Бутан се отваря за външния свят едва през 1974 г. Но дори след този момент един негов район остава недостъпен още десетилетия - долината Хаа, една от най-добре пазените тайни на Хималаите.
Още по темата
Според кмета на града "това е просто едно празно място". Зад тази обаче на пръв поглед скромна реплика стои едно от най-уединените кътчета в последното будистко кралство в света.
Разположена по суровата западна граница на страната, само на крачка от Тибет, долината Хаа е един от най-малките и най-труднодостъпни райони на Бутан. Докато страната допуска първите си чуждестранни туристи през 1974 г., Хаа остава затворена до 2002 г. Поради стратегическото си положение и използването й като тренировъчна зона на Кралската бутанска армия, тук дълго време не е имало външни посетители.
Днес Хаа е едно от най-богатите на биологично разнообразие места в Бутан с хълмисти планини, гъсти борови гори и тишина, която сякаш пази духа на стария Бутан.
"Хаа е Бутан без бързане, старото в рамките на новия Бутан. И това е нещо, с което тихо се гордеем и се надяваме, че ще бъде оценено от посетителите", казва местният жител Фин Норбу пред BBC.
Дългата изолация е съхранила непокътнати и древните традиции Бон, предбудистката религия на Бутан. Местната култура в Хаа и днес е оформяна от божества-пазители, а за разлика от други части на страната, тук няма международни хотелски вериги. Няколко фамилни къщи за гости, старинни ханове и малки местни заведения единствено формират туристическата инфраструктура, превръщайки долината в истинска капсула на времето.
Обикновено повечето чуждестранни посетители пристигат на единственото международно летище в страната, намиращо се в Паро, и директно се отправят към емблематичния манастир Такцанг, разположен на 3120 м надморска височина, а след това продължават към столицата Тхимпху, живописната крепост в Пунакха или алпийската долина Фобджика.
Хаа се намира едва на 67 км западно от Паро, но едва 2% от туристите стигат дотук. Причината е впечатляващият, но предизвикателен проход Челела - най-високият автомобилен път в страната, който в ясен ден открива панорама към индийския щат Сиким и Тибетското плато.
Иначе през последните години в Хаа постепенно се оформя и мрежа от семейни къщи за гости. Те позволяват на пътуващите да поживеят рамо до рамо с представители на местното племе Хаа и да усетят реалния ритъм на селския живот.
"Хаа има свой собствен чар заради отдалечеността си и малкото население", споделя Финтсо Онгди, собственик на реставриран 100-годишен дом, превърнат в хижа. Според него именно ограниченото развитие е гаранцията, че традициите тук ще останат "замразени във времето".
Наскоро губернаторът на Хаа Мелам Зангпо обяви и проект за пътека на червените панди, който ще е петкилометров маршрут през стара рододендронова гора в южната част на района. Пътеката, която се планира да отвори през 2027 г., ще води туристите дълбоко в естественото обитание на рядката и трудно видима червена панда.
Хаа е дом и на природния резерват "Джигме Хесар", където селските общности продължават да пазят живи крехките си традиции, предавани от поколение на поколение.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}