Ленсоис Мараненсес на пръв поглед изглежда като безкрайна пустиня, но зад привидната пустота се крие жив пейзаж от езера, отдалечени села и древни пътеки, които само местните водачи умеят да разчитат. Пясъчните склонове се издигат и спускат във всички посоки, а между тях като нишки са вплетени десетки лагуни.

Разположен в североизточната част на Бразилия, Ленсоис Мараненсес е една от най-необичайните екосистеми в страната. От едната си страна паркът граничи с буйна тропическа растителност, а от другата с водите на Атлантическия океан. Силните крайбрежни ветрове изтласкват пясъка навътре към сушата и оформят пустинен пейзаж, който се простира на около 1500 кв. км., с дюни, достигащи височина до 30 м.

И въпреки това Ленсоис не е пустиня.

Оферти за Бразилия ТУК >>

През влажния сезон, който продължава от януари до юни, валежите са толкова обилни, че водата се задържа в естествени вдлъбнатини между дюните. Компактен слой непропускливи седименти не позволява тя да се оттича, а резултатът са стотици сладководни лагуни. Именно в тях пътешествениците идват да плуват, да газят във водата и да се носят сред пясъчните хълмове.

Местният водач Карлос Отавио Рего, по-известен като Тав, развежда посетителите из този необикновен свят, като споделя истории и наблюдения, събирани с години. По негови думи Ленсоис Мараненсес няма аналог никъде другаде на Земята. Това е и една от причините паркът да получи статут на обект от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2024 г. Оттогава броят на посетителите надхвърля 500 000 души, а Националният парк се утвърждава като една от най-търсените туристически дестинации в Бразилия.

Туристическият бум обаче носи и редица предизвикателства. Натискът върху инфраструктурата нараства, зачестяват случаите на незаконен достъп на превозни средства, а по краищата на парка се засилват спекулациите с луксозни недвижими имоти.

Източник: iStock by Getty Images

"В Ленсоис Мараненсес живеят повече от 1000 семейства", казва управителят на парка пред BBC. "Ако искате наистина да опознаете тази уникална среда, няма нищо по-добро от това да я изминете пеша."

И наистина, Ленсоис е истинско предизвикателство.

Според Тав през последния сезон от юни до септември броят на посетителите е бил много по-висок в сравнение с предходната година. "В една от къщите за гости в оазисите имаше по 120 души", разказва той. В най-натоварените седмици е завършвал един преход и е започвал следващия още същия ден.

Източник: iStock by Getty Images

Когато Тав започва да води туристи през парка, е съществувал само един маршрут. Днес новооткритите пътеки помагат за по-равномерното разпределение на посетителите и за по-справедливо разпределяне на средствата за инфраструктура между семействата, които живеят в района. Според управата на Националния парк новите регистрационни пунктове за туристи ще позволят по-точно проследяване на броя на хората по всеки маршрут, както и на капацитета на отделните села.

Тав е израснал в покрайнините на парка. Детството му преминава под звездното небе, в къмпингуване сред дюните и риболов по крайбрежието, докато следва пътеките на местните рибари.

"Днес всичко това е естествено за мен", казва той. "Мога да затворя очи и да си представя всяка дюна и всяка пътека. Това ни позволява да се движим дори през нощта, в пълен мрак. Това е моят дом, моят офис, моето място в света."

По думите му нищо в Ленсоис Мараненсес не запазва формата си за дълго. Дюните се променят, лагуните се появяват и изчезват, стъпките в пясъка бързо се заличават. В този пейзаж единствената константа е промяната и хората, които през поколенията са се научили да живеят в хармония с нея.