Хекурасите (шамани) посрещат първата група туристи, които ще придружат в изкачването до върха на най-високата планина в Бразилия. Облечени само в къси дънкови панталони и с пера, закачени на ръцете им, те извършват ритуал, който да защити туристите, носачите и водачите и да гарантира, че ще се върнат благополучно.
Силно вдишват парика - халюциногенен прах, приготвен от амазонски кори и растения. Минути по-късно те вече са с блеснали очи и бодри, размахвайки диво ръце, задълбочени в разговор със същества, които другите не успяват да видят.
Авантюристите се намират в Матурака - група от седем села дълбоко в северната част на бразилска Амазонка, където живеят около 3000 души от коренното население яномами.
Те разказват за проекта за екотуризъм, който са стартирали тази година, за да отведат туристите до върха на Пико да Неблина - планина, която те смятат за свещена, със зли, но и със закрилящи духове, и която се намира в тяхната федерално защитена територия в едноименния национален парк.
"Тези, които практикуват традиционна медицина, знаят кои са духовете и трябва да защитават хората, които отиват там. Духовете могат да отнемат душата на човек и той да умре. Вие си мислите, че Пико да Неблина е просто една планина, но не и за тях.", обяснява Хосе Марио Перейра Гоес, председател на асоциацията на яномами, създадена да ръководи проекта за екотуризъм, пред Би Би Си.
Преди отпътуването на групата, местните извършват защитен ритуал, който "затваря" умовете и телата на посетителите за всякаква намеса от страна на духовете в планината.
Отварянето на Пико да Неблина за туристи бележи края на близо 20-годишно чакане за някои туристи, след като бразилското правителство забрани достъпа до планината през 2003 г. поради големия брой посетители, някои от които оставяха боклуци след себе си.
Съгласно новия план за посещение яномами ще могат да генерират приходи от туризъм, за да се противопоставят на примамливия, но доходоносен добив на злато от членове на собствената им общност, както и от приходящи. Ако проектът е успешен, той ще подпомогне местните общности и може да бъде пример за това как внимателно управляваният екотуризъм може да помогне за защитата на Амазония от външни групи, които искат да експлоатират земята.
Пико да Неблина ("мъглив връх" на португалски) - е открит за външния свят едва през 50-те години на миналия век. За яномами, които живеят в региона от повече от 1000 години, името на планината е Ярипо ("дом на ветровете" на езика на яномами).
Ярипо се намира на границата между Бразилия и Венецуела, част е от планинската верига Сера ду Имери и се издига на 2995 м до назъбен връх. В основата на планината до около 1000 м, откъдето растителността започва да оредява, се простира плътно преплетена екваториална гора.
Това е не само най-високата планина в Бразилия, но и една от най-трудните за изкачване и отдавна е на първо място в списъка на много приключенци, готови да се борят с джунглата, дъжда, странните насекоми и мазолите. До 2003 г., преди националният парк да бъде затворен за посетители, много хора са приели това предизвикателство.
"Тогава на яномами се плащаше минималната възможна сума. Нямаше оценка на екологичното и социалното въздействие на туризма. Посетителите носеха със себе си алкохол и забранени вещества. Стигна се до експлоатация", обяснява Лана Роса от Instituto Socioambiental, неправителствена организация, която помага за развитието на проекта за екотуризъм в Ярипо заедно с други организации. Тъй като яномами не могат да контролират нито колко посетители се изкачват в планината, нито как се държат, те се обръщат към бразилската агенция за околната среда, която постановява, че достъпът до върха ще бъде спрян.
Планирането на новия проект започва през 2015 г. - годината, в която бразилското правителство започва да регулира туризма в земите на коренното население. Преди това не е имало указания как да се сведе до минимум въздействието на туризма, нито гаранции, че водачите от коренното население ще получават справедливо заплащане.
Днес от общностите на коренното население се изисква да представят подробни планове за посещения, които да бъдат одобрени от правителството. "Изготвянето на плана за Ярипо отне години, тъй като той беше с широко участие, включваше много срещи, дискусии, намиране на консенсус и консултации с общността", казва Роса.
И точно когато е бил готов да стартира през 2020 г., пандемията го отлага с още две години.
Но сега приключението е възможно - без съмнение това е най-трудният поход в Бразилия - както емоционално, така и физически. Но има много хора, които са чакали за него още от 2003 г., защото това е един от най-добрите начини да се запознаят с Амазония.
Туристическата инфраструктура на Ярипо е много проста - тя не е силно развитата към Еверест или Килиманджаро. Но пък пътуването е автентично. Яномами са развълнувани да споделят своята планина с чужденци по уважителен начин. И каквито и трудности да срещат туристите по пътя, те се компенсират 100 пъти от преживяването да се запознаят с яномами.
Културният обмен между посетителите и яномами всъщност е една от основните цели на проекта. Той се изразява в песните и историите, които яномами разказват вечер в гората около лагерния огън, и в знанията, които споделят по време на похода за дърветата и растенията, които са източник на тяхната храна и лекарства повече от хилядолетие.
"Коренното население в Бразилия е страдало от предразсъдъци в продължение на толкова много години. Младежите се отдалечават от традициите си. Те са по-отворени към външни влияния, така че когато виждат посетители, които ценят тяхната култура, това създава силно чувство за ценност. Хората слизат от планината със сълзи на очи, изпълнени с емоции и приятелски връзки с яномами. Тръгват си с огромно чувство на благодарност. Това е наистина трансформиращо.", казва Роса.
Сълзите на радост в края са предшествани от много изтощение, разочарование и болка по пътя. Преходът представлява по-скоро щурмова акция, отколкото поход, и изисква концентрация, за да се преодоляват потоци, корени, блата и хлъзгави камъни. Изкачването до върха на Ярипо е само 36 км, но отнема пет дълги дни (и още три, за да се върнете по пътя обратно надолу) - бавно темпо, което подсказва за предизвикателството на терена.
Гъстата, гореща и влажна тропическа гора през първите три дни отстъпва място на блата, пълни с бромелиади, където ботушите тънат до колене в мокра кал. На по-високите места растителността се разрежда, когато температурата спада. През петия ден се изкачват 1000 м до върха, като на етап от маршрута се налага да бъдат преодолени десетки метални стъпала, забити в почти вертикална скала. След всичко това туристите, които достигат върха, са сред малцината щастливци, ако "мъгливият връх" не е покрит с облаци.
Нито един от туристите не си прави илюзията, че ще бъде лесно. Багажът е почти тон и включва кожени гети (за да се избегнат ухапванията на отровни змии), ръкавици (за да се държите за дънери на дървета, нападнати от мравки), хамак и мрежа против комари за спане, наколенки и свирка.
Освен това трябва да имате и документ от лекар, който да свидетелства за добро физическо и психическо здраве. Което е парадоксално, тъй като трябва да си малко луд, за да направиш този поход.
Бройките са ограничени до една група от 10 туристи на месец и струват 19 000 реала (3 688 евро). Туристите са придружавани от яномами водачи, носачи и готвачи, които носят почти цялата храна и оборудване. "Това генерира приходи за фонда на общността", казва Перейра Гоес. "Освен това водачите и носачите получават доходи, за да издържат семействата си, което помага да се сведе до минимум въздействието на златодобива."
Макар че добивът на злато продължава да бъде примамлив източник на доходи за младите мъже от племето, надеждите са големи, че проектът Ярипо ще обърне посоката на развитие на общността. "Този проект е важен", казва Перейра Гос. "Хората от Бразилия и извън нея са добре дошли да го посетят. Този проект е наша мечта и тя се осъществява."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}