Бушкрафтът е най-древното занимание в света. Роден от необходимостта и желанието да се отговори на предизвикателствата на естествения свят, той определя нуждата от придобиване на умения и знания, необходими за живот и пътешествия сред дивото. До неотдавна той се считаше за приключенско занимание за малцина. Но по време на пандемията, а и след нея, се оказа, че бележи истински бум. 

Все повече стават хората, които се отправят към дивите гори и пустините, за да научат древни умения за оцеляване - как да си набавят храна, да палят огън, да построят подслон - за да възродят изгубената връзка с природата.

Снимка: iStock by Getty Images

Повечето от нас биха били безпомощни в истинска ситуация на оцеляване, тъй като сме разглезени и обгрижвани от удобствата на цивилизацията. Затворени в домовете и офисите си, с прясна вода, която се подава с едно завъртане на кранчето, с топлина, на която се наслаждаваме с едно натискане на копчето, и с храна, която се доставя до прага на дома ни, ние сме загубили връзка с естествените ритми и ресурси, които ни поддържат живи. Усвояването и практикуването на умения за оцеляване се стреми да възстанови този дисбаланс и си има име - бушкрафт.

При къмпингуването просто съществуваш на открито, но бушкрафтът се състои в това да взаимодействаш с природата по смислен начин. Ползите за физическата форма са безспорни, но и тези за психичното здраве не са за пренебрегване.

"Оцеляването или работата на открито не са панацея за психични проблеми, но ползите са очевидни. Виждам го в себе си, виждам го и в други хора. Престоят на открито, далеч от екраните, променя всички входни данни за мозъка. Това не кара проблемите ви да изчезнат, но ви позволява да ги видите от друг ъгъл.", казва пред BBC Ричард Прайдо, експерт по оцеляване от Original Outdoors.

Приятелски настроен и добре осведомен, но честен относно опасностите, които може да крие природата, Прайдо е експерт по оцеляване от старата школа по подобие на Рей Миърс, чиито телевизионни предавания от 90-те години на миналия век запознаха цяло поколение с живота в дивата природа. Социалните медии обаче доведоха до появата на нова вълна от известни бушкрафтъри, които не са толкова сдържани в подхода си.

Снимка: iStock by Getty Images

Един от примерите е Пол Хейс, известен и с комичните си видеоклипове на открито, в които показва диво къмпингуване, риболов с копие, ревюта на бира и прочувствени монолози за лечебната сила на природата. YouTube каналът на Хейс има повече от 100 000 абонати, които се вдъхновяват от него за бушкрафт. "Отне ми цяла вечност да се науча да оцелявам в природата, но това е едно от петте най-добри неща, които някога съм правил в живота си. Това е вкоренено в човешките същества - да знаеш, че ако имаш огън, имаш топлина, можеш да приготвяш храна. Има първично усещане за покоряване на нещо отвъд технологиите." Въпреки успеха си в социалните медии, Хейс признава потенциалните им вредни последици.

"Преди социалните медии можеше да отидеш в Езерния район и да бъдеш единственият див къмпингар там", казва той. "Сега там е като на фестивала в Гластънбъри. В Instagram има профили, които се занимават с разкриване на тайни диви места. Това вече не е много тайно, нали?"

Способността на социалните медии да представят бушкрафта на по-широка аудитория обаче има и своите предимства. Хелън Пейн ръководи Discover Bushcraft, организация за умения на открито в Есекс, която предлага курс, насочен специално към жените, които искат да усвоят умения за оцеляване сред дивата природа.

Снимка: iStock by Getty Images

Бушкрафтът развива качества като търпение, упоритост, смирение, наблюдателност и устойчивост. Хората се чувстват овластени и по-малко зависими от другите. "Общностите на коренното население са склонни да насърчават тези качества у по-младите хора, но това често липсва в нашата образователна система. Вече не е необходимо да палим огън, като търкаме пръчки една в друга, или да знаем кои растения са лечебни. Но това са наши основни човешки умения, които ни поддържат живи от хилядолетия - едва през последните няколко века това наистина се промени", казва Пейн.

Сред бушкрафтърите често се изрича една поговорка, обикновено когато настъпва тъмна и студена нощ около лагерния огън: "Цивилизацията е просека в гората". Идеята, че цивилизацията може да се разрасне дотолкова, че да ни остави отново да се борим с природата, може да се хареса само на най-яростните апокалиптици.

За всички нас обаче по-силната връзка с природата и нашата роля в нея е от решаващо значение за разбирането на малката поляна в гората, в която живеем. Природата не се опитва да ви продаде нищо, тя няма никакви планове - тя е просто честна и истинска, тя е единственото нещо, което няма да ви излъже, казва Хейс.

Снимка: iStock by Getty Images