Южна Ирландия е незаслужено подценявана дестинация, а тя е една от най-прелестните на острова и все още пази тайните на викингите и още по-древна магия.
В резултат на вулканична дейност, започнала преди 460 милиона години, тази впечатляваща брегова линия изглежда като прозорец към зората на сътворението. Всяка скала, морска купчина и гънка в пластовете разкрива още един пласт от геоложката история.
Вълните се разбиват в Келтско море, блъскат се в скалите и дивия плаж Гарарус на ирландския Копър Коуст. Открит от прилива, брегът е осеян с водорасли, които за нетренираното око изглеждат еднакви.
Но всеки от тях има име и възражда старата ирландска традиция да се събират, готвят и консумират. За ирландците те са тайната на дългия живот на острова.
Това крайбрежие има очарователна геология и индустриално наследство, което сега разкрива посетителския център на Глобалния геопарк на ЮНЕСКО "Медният бряг", разположен в бивша църква. В залива Балидоун можете да видите останките от сребърна мина от XVIII в. В Нокмахон ще откриете Тръбите на Байдхб. Последните представляват многоъгълни колони от риолит и разкриват Кръстопътя на гигантите на крайбрежието. Праисторията е навсякъде - в гробници с проходи, долмени и толкова много крепости, че с основание учените определят, че тук са изградени най-много в целия свят.
В Геоложката градина в Бунмахон ще откриете чифт камъни с огам (азбуката, използвана от келтските племена),чиито рунически надписи напомнят за ранния християнски език, използван от келтските светци. Тук е и камъкът на проклятието, скромно на вид парче базалт. Легендата разказва, че проклятията се сбъдват, ако го обиколиш обратно на часовниковата стрелка.
В южната част на залива Дунгарван се намира Sólás Na Mara ( "утеха от морето"), бивша рибна борса, преродена в интимен семеен спа център, поддържащ вековната ирландска традиция на бани с морски водорасли. Те се събират на място, след което се поставят в големи чугунени вани, пълни с топла морска вода, която се изпомпва директно по време на прилив. Водораслите са изминали дълъг път, откакто са били използвани като фураж за животни и тор за картофи.
Те могат да бъдат полезни при много заболявания - от артрит до екзема. Хората пристигат неуверени и си тръгват изненадани и заредени с енергия.
Онези, които посещават Южна Ирландия са удивени, когато разберат и колко голяма част от древните традиции са запазени тук. Освен водораслите, които се използват за храна и лекарство, местните събират гъби, боровинки, и създават истински кулинарни шедьоври. Оценени са и от световната кулинарна общност. Ресторантът The House на хотел Cliff House в Ардмор е отличен със звезда Мишлен.
Селото е крайна точка на нов туристически маршрут. Пътят на Свети Деклан, който се простира на около 112 км навътре в сушата до Кашел, в графство Типъри, върви по стъпките на светеца, минавайки по вече легендарния път, по който той се среща със Свети Патрик и впоследствие основава манастир през V век.
Златен есенен ден по крайбрежието край Ардмор изглежда като докоснат от божествена ръка. Последният участък от пътеката си проправя път покрай горички и храсталаци до камъка на Свети Деклан - чудодейно пренесен по вълните от Уелс, или поне така гласи легендата - и до кладенеца на Свети Деклан, от който се доставя чудотворна светена вода.
Пътеката завършва при катедралата Ардмор, където някога се е намирал манастирът на Свети Деклан. Предполага се, че той е погребан в катедралата. В характерната кръгла кула през Средновековието монасите търсели убежище и криели съкровищата си от нападатели.
Следващата спирка е Дунгарван, крайбрежен град и пристанище на запад от Медния бряг. Вятърът носи аромат на дим от уютните къщи. Крепост охранява пристанището, а фасадите на магазините изглеждат като замразени през 50-те години на миналия век. Но привлекателността на града идва най-вече от дружелюбните му хора.
Всеки от тях се опитва да предложи най-доброто от продукцията си - овче сирене, кифлички "блаа", които изразяват почит към хляба, създаван от хугенотите през XVII век. Всички искат да се сприятеляват и го правят по най-очарователния начин. За гостоприемството на Дунгарван има и легенда, която гласи, че Оливър Кромуел пощадил града през 1649 г., защото една дама му предложила чаша вино.
В ясни дни на север от Дунгарван се виждат планините Комераг. Наблизо се намира и известният Магически път, близо до водопада Махон, където, както се твърди, автомобилите се движат обратно нагоре по склоновете. Феите и магнитните полета са двете обяснения, които са завладели масовото въображение. Истинската причина - оптична илюзия, е доста по-прозаична.
Пътеката до водопада Махон преминава през блата и храсталаци и разкрива удивителни гледки. Платото е назъбено, изваяно от ледниковата ерозия. Когато мъглата се отдръпне като театрална завеса, се виждат върхове, които се издигат над набраздени от морени склонове и най-дивите водопади. Скални колони се извисяват над разпръснати причудливи камъни - истинската магия.
Продължете към Уотърфорд - най-старият град в Ирландия. Основан от викингите през 914 г., той се намира на 17 км източно от Медния бряг. Неговият център, изграден върху блясъка на кристалната индустрия, се намира в обновения културен квартал "Триъгълникът на викингите".
Това е една от причините Irish Times да избере града за най-добро място за живеене в Ирландия през 2021 г., а Уотърфордската зелена пътека е другата. Представлява 46 километрова разходка по бивша железопътна линия. Офроуд пътеката за колоездене и пешеходен туризъм се провира през виадукт, замък и тунел - през подножието на планината Комераг и се появява в крайморския град Дунгарван.
Следващата спирка е и най-популярна. Охраняващ южния вход на Уотърфорд, фарът "Хук" е бил свидетел на свирепи бури и вълни от нашественици и търсачи на късмет през вековете, сред които и Оливър Кромуел, на когото се приписва фразата "by hook or by crook", за да опише как възнамерява да превземе Уотърфорд по време на обсадата през 1649 г. Наричат тези кипящи морета "гробището на хиляди кораби", тъй като изглежда, че не можеш да потопиш и пръст в тях, без да извадиш останки от кораб.
Фарът Хук е изграден от Хук Хед преди 800 години, което го прави един от най-старите все още действащи фарове в света. До върха на фара отвеждат 115 стъпала, а от там се разкрива величествена гледка към морето. Ако не сте го направил преди това, когато слезете, ще откриете покрай брега вкаменелости на 300 милиона години.
Времето в Южна Ирландия може да бъде непостоянно, но най-сухо и топло е от юни до септември, когато температурите достигат до 20 -22 градуса.
За да се насладите на тази приказна част от Ирландия, можете да използвате ферибота между Фишгард и Рослар, със средно време на плавене 2 часа. Най-близкото летище е Корк. Коли под наем се предлагат в Уотърфорд и на фериботното пристанище в Рослар.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}