Дряново сякаш е подценявана дестинация и често стои встрани от туристическия радар - за радост на онези, които търсят автентични преживявания, далеч от тълпите и клишетата. Старопланинското градче предлага уют, спокойствие и незабравими приключения във времето. Старата му част е запазила възрожденските си къщи, но има и много красиви сгради от края на 19 век.
Най-голямата знаменитост тук е мостът на гениалния архитект и строител Колю Фичето, роден през 1800 г. в Дряново, създател на някои от най-емблематичните сгради из България. Неслучайно Дряново е известен като "Градът на Колю Фичето". Местните хора са му посветили и специален музей, представящ негови лични предмети и макети на уникалните му архитектурни творби. Има още много причини да посетите Дряново, твърди и зам.-кметът Николай Карагьозов пред БНР: "Услужливо, покрай пандемията с Covid-19, започнахме да напомняме, че през 1930 г. градът е обявен и за планински курорт именно заради благоприятния климат. Тук някога са изпращани хора с респираторни проблеми, или със "слаби нерви", както се пишело по старите брошури, за да отдъхнат и да се възстановят. Имаме страхотни екопътеки с приятни преходи, кратки и дълги."
Повечето пътеки започват от Дряновския манастир "Св. Архангел Михаил"- един от най-важните духовни и културни центрове на България. Основан е през 13 век в живописна карстова долина край града.
В района на Дряновския манастир, високите отвесни скали, с маркирани маршрути за скално катерене, привличат авантюристи. "През лятото тук има много катерачи, провежда се и първенство по скално катерене. От манастира тръгва пътека до село Скалско, където също има подобни скали. Там се правят тандемни полети с парапланер. А на една от скалите над манастира има панорамна площадка с т.нар. "Пейка на любовта" със страхотна гледка към ждрелото. Решихме там да поставим табелка, която призовава хората да се снимат и да качват снимки във специално създадената фейсбук страница, допълва Карагьозов.
В Дряново се намира и първият вагонен завод в България, създаден през 1920 г., където ще откриете любопитен музеен кът, проследяващ историята му. А на гарата в съседното село Царева ливада е изложен като атракция ретро локомотив от 1911 г., произведен в Германия, който е работил до 70-те години на 20-ти век.
Не пропускайте и пещера "Бачо Киро". Тя се намира само на на 300 метра от Дряновския манастир и още през 1937 г. е благоустроена за посетители, което я прави първата такава в България. Оттогава до днес редовно е отворена за посещения.
През 1962 г. е обявена за природна забележителност, а през 2002 г. пътеките и осветлението на обновени. Общата й дължина е 3 500 метра, което я нарежда на 13-то място в страната по този показател. Температурата тук през цялата година е приблизително 13 градуса, така че през лятото е добре да си носите връхна дреха. Често се виждат прилепи. Това е една от най-добре проучените пещери в България и сред най-значимите археологически обекти от палеолита (старокаменната епоха) на Балканите, тъй като тук са открити едни от най-старите следи от хомо сапиенс в Европа, датирани в преходните години между средния и късния палеолит. Още по-любопитното е, че хомо сапиенс са съжителствали известно време с неандерталците, противно на доскорошните хипотези. В пещерата има два маршрута за посетители - къс и дълъг. Препоръчваме ви дългия, защото точно той разкрива смайващата красота на пещерата. Една от най-интересните находки в пещерата е огромен скелет на триметрова пещерна мечка, който днес се съхранява в Британския музей в Лондон. Мястото, където е направено откритието, е на 300 метра навътре от входа и днес е известно като Мечата поляна - минава се покрай него при дългия маршрут.
Непременно посетете Етнографския музей в Дряново. Той се намира във великолепната къща на Лафчиеви и Переви, построена през 1840 г. Тя е удивителен представител на възрожденската ни архитектура и е национален паметник на културата. Три етажа, изцяло дървена фасада, построена без нито един пирон или желязна скоба!
Дряново е известно и като едно от първите български селища, което се сдобива с часовникова кула. Тя е построена в далечната 1778 г. Няма данни за първия часовников механизъм, но и до днес отлично работи този от 1883 г., изработен от тревненските майстори Генчо Колев и Христо Василев, чиито имена и годината са изписани върху него и могат да се видят и днес. Той се задвижва от 5-тонна тежест. Освен че няма как да не я забележите, почти невъзможно е и да не я чуете - в най-горната ѝ част е разположена камбана, чийто звън оглася Дряново по веднъж на всеки половин час, а на кръгъл час - толкова пъти, колкото е часът. Тя е отлята от известните майстори на часовникови камбани - Къню и Генчо Сахатчийски от Габрово.
В Дряново се радват да посрещат все повече гости от страната и чужбина, които остават очаровани от старата градска архитектура и разходките в Балкана. Дори няма да споменаваме прекрасните механи и ресторанти в градчето и околността, със сигурност ще се насладите на добро обслужване и превъзходни ястия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}