Помислете за Рио де Жанейро и първият образ, който ви идва наум, независимо от вярванията ви, вероятно е статуята на Исус Христос.
Високо над града, на 700 метра надморска височина, 39-метровата статуя на Христос Спасителя разперва ръце, сякаш обгръща целия град в топла прегръдка, от върха на хълма Корковадо. Тази впечатляваща статуя е първото, което всеки пристигащ вижда - едно любящо посрещане от самия Христос.
"Когато кацаме на летищата на Рио, първото нещо, което виждаме, е нашият брат, който ни приветства с отворени обятия," споделя Гилсън Мартинс, известен дизайнер от Рио, чиито чанти са носени от знаменитости като Мадона и Мишел Обама. Мартинс признава, че не търси с поглед статуята, когато се връща от чужбина, защото тя винаги го намира първа, пише СNN.
Статуята на Христос е символ на Рио повече от век. През февруари 1922 г. архитектът Хейтор да Силва Коста печели конкурс за проектиране на гигантска статуя на Божия син, която трябва да се извисява като огромен пазител на града. Задачата първоначално изглеждала невъзможна, но става реалност девет години по-късно.
Днес, почти 100 години след откриването си, статуята, чиито разперени ръце са 28 метра, продължава да впечатлява. Но дали това е чудо или доказателство за инженерното майсторство на бразилците? Може би и двете.
За Пауло Видал, архитект и ръководител на Института за историческо и художествено наследство, статуята на Христос е доказателство за величието им в инженерството и архитектурата. "Бразилия винаги е била в челните редици на сектора в световен мащаб, особено в стоманобетонните конструкции", казва той.
Тайната на статуята се крие в нейната структура. Макар че изглежда като масивна каменна скулптура, Христос всъщност е бетонна сграда, покрита със "сапунени плочи", обяснява Видал. Този иновативен подход е ключът към устойчивостта на монумента през годините, но това не означава, че изграждането му не е било героично начинание и е за подценяване.
Рождеството на бетонния Христос
Историята на статуята стартира като цели религиозна пропаганда, която има за цел да възстанови духовността в Рио де Жанейро след разрушителната Първа световна война. Идеята била да се постави фигурата на вездесъщия Бог и да се вижда от всяка точка на града.
Архитектът Хейтор да Силва Коста си е представял Исус, поздравяващ слънцето с лице към него - осветен от зората и заобиколен от розов "ореол" при залез. Първоначално е било замислено Христос да има кръст и глобус в ръцете си. Но с помощта на художника Карлос Осуалд, дизайнът се променя към по-модерен и изчистен стил, какъвто виждаме днес.
Изграждането на статуята на върха на Корковадо, който е висок и опасен, е истинско инженерно предизвикателство. Не само строежът, но и поддръжката са трудни поради суровите атмосферни условия. "Голямото предизвикателство беше да се създаде проект, който да издържи на времето", казва Пауло Видал.
Проектът трябвало да бъде устойчив на стихиите и да се запази през вековете като символ на човешката изобретателност и преданост. Бразилските архитекти вече имали опит със стоманобетонни конструкции, а пример за това е сградата "A Noite", която е била най-високата в Латинска Америка през 1929 г.
Да Силва Коста и екипът му използват този опит, като облицоват бетонната сърцевина на Христос със стеатит, известен като сапунен камък, със сиво-зелен оттенък. Този материал е отличен изолатор и често се използва за изработка на готварски тенджери. Видал отбелязва, че това прави статуята изключително устойчива и дори век по-късно е запазена прекрасно.
Екипът избира мозаечна повърхност, която е невидима отдалеч, но забележима отблизо. Има общо около 6 милиона плочки върху Христос.
Работата започва през 1926 г. и финансирана основно от църквата в Рио, а на 12 октомври 1931 г. статуята, тежаща над 1000 тона, е тържествено открита. Днес тя е част от световното наследство на ЮНЕСКО и е обявена за едно от новите седем чудеса на света.
Тестът на природата
Изобретателността, за която Видал говори, беше изложена на многократни тестове от екстремните метеорологични условия, които разтърсиха Корковадо. Посещението на статуята Христос Спасителя е задължителна атракция в Рио, привличаща около 2 милиона посетители годишно. Това прави опазването на статуята още по-важно.
Но това хич не е лесна задача. "Опазването ѝ е голямо предизвикателство, защото статуята е изложена на агресивни атмосферни условия - от слънчевите лъчи, които ежедневно разширяват и свиват структурата, до югозападните ветрове, пропити със сол и пясък, които постоянно износват покритието", обяснява Пауло Видал.
И тук идват светкавиците. Рио де Жанейро е град на бури и високият връх привлича удари като пчели към мед. Първоначално, гръмоотводи са били вградени в главата на статуята, но с времето са поставени и на други места, за да се справят с влошаващото се време. "Постоянно наблюдаваме състоянието ѝ. Познаваме материалите, "поведението на конструкцията" и процесите, които настъпват при проблем", обяснява той.
Христос Спасител има пет големи отвора - един на главата и четири на раменете и лактите, през които можем да излезем и да станем свидетели на величествената гледка, която се открива пред нас. "А вътре в статуята се чувствате напълно защитени от времето и околната среда. Тишината вътре е удивителна - конструкцията е много здрава и докато се изкачвате към главата, местата за преминаване стават много тесни. Когато най-накрая излезеш на върха на главата, усещането за свобода е невероятно", казва Марсия Брага, която е била начело на най-големия реставрационен проект на символа на Рио.
Смяната на 300 000 плочки
Марсия Брага нарича реставрацията "огромна отговорност". Тя споделя, че се е чувствала се така, сякаш това е бил най-великия момент в професионалната ѝ кариера.
В статия на CNN от 2011 г., посветена на проекта, Брага пише, че нейният екип е открил спори от атлантическата тропическа гора върху статуята, което ѝ придава още по-силна връзка с Рио и Бразилия. Бактериите от паметника са почистени с пара и водни струи с температура от 70 градуса по Целзий, като също е бил и префугиран.
По време на реставрационните проекти не се пренебрегва нито един детайл. Разбира се, сапуненият камък, добит от оригиналната кариера и използван при изграждането на монумента, е изчерпан още през миналия век. Брага отхвърля 80% от предложените заместители, избирайки само тези, които най-добре съответстват на оригиналния цвят. Тя също така подменя и камъни, добавяни при предишни реставрации, които не са съответствали на цвета, заменяйки общо 5% от шестте милиона парчета.
Приятел от детството
За жителите на Рио де Жанейро - кариоките - статуята на Христос Спасителя е нещо повече от паметник. Тя е станала като член на семейството.
Великият композитор Том Жобин, автор на "Момичето от Ипанема", пише за отворените обятия над залива Гуанабара в песента си "Samba do Avião". Друга негова песен, посветена на статуята, се нарича просто "Corcovado". В нея той пише: "От прозореца се вижда Корковадо, Спасителя, колко е красив".
Самият Гилсън Мартинс, който вече споменахме, е посветил на скулптурата художествени изложби и има три песни, в които пее за нея. Той разказва, че детските му спомени от наблюдението на Христос Спасителя са вдъхновение за тези песни. "За мен той е като брат, мой приятел от много години, винаги присъстващ в живота ми. Чувството е като да имаш приятел от детството, с когото имаш близка връзка и който винаги е до теб", описва той. Дълбоката преданост на Мартинс към бетонната статуя е споделяна от кариоките в целия град.
"Като кариока, архитект и градостроител, за мен Христос Спасителят е ориентир за териториална идентификация. Ако го видя - знам къде съм и че съм у дома. За да бъде възпята в музиката, статуята трябва да бъде обичана от населението - и това е така. Той приветства и прегръща жителите и посетителите", казва Пауло Видал.
За Франческо Перота-Бош, архитектурен критик и биограф на модернистичната архитектка Лина Бо Барди, Корковадо, Христос е най-демократичната забележителност в града. Рио де Жанейро е място, където богатството и бедността съжителстват, но монументът обединява всички.
View this post on InstagramА някои дори плачат
Туристите изглеждат толкова привързани към статуята, колкото и местните. Смятан за едно от седемте съвременни чудеса на света, Христос Спасителят е най-посещаваната атракция в Рио, казва екскурзоводът Кристина Аройо.
По думите ѝ, всички посетители я намират за невероятна и величествена, каквато наистина е. Някои хора са много чувствителни и дори плачат, а някои казват, че за тях е сбъдната мечта да изкачат целия път нагоре и да са близо до статуята.
Каква необичайна символика, не мислите ли? Скулптура, построена като символ на една религия, в крайна сметка представлява приветливата атмосфера на цяла мултикултурна страна като Бразилия, изпълнена със всякакви хора, идеали, ценности и вярвания.
А може би това е най-голямото чудо на Спасителя.
View this post on InstagramИЗБРАНО
ощеПътеводител
Последни
Направи резервация
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}