Място за жени, от жени - това представлява Умоджа, село в Самбуру, Северна Кения. То много прилича на други племенни селища - с околните ливади и колиби, където общият живот е норма - с изключение на едно нещо. В него няма мъже.
Умоджа е думата на суахили за единство и е очевидно, че тази концепция е в основата на тази общност. Основана през 1990 г. като убежище за жени от Самбуру, които бягат от насилие, Умоджа е дом на жени от всички възрасти. Достъпът на мъже е забранен, за да се създаде сигурно пространство за момичета и жени, преживели сексуално насилие и злоупотреба, отхвърлени от семействата си, както и за тези, които бягат от принудителен брак или генитално осакатяване, пише CNN.
Ганайският фотограф Пол Нинсън за първи път научава за жените от Умоджа от публикация в блог и решава да отиде в Кения, за да снима това село през 2017 г., защото, както казва той, тези истории "трябва да бъдат разказани от (африканска) гледна точка".
Без да има предварителен контакт с жените, той предприема пътуването на сляпо, знаейки само общото местоположение на селото.
Първите обитатели на Умоджа са от отдалечените села Самбуру, разпръснати из долината Рифт. Точният им брой се променя постоянно. Селцето е дом на около 50 семейства, съставени от жени и техните деца, и продължава да обучава жителите си по въпросите на правата на жените и насилието, основано на пола. Всички деца от мъжки пол могат да живеят в селото, докато навършат 18 години.
Нинсън споделя, че достъпът до Умоджа е бил много труден и жените са го приели радушно едва след като е обяснил целта на посещението си, като добавя, че те са били "много, много щастливи", когато им е показал снимките, които е направил.
Начинът на живот там е скромен. Жените работят, за да изкарват доходи за храна и образователни средства за децата от селото, както и в помощ за някои от самите жени. На около километър от Умоджа се намира къмпинг, в който отсядат много туристи, когато посещават региона, за да разгледат известния резерват за диви животни Масаи Мара. Туристите, които желаят да посетят Умоджа, заплащат малка входна такса и могат да си купят бижута от мъниста и други занаятчийски изделия, ръчно изработени от жените от племето Самбуру.
Разказване на истории в общността
"Село без мъже" е една от няколкото фотографски серии на Нинсън, който казва, че се стреми да прави снимки, които "повишават осведомеността за социални, екологични или политически проблеми и вдъхновяват хората да предприемат действия, да провокират размисъл и дискусия по важни теми".
Той решава да пътува до други африкански държави, за да сподели "недоразказани или неразказани истории на хората от континента" - елемент от това, което той нарича "разказване на истории в общността". "Ние имаме проблеми с разказите; с това как сме изобразявани отново и отново", казва Нинсън. Това, добавя той, е следствие от факта, че историите на Африка се разказват от външни хора.
След като разширява портфолиото си със снимки, заснети в Гана, Кения и Етиопия, Нинсън заминава за Ню Йорк, за да учи в Международния център по фотография през 2019 г., където работи в тясно сътрудничество с приятеля и ментора си Брандън Стантън от платформата за разказване на истории Humans of New York.
Най-голямата фотографска библиотека в Африка
Докато опознава Ню Йорк като студент, Нинсън започва да трупа фотокниги, създадени от и за африканци - книги, до които африканците нямат достъп у дома, казва той.
Нинсън решава да купи колкото се може повече, за да ги изпрати в Гана, и ги съхранява в апартамента си, докато не свършва мястото и не се налага да наеме склад. В крайна сметка, с подкрепата на Стантън и платформата Humans of New York, той събира над 1 милион долара, за да финансира първия етап на центъра Dikan в ганайската столица Акра - най-голямата библиотека за фотография и пространство за визуално образование в Африка, който е открит през декември 2022 г.
Стантън, който присъства на откриването на Dikan, казва, че да гледа как Нинсън изгражда центъра е било "сюрреалистично". Нинсън заявява, че Dikan, което на езика туи означава "поемам инициативата", е пространство, което вече е започнало да обучава други разказвачи на континента чрез семинари и класове, предлагайки безплатно ползване на огромната библиотека от фотокниги и организирайки фотоизложби.
Целта му, казва Нинсънн, е "да свързва хората един с друг и със света около тях" и планира да се върне в Умоджа през следващата година.
"Вярвам в силата на разказването на истории. То има силата да обединява хората и да ни помага да виждаме света по нови и неочаквани начини.", добавя той.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}