Още от римско време пътешествениците се стичат в Дин-ле-Бен в северната част на Прованс, където естествените извори, полята обсипани с лавандула, осигуряват тишина, спокойствие и релаксиращо изживяване. За една жена обаче това идилично място се превръща в нещо различно. След 14 години безстрашни пътувания из Азия, Александра Давид-Неел не идва тук през 1928 г. заради възстановителната сила на лечебните води. Вместо това обстановката я пренася в любимия ѝ Тибет - страната, която четири години по-рано, през 1924 г., на 55-годишна възраст, тя прекосява, преоблечена като поклонник, за да стане първата европейка, влязла в забранения град Лхаса.
Родена в Париж, Давид-Неел прекарва трите години след завръщането си във Франция през 1925 г. в обиколки на страната и организиране на беседи, утвърждавайки статута си на експерт по Тибет и будистка философия. Домът ѝ е временен: наета вила в Тулон, пристанищен град на изток от Марсилия, на брега на Средиземно море, където тя пише с ярки подробности разтърсващ разказ за своето приключение: (преведена на английски език със заглавието "Моето пътуване до Лхаса", "Voyage d'une Parisienne à Lhassa", а на български книгата излиза под заглавието "Тибет -магия и тайна")
Неотдавна реставриран във вида, в който е живяла там, Maison Alexandra David-Néel (както е известен имотът сега) е отворен за посетители, които могат да научат повече за живота и приключенията на тази пионерка. През 2024 г. се отбелязва стогодишнината от пътуването ѝ до Лхаса с две временни изложби: фотографско изследване на пътуването на Давид-Неел до Лхаса (до 31 март) и колекция от текстилни произведения, вдъхновени от пътуванията на Давид-Неел, на френско-иранската художничка Голназ Паяни (до 19 май).
Тензин Гяцо, 14-ият Далай Лама, нарича Давид-Неел "ентусиазиран будист, първият, който представи истинския Тибет на Запад". Нейното творчество - повече от 30 книги за будизма и пътуванията - има заслуга за формирането на западното разбиране за духовността и източната религия. Приписва ѝ се влиянието върху творци като писателя от бийт-поколението Джак Керуак.
И все пак, както казва нейната биографка Жана Масколо де Филипис, "тя продължава да не е известна".
Давид-Неел е родена като Луиза Еужени Александрина Мари Давид през 1868 г. в семейството на баща французин и майка белгийка. Сама признава, че е неспокоен дух от ранна възраст. "Още от петгодишна възраст, преждевременно развито дете от Париж... Жадувах да отида отвъд градинската порта, да следвам пътя, който минаваше покрай нея, и да се отправя към Непознатото", пише тя в предговора на "Моето пътуване до Лхаса".
Като млада тя кръстосва между Великобритания, Италия, Франция и Белгия, като често посещава анархистки и феминистки кръгове. На 21 години, след като "поглъща" книгите в библиотеката на Теософското общество в Париж, тя приема будизма. През 1894 г. за първи път пътува до Индия, за да изучава санскрит.
След завръщането си тя сменя журналистиката с живота си на сцената като оперна певица и дори работи в казино в Тунис; именно в тунизийската столица през 1904 г. се омъжва за Филип Неел, френски инженер, работещ в железопътния транспорт. Бракът им е нетрадиционен, прекаран поотделно, но те остават женени до смъртта му през 1941 г.
"Тя е имала много животи, всеки от които с много различни лица, но всички те са отразявали една модерност, дори революция за времето си", обяснява Надин Гомес-Пасамар, главен уредник на Музея на града в Дин-ле-Бен, музейната служба, която отговаря за дома на Александра Давид-Нел.
За Гомес-Пасамар това, което прави Давид-Неел още по-забележителна, е, че тя не произхожда от буржоазна или богата среда. "Всичко, което е постигнала, е с много ограничени средства", казва тя.
През 1911 г. Давид-Неел се отправя на най-голямото си пътешествие: 14-годишна одисея през Япония, Корея, Китай, Монголия, Индия и Тибет, която завършва с четиримесечно пътуване до Лхаса. Тя научава тибетски език по указание на 13-ия Далай Лама (аудиенция, която я превръща в първата западна жена, приета от Далай Лама), изучава текстове в тибетски манастири и медитира в продължение на 18 месеца в усамотено планинско отшелничество в Хималаите в кралство Сиким (днес щат в Индия). Именно в Сиким тя среща млад монах на име Афур Йонгден, който става неин спътник и в крайна сметка неин осиновен син.
През цялото време Тибет, включително столицата Лхаса, е затворен за всички чужденци, с изключение на британците, които са договорили контрол над търговските пътища. Това не притеснява Давид-Неел, която пише в "Моето пътуване до Лхаса", че е положила клетва да "стигне до Лхаса и да покаже какво може да постигне волята на една жена".
Както разказва в мемоарите си, тя се справя с разбойниците и граничния контрол, пътувайки предимно под прикритието на нощта, с лице, боядисано от саждите на тенджера за готвене, и носейки коси от як, докато играе ролята на майката на Йонгден.
Но успехът в Лхаса, където други авантюристи и мисионери са се провалили, се дължи не само на актьорските ѝ умения. "Тя беше посветена от учители. А и познаваше много, много добре местността - все пак беше прекарала години в живот в Тибет", казва Масколо де Филипи.
Тя остава в Лхаса два месеца, като накрая стъпва в извисяващия се дворец Потала, зимната резиденция на Далай Лама, преди да напусне града заедно с Йонгден и да започне дългото пътуване обратно към Франция.
Давид-Неел се установява в провансалския живот в къщата, която постепенно разширява, включително построява в сърцето ѝ кула за медитация, увенчана с gyältsän - емблема на тибетската победа. През 1937 г. се завръща в Азия за деветгодишно пътуване, което се оказва последното й, като продава част от земята около Samten Dzong , за да финансира пътуванията си.
Йонгден, нейният осиновен син, умира през 1955 г. Давид-Неел доживява до 100 години, като умира малко преди 101-ия си рожден ден през 1969 г. В завещанието си тя оставя Samten Dzong и правата върху творбите си на град Дин-ле-Бен, но уточнява, че нейната секретарка Мари-Мадлен Пейрон може да остане да живее в къщата. "Пейрон започва да я преобразява според вкуса си и стила на периода на 70-те години", казва Гомес-Пасамар. "След това тя заживява във вила, която построява малко по-нагоре."
Когато община Дин-ле-Бен решава да възстанови къщата в оригиналния ѝ стил, тя се обръща към Гомес-Пасамар. "От архивите успяхме да възстановим всички стаи, които са били трансформирани", обяснява тя. До 2023 г. обновяването на Samten Dzong е завършено, като се стигне до малката зеленчукова градинка със сочни домати през лятото и градината с рози - любимото цвете на Давид-Неел.
Самата Давид-Неел засажда липата, която стои на входа на имота, сега включен в списъка на историческите паметници, който е удивително еклектичен и пълен със сувенири от нейните пътувания. Преживяването на посетителите започва във вилата на Пейрон, която сега е музей и проследява хронологията на живота и подвизите на Давид-Неел чрез колекция от снимки, кореспонденция и предмети от пътуванията, обяснени на френски и английски език.
Посещението продължава с обиколка с екскурзовод (само на френски език и с предварителна резервация по телефона) през Samten Dzong покрай заседателната зала на приземния етаж, оформена като кабинет на любопитните, със сувенири като тибетски ръкописи. Именно тук тя посреща журналисти, редактори и приятели писатели, сред които и британският писател Лорънс Дърел.
Има нещо особено затрогващо в обикновените единични легла в спалните на нея и Йонгден и в обикновеното дървено бюро в кабинета ѝ. След четири месеца, прекарани в спане в палатки в тибетските планини, докато се приближават към Лхаса, съществуването им в Дин-ле-Бен е направо луксозно в сравнение с това, но все пак много скромно.
Сто години по-късно от нейните новаторски пътувания в Тибет историята на Давид-Неел е толкова актуална, колкото и преди. "Тя е била изключително интелигентна, категорична, с желание за живот и ненаситно любопитство. Следвала е пътя си от самото начало и искала да придаде смисъл на живота си - и го направи", казва Масколо де Филипи.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}