"Саверио Бонджорно нямаше постоянен дом и живееше в различни хотели в центъра на града. В неделя Бонджорно се регистрира в хотел Edison, като единственият му багаж бе малка чанта. Настанили го в стая 1135 и повече нито го видяли, нито чули за него... Джеймс Джерити, главен детектив на хотел Edison, 224 West Forty-Seedventh Street... отишъл в стая 1135, почукал многократно и след това решил да влезе със собствения си ключ. Точно когато вкарал ключа, вратата се отворила рязко и Бонджорно се изправил срещу него с пистолет 38-и калибър в ръка..." Това може да звучи като откъс от легендарни автори на криминални романи като Реймънд Чандлър или Дашиъл Хамет, които също са се вдъхновявали от историите на детективите, но всъщност е разказ от "Ню Йорк Таймс", от януари 1935 г. Той дава вълнуващ поглед към изчезналия свят на една от най-невероятните и изгубени професии - детектив в хотел.
До неотдавна за повечето големи хотели е било обичайна практика да наемат наред с портиерите, готвачите, камериерките, пиколо, но и поне един детектив. Тези "домашни мъже", които са толкова известни във филмите ноар и популярната литература от 40-те години на миналия век, колкото и фаталната жена, са били истински професионалисти, и можело да се срещнат в хотели в цяла Америка. Далеч от съвременните охранители и портиери, те често са били пенсионирани градски полицаи, които са използвали дългогодишния си опит, за да обикалят коридорите и да наглеждат фоайето, за да защитят както гостите, така и репутацията на хотела.
Нека надникнем зад плюшените завеси на луксозни хотели и да се впуснем в света на крадците, самоуверените мъже, жените и момичетата, които дебнат, и опитните хотелски детективи, които работят, за да ги спрат...
Клишираният образ на литературния хотелски детектив обикновено представя стар пияница, който седи във фоайето и преглежда вестника си, преди да мине покрай огромните саксии, за да заеме обичайното си място на бара. В реалния живот обаче професията е опасна и изисква дълги часове работа, както и истински умения. Както пише вестник "Ню Йорк Таймс" в репортаж, озаглавен "Хотелски детективи и техните преживявания", публикуван през 1902 г., "Предполага се, че частните детективи в големите хотели в Ню Йорк нямат собствени легла. Всъщност те са най-трудолюбивите мъже, които могат да бъдат открити."
Това е епохата преди мониторите и всевиждащите охранителни камери, преди хотелските стаи да са снабдени със собствени малки сейфове, когато настаняването на несемейни двойки в хотел все още се е смятало за скандал или когато присъствието на "работещи момичета" е можело да опетни доброто име на голям хотел.
В историческия хотел Adolphus, построен в Далас през 1912 г., един репортер придружава детектива и бивш полицай от Далас Чарли Койл по време на нощната му смяна. "Постоянната битка - жените зависят от това дали ще влязат в хотела, за да си осигурят препитание, а детективите зависят от това дали ще ги държат навън, за да си осигурят препитание."
Едно от ключовите умения на успешния детектив е проницателното наблюдение и преценката на характера, талантът да откриеш мошеника сред безкрайния поток от истински гости, или както се изразява репортерът, който е на смяна заедно с детектива на Adolphus : "Докато ти се регистрираш, той те проверява." Още през 1871 г. "Ню Йорк Таймс" съобщава за преживяването да се регистрираш в хотел и да се сблъскаш с "тихото и ненатрапчиво присъствие на хотелския детектив". Умението да се забелязват едва доловимите признаци на потенциален нехранимайко във фоайето е от съществено значение.
През 1911 г. в богатия нюйоркски хотел Plaza детективът забелязва един гост, чиито "маниери са много добри, само че държи вилицата си обърната. А когато сложи захар в чашата си скъпо вино, стана обект на подозрение." Детективът вече бил хвърлил око на госта. "Ако не е мошеник, то е опасен луд" - това е присъдата на детектива, който в крайна сметка се оказва прав за едно - гостът определено крие нещо.
Най-добрите хотелски детективи използват армия от информатори, привлечени от персонала на хотела. В дните преди видеонаблюдението, посрещачите, камериерките и портиерите са били ценени кадри. В Plaza една камериерка съобщила на детектива, че подслаждащият виното си гост имал монограм с инициали върху дрехите си, които се различавали от тези в регистъра. Детективът бързо завел госта в кабинета на управителя на хотела, където се оказало, че той просто пътува под чуждо име, тъй като "смятал, че е просто умно да не се появява името му във вестниците и да му се даде възможност да види живота, без жена му да разбере".
В мемоарите си от 1954 г. "Бях детектив в хотела" Дев Коланс описва как е наемал посрещачи, които да следят двойките, докато се настаняват. "Двойки, които не отварят куфарите си, докато посрещачът е в стаята", е една от версиите, които Коланс обяснява: "Женените двойки не се колебаеха да го направят." Коланс държеше под око и обувките на гостите: " Мъж в елегантни дрехи с жена, чиито обувки са протрити в токовете, е друга улика."
Най-добрият детектив в Waldorf-Astoria е Джо Смит, чиито дедуктивни подвизи са толкова легендарни, че са събрани в книгата "Измамниците от Уолдорф" на Хорас Смит, публикувана през 1929 г. Waldorf-Astoria може и да е бил един от най-престижните хотели в Манхатън, но заглавията на отделни глави, които описват жената хищник, търсачът на съкровища и подобни, дават алтернативна представа за поведението, което Джо Смит се е опитвал да пресече, за да защити репутацията на бляскавия хотел: "Уолдорф беше неговата църква и всяко нарушение на нейната святост беше оскверняване", твърди неговият биограф.
"Ако не търсиш и познаваш Джо Смит, никога не би го определил като главния детектив. Ако изобщо го забележите, вероятно ще го сметнете за гост от друг град или държава, може би за успешен бизнесмен от някой западен град. Но можете да бъдете сигурни, че той ще ви види и ще ви огледа с един бърз оценяващ поглед, който ще му каже всичко, което иска да знае за вас.", пише още Хорас Смит.
Работата извън светлините на прожекторите в бизнес, в който дискретността е също толкова важна, колкото и залавянето на престъпника, е от първостепенно значение. Репутацията на хотела означава, че престъпните елементи трябва да бъдат изведени от хотела бързо и тихо, с минимално смущение за останалите. Един от основните проблеми не бил толкова проституцията, колкото кражбите. Според детектива Джо Смит "жената, която идва и седи във фоайето в очакване да бъде забелязана от някой суетен, богат, но невинен и доверчив гост, който ще ѝ даде възможност да го ограби".
"По начина, по който се обличат в днешно време - с къси поли, руж, червило и оскубани вежди, е почти невъзможно да различиш добрата от лошата жена. Те са хитри като плъхове...обикновено влизат в късния следобед през един от входовете на 33-та улица, от другата страна на хотела, откъм офиса. По този начин смятат, че е по-малко вероятно да попаднат под непосредственото ни внимание... най-умните от тях ще вземат асансьора, за да създадат впечатлението, че са отседнали в хотела. Те винаги са скъпо облечени и често зашеметяващо. Благодарение на тяхната настойчивост да се върнат, ние ги приземяваме. Не е добър бизнес мъжете да обикалят страната и да разказват как са били ограбени от жена, която са открили във фоайето на Waldorf-Astoria.", споделя Джо Смит.
Често обаче проституцията и кражбата вървят ръка за ръка - гостите мъже, които са били ограбени от работещо момиче, рядко признават пред управата, че са я довели в стаята си, а вместо това твърдят, че са били ограбени от камериерка. В хотел Adolphus в Далас Чарли Койл имал прост метод за справяне с такива гости: "Ако сутринта дойде гост и каже, че са му откраднали портфейла, първото нещо, което правя, е да погледна докладите за проститутките, за да видя дали е имало момиче там. Гостът се опитва да каже, че хотелът е отговорен за загубата. Би трябвало да видите изражението на лицата на някои от тях, когато им кажа: "А какво ще кажете за момичето, което сте взели в стаята си в 24:00 ч. снощи?"
Но освен безкрайната въртяща се врата на гостите, които влизат и излизат, добрият хотелски детектив следи внимателно и персонала. През 1902 г. в хотел Navarre на 7-а и 38-а улица в центъра на Манхатън детективът Максуел забелязва, че един от касиерите харчи много пари и живее на високи обороти. Разследването му показва, че той е подправял счетоводните книги. Вместо да направи скандал в хотела, Максуел проследява касиера до Кони Айлънд, където, както съобщава Brooklyn Daily Eagle, "той е отишъл в компанията на две жени, за които се твърди, че са хористки", където Максуел предава злодея на полицията.
В един голям хотел на Бродуей, когато Таймс Скуеър все още се нарича Long Acre Square, се случват серия кражби. Детективът се заема със случая и лично освобождава от работа трима готвачи, двама портиери и шест камериерки. Кражбите веднага спират.
Макар че на детектива на хотела може да му е било по-лесно да издирва изгубена собственост, работният ден може бързо да се превърне в сцена от криминален роман или филм. През лятото на 1883 г. в 22:00 ч. на главното стълбище, водещо към входа на хотела в Кони Айлънд, детективът на хотел Brighton разговаря с портиера, когато след натоварена нощ вестник Brooklyn Daily Eagle съобщава: "По стълбите на хотела се изкачваше група доста грубо изглеждащи мъже, които очевидно бяха в нетрезво състояние. Бяха около десетина на брой и повечето от тях доста трудно изглеждащи клиенти. Ръководителят на бандата отправил гнусен епитет към инспектор Фолк, а друг член на групата нанесъл на г-н Фолк зашеметяващ удар, който го повалил по стъпалата. Фолк обаче се изправил на крака за миг и се втурнал сред грубияните, като нанасял удари наляво и надясно с бастуна, който държал в дясната си ръка."
Джеймс Джерити от хотел Edison , с когото започнахме разказа си, нямал такъв късмет - Саверио Бонджорно от стая 1135 просто го застрелял в коридора.
В по-голямата си част работата на хотелския детектив е предимно рутинна и се извършва през нощта, като постоянно се патрулира из тихите коридори на хотела и се следи за необичайни неща. "Тази работа ми харесва", обяснява Чарли Койл в Adolphus "И още повече ми харесва да се опитвам да предпазя някои от тези глупави хора."
За добро или лошо, съвременните технологии направиха традиционния хотелски детектив ненужен. Охранителните камери, миниатюрните сейфове и промените в моралната етика означават, че личното отношение на детектив на пълен работен ден, който да защитава гостите и доброто име на хотела, е в миналото. Но на нас ни харесва да мислим, че нашият уморен от света герой все още заема позицията си в дискретен ъгъл на фоайето, като бди над главния вход на хотела, докато всички гости спят в леглата си.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}