В търсене на осмото чудо на света

16:07 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

В търсене на осмото чудо на света

ТЕМА #Приключения

09:26 | 23 април 2023 | Автор : Галина Чолакова 0 2187 Снимка: iStock by Getty Images

"Това е новозеландският "Титаник" - казва един от учените, посветил няколко години от кариерата си на търсенето на осмото чудо на света, смятано за завинаги изгубено - унищожено от мощно вулканично изригване през 1886 г.

Известни на народа маори като "фонтанът на облачното небе" и "татуираната скала" - заедно емблематичните розово-бели тераси са почитани като едно от най-зашеметяващите природни чудеса на Земята - каскадни розови и бели басейни, пълни с тюркоазени води, образувани в продължение на стотици години в един недокоснат рай.

Счита се, че това са най-големите находища на силициев агломерат на Земята, а геотермалните извори се превръщат в първата туристическа атракция в Нова Зеландия в началото на европейския туризъм през XIX век. Приключенски настроените пътешественици плавали няколко месеца и преминавали през вулканичната долина, за да стигнат до мястото.

Снимка: iStock by Getty Images

Маорите настаняват европейските посетители и стават първите екскурзоводи на Нова Зеландия, която току-що е обявена за независима държава през 1840 г. Цветната фотография все още не била изобретена, за да улови истинската магия на розово-белите тераси, но някои художници имали възможност да ги нарисуват.

Първите пътешественици и фотографи са правили черно-бели снимки, но мястото дори не е било напълно географски картографирано, когато се е случило бедствието.

Никой не бил подготвен за събитията, които се случили през нощта на 10 юни 1886 г. Единствено главният екскурзовод на терасите, местната жителка София Хинеранги, наблюдавала смущенията в нивото на водата в езерото Таравера в дните, предшестващи изригването на вулкана Таравера.

В 2 ч. сутринта вулканът започва да изхвърля камъни и лава. Огромни облаци от черна пепел се разпространяват докъдето поглед стига, покривайки това, което скоро щяло да се превърне в заличена долина.

Близкото село Те Вайроа и други селища са погребани под отломките. Загиват 150 души.

Колкото до осмото чудо на света? Кратер, дълбок над 90 м. погълнал терасите за една нощ. В годините след изригването кратерът се напълнил с вода, която образувала ново езеро в долината, десет пъти по-голямо и по-дълбоко от предишното. Изригването на вулкана променило изцяло пейзажа, като го направило неузнаваем. Дълго време се смятало, че терасите са се разпаднали на парчета и са изгубени завинаги, докато неотдавна се случило друго чудо.

През 2011 г., около 125 години след изригването, група учени, ръководени от Корнел де Ронде, започват експедиция за откриване на Розовата и Бялата тераса - никой не знаел къде всъщност се намират те. Терасите никога не са били надлежно проучвани от правителството, така че няма данни за точната им географска ширина или дължина.

Снимка: iStock by Getty Images

Научноизследователският институт GNS Crown тръгва по езерото Ротомахана, за да открие следи от ландшафта отпреди 1886 г., като картографира дъното на езерото с помощта на нова технология с висока разделителна способност. След това екипът съчетава тези данни за дъното на езерото с теренните проучвания от старинни атласи, които картографират историческите брегови линии преди изригването.

След като стеснили предполагаемото местоположение, учените използвали сонар, който разкрил нови изображения, разкриващи това, което прилича на припокриващи се стъпала, тераси и кръгли басейни.

На 125-ата годишнина от изригването Нова Зеландия вероятно е преоткрила своето емблематично изгубено чудо. Възможно ли е терасите да не са били разрушени, а да са били удавени? И през цялото това време да са се намирали на дъното на езерото? Колкото и всички да се надяват, че са разгадали мистерията на изгубения новозеландски "Титаник", съвременната наука не разполага с отговорите, както се оказа - поне все още не...

След отразяването на случая в националните медии твърденията на екипа на GNS бързо са оспорени. Независими изследователи твърдят, че структурите, заснети от сонарното оборудване на GNS, са били на около 40 метра дълбочина, за да бъдат същите известни розово-бели тераси, които според оценките са били погребани на не повече от 10 метра под повърхността след изригването през 1886 г.

Предполага се, че сонарните изображения, заснети от оборудването на учените, може да са разкрили всъщност праисторически тераси, които никога преди това не са били виждани от хората - но те не са били ценните за нацията розово-бели тераси.

През 2012 г. екипът посещава отново обекта и след допълнително проучване оттегля твърденията си, като признава поражението си в стремежа да открие терасите и съобщава, че те вероятно са били унищожени, както се е смятало преди. Но нашата история не свършва дотук...

По същото време, когато учените от GNS картографират дъното на езерото в Нова Зеландия, библиотекар в Швейцария открива отдавна изгубените дневници на единствения човек, който някога е изследвал тази част от вулканичния регион на Нова Зеландия преди загубата на терасите. Австрийският геолог и изследовател от XIX век Фердинанд фон Хохстетер, е пътувал до района през 1859 г. и е оставил подробна карта в ръкописите си, която разкрива местоположението на розово-бели тераси.

Ако проучванията на Хохстетер са точни, дневниците му разкриват, че терасите не са били удавени в езерото Ротомахана, а са могли да бъдат погребани по бреговата линия, само на 10-15 метра под земята. Това означава, че има вероятност те отново да бъдат видени.

Изследователите Рекс Бън и Саша Нолден първо ще се нуждаят от благословията на маорските племена, ако имат някаква надежда да проведат археологически разкопки на мястото. Народът маори притежава земята, за която се смята, че е на мястото, където се намира погребаното чудо, а за археологическото проучване ще са необходими над 100 000 долара финансиране - разбира се, ако те действително са там.

Някъде по средата между търсенето на Атлантида, легендата за Лох Нес и потъналите останки на "Титаник" се намира по-малко известната история на погребаните розово-бели тераси - осмото чудо на света. Възстановяването им би могло да възвърне извора на голяма национална гордост за народа на Нова Зеландия, особено за местното коренно население, чиито предци първи са развили туризма за своите отдалечени острови в югозападната част на Тихия океан. Те също така подновяват апетита и за приключенски разкази. Изглежда, че ни очаква розово-бяло новозеландско приключение...