През 1820 г. екипажът на руски кораб, и странно, освен товар и пингвини - предназначени за вечеря - забелязва на хоризонта издигащ се леден бряг. Това е първото наблюдение на ледения шелф Фимбул, което бележи официалното откриване на нов континент: Антарктида. То също така затвърждава съвременната идея, която се поддържа от повечето карти в света, че съществуват седем големи континента.

Днес учениците, изследователите и политиците обикновено приемат прецизното разделение на световната суша на тези прости единици, които включват Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Австралия и Антарктида.

Но през 2017 г. историята претърпява неочакван обрат - моделът на седемте континента през цялото време е бил грешка. Появява се Зеландия - отдавна изгубена земя на югоизток от Австралия, известна още като забравения осми континент на планетата. Учените отдавна са предвидили съществуването на тази "бонус" южна суша, но тя остава изчезнала в продължение на 375 години, защото е почти изцяло потопена под 1-2 км вода. Сега те започват да разкриват тайните ѝ, пише BBC.

Преди броени дни международен екип от изследователи публикува най-точната карта на Зеландия до момента - включваща всички пет милиона квадратни километра (два милиона квадратни мили) от този подводен регион и неговата геология. В процеса на работа те откриха подсказки за това как се е формирал този мистериозен континент и защо е бил скрит под вълните през последните 25 милиона години.

Древно начало

Смята се, че Зеландия се е образувала преди около 83 милиона години, по време на късната креда. Нейният път обаче е започнал до 100 милиона години преди това, когато суперконтинентът Гондвана, обединил голяма част от днешната суша в една гигантска купчина, е започнал да се разпада. При разпадането му най-малкият, най-тънкият и най-младият континент в света се отделя сам, а регионите на Гондвана, които някога са се намирали на северозапад и югозапад, се превръщат съответно в Австралия и Антарктида.

Смята се, че цялата Зеландия или част от нея може да е съществувала като остров за известно време. Но след това, преди около 25 милиона години, тя е изчезнала под океана.

Първите реални данни, че Нова Зеландия може да представлява само малка, видима част от огромна "инкогнито суша", идват през 2002 г., когато учените използват батиметрия - изследване на дълбочината на водните басейни - за да анализират региона. Океанът над това, което сега наричаме Зеландия, е значително по-плитък от този, който го заобикаля, което подсказва, че районът не е бил подложен на океанска тектонична плоча - както повечето от световните океани - а на континентална.

Решаващият момент настъпва през 2017 г., когато учените обединяват няколко доказателства, включително данни за видовете скали, които се съдържат в нея, и относителната ѝ дебелина - океанските плочи обикновено са по-тънки - за да предложат, че това наистина е нов континент. Това не е обикновен континентален фрагмент или микроконтинент, както се предполагаше преди, а истински континент, 95 % от който е потопен под водата.

Въпреки вълнението около откриването на нов континент и повече от десетилетие интензивни изследвания обаче много подробности за ранното формиране на Зеландия остават неразгадани. Това се дължи отчасти на странно събитие, случило се при отделянето ѝ от Гондвана.

Трудно разплитане на мистерията

През 2019 г. международен екип от учени картографира геологията на Южна Зеландия. Изследванията им разкриват, че в някакъв момент Зеландия е била разтеглена - разкъсана от тектонични сили, изтънявайки континента в сравнение с обикновените континентални плочи и създавайки разломи, които по-късно са се превърнали в океанска кора. В този процес тя се усуква и това прави реконструирането на историята ѝ, за да се установи първоначалната ѝ форма, много по-трудно.

Анализът на изследователите на скалите от изгубения континент разкрива, че разтягането е станало на два етапа. Първият е започнал преди около 89-101 млн. години и е довел до разкъсване, което се е превърнало в Тасманово море между Австралия и Нова Зеландия. Вторият етап е започнал преди 80-90 млн. години и е довел до отделянето на Зеландия от Западна Антарктида и създаването на Тихия океан. Но все още имаше много неизяснени загадки - а другата половина на този континент тепърва предстои да бъде подробно проучена.

Постепенно потъване

За целите на последното проучване друга изследователска група, в която участват много от същите геолози, картографира Северна Зеландия.

Този път те анализират скали,  извадени от хребета Fairway Ridge - регион в южната част на Тихия океан край бреговете на Австралия, който образува най-северния край на Зеландия. Тези древни останки, на 25 милиона години, включват смесица от магмени скали - тези, образувани от вулканични процеси - и седиментни скали, образувани в плитки басейни непосредствено до бреговете на Зеландия.

Чрез анализ на химическия им състав и на радиоактивните изотопи, намиращи се дълбоко в тях, учените оценяват възрастта и произхода им. Най-старите са камъчета от ранната креда (на около 130-110 млн. години), следвани от пясъчници от късната креда (на около 95 млн. години) и сравнително млади базалти от еоцена (на около 40 млн. години).

Получените в резултат на това карти на Зеландия я превръщат от безформена маса в място с много характерни геоложки ивици, които се простират по дължината ѝ от северозапад на югоизток. Те се съчетават с геологията на Западна Антарктида като пъзел, потвърждавайки, че този регион и Зеландия някога са били свързани.

На следващия етап от изследването са направени измервания на магнитните аномалии в океанското дъно около Зеландия. Тези вариации в силата на магнитното поле на Земята представляват невидим запис на движението на тектоничните плочи с течение на времето. Те разкриват повече за древното разтягане на континента, което е продължило милиони години и дори е променило посоката си - довело е до свръхтънък континент, който в крайна сметка е потънал.

Зеландия най-накрая започва да разкрива своите тайни. Но тъй като по-голямата част от тази загадъчна земна маса се намира под километри вода, ще отнеме още дълго време, за да бъдат разкрити всички. Учените се надяват, че колкото повече разкриват, толкова по-ясна ще става картината за миналото на планетата ни, но и за бъдещето.