В хърватската столица се срещат духът на Балканите и европейският възторг и препускащ ритъм. Особено сега, когато градът се възстановява от земетресението преди две години и търси начин отново да заяви блясъка си - леко олющен, леко прегърбен под кризата, малко тъжен, но горд, че възвръща волния си дух, дори под мъдрия и скептичен поглед на възрастните си хора. И те си проправят път през новото, но пренебрегвайки суетата и претенцията му.
Загреб сега е повече строителна площадка и забързано ежедневие, но пък със завидна лекота преминава и през това предизвикателство.
Повече от 900 години той старателно пише своята история. Възникнал в периода между 1093 и 1095 г., както твърди съхранен документ в Загребския Архиепископски архив, той изгражда великолепието си покрай река Сава. Реката, която поставя града като стратегически център в геополитиката на Европа и в древността, и сега.
Археологическите находки сочат за поселище още от бронзовата епоха. Още по-богати са находките от античния период. Обитаван е от илирийските племена и е със статут на самоуправляващ се град в Римската империя. Според сведенията на няколко древни хронисти, бежанците от Андаутония основали Загреб. Легенда носи, че името му идва старохърватската дума "загреб"- укрепление, а друга споменава за хърватски пълководец, който забил меч в земята, а оттам бликнал фонтан с вода. Воинът се обърнал към отряда си с думите: "Загребвайте!".
С днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094 г.
Някои твърдят, че историята на града е свързана и с Моравската мисия на братята Кирил и Методий, при която светите братя полагат основите на славянската литургия. Според една от теориите, това не е областта Моравия в Чехия, а Моравче - територия, разположена източно от Загреб. А това означава, че двамата братя извършват покръстването на територията на Загреб. Още с основаването си, в Загребската епархия съществувал особен, т. нар. "загребски ритуал", съхранил се до XVIII век. Професор Петер Юхас, пък е категоричен в проучванията си, че "Моравската мисия" на светите братя е по река Морава, която е в пределите на България през IX век, а това означава, че Кирил и Методий покръствали славяните, които живеели в България.
Историята все още се пише, а на Балканите тя винаги има поне няколко летописци, които настояват за автентичност. Все още предстоят проучвания.
Историческата съдба на Хърватия определя и общия архитектурен стил на Загреб, който е повлиян изключително от Австро - Унгарската империя. Той е гордата "малка Виена". Дори в натоварения ритъм на деня, когато центърът гъмжи от хора и автомобили, наоколо е зеленият оазис на града с прекрасните си паркове. Средновековната прелест на града е непокътната и до днес, като изключим пораженията от земетресението.
От 1850 г. Загреб се проектира и развива като модерен център. През 1870 г. е приета хърватска национална програма, а на Велико събрание е избран и хърватски бан - Йосип Йелачич, който официално отменя феодалните отношения в модернизираща се Хърватия и прекратява отношения с Унгария.
Паметникът на Йосип Йелачич е една от най-посещаваните туристически забележителности в града.
Но не това е толкова значимо, колкото дългогодишните битки на Хърватия за независимост и през Първата световна война, и през Втората. Бунтът тече във вените на хърватите - отстояването на идентичност и независимост за тях не е просто претенция, а вяра.
И въпреки всички премеждия, тук хората са усмихнати и някак дръзки - няма предизвикателство, което да ги сломи. Както най-голямата катедрала в Хърватия - "Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав", която сега търпи възстановяване.
Историята, изкуството и културата на цяла Хърватска се пазят в многобройните музейни експозиции - Археологическият музей с Египетска колекция, Музеят Мимара с творбите на Ел Греко, Реноар, Веласкес...Но и един, който няма да откриете никъде другаде - музеят на разбитите сърца, който съхранява писма, подаръци и снимки.
Загреб пази толкова много великолепни места и истории, като най-късия фуникулар в света, битовия пазар на Британския площад, църквата Свети Марк, пазарът Долац, и всеки път има какво още да откриете. Защото Загреб е волен...