В началото покрай река Мусаленска Бистрица е издигната една сграда - типична ловна хижа, а впоследствие са били достроени още крила с полъх на възрожденска архитектура и лек западен привкус
Днешният Боровец е първият планински курорт не само в България, но и на Балканския полуостров. Неслучайно достойнствата на природата там и чистият въздух успяват да впечатлят цар Фердинанд и наследникът му Борис III дотолкова, че да пожелаят точно насред боровите гори в някогашната Чамкория да бъде изградена лятната им резиденция.
Посетихме двореца "Царска Бистрица" в съботен ден в средата на януари. Нямаше стълпотворение от хора и успяхме да оставим автомобила си на безплатния паркинг пред входа му, който е за едва няколко автомобила. Входната такса за възрастни е 6 лв., за ученици - 4 лв. Дворецът е отворен за посещения на туристи в дните от четвъртък до неделя от 9 до 18 ч. В понеделник, вторник и сряда не работи. Портиерът е любезен и дава кратка историческа справка на драго сърце, а по маршрута ще срещнете и информационни табели с допълнителна информация.
Имахме късмета да видим двореца с бяла премяна. Пухкавият януарски сняг бе превърнал алеите му в зимна приказка и ми се видя в пъти по-красив от снимките, на които съм го виждала.
След няколко минути лежерно ходене и любуване на зимните пейзажи, достигнахме и до основната сграда. За съжаление, в момента достъпът до вътрешността й е невъзможен, но и отвън не й липсва красота.
Дворецът е строен в периода 1898 - 1914 г. В началото покрай река Мусаленска Бистрица е издигната една сграда - типична ловна хижа, а впоследствие са били достроени още крила с полъх на възрожденска архитектура и лек западен привкус. Историята казва, че кабинетът на Фердинанд, до който посетителите нямат достъп, е бил обзаведен като корабна каюта, а мебелите са били личен подарък на царя от капитана на кораба "Нова Америка", с когото се сближават по време на пътуване до Южна Америка.
Вътре в двореца се съхраняват и голяма част от ловните трофеи на Борис III, които не могат да бъдат видени. В кафетерията на двореца са окачени едва 2-3 от тях, за да задоволят любопитството на туристите.
В царските покои са изложени и редица интересни подаръци, които фамилията е получавала назад във времето. За разлика от двореца, някогашните конюшни, днес превърнати в картинна галерия, са с отворен достъп. Там можете да видите шедьоври на изкуството, портрети на царското семейство, порцеланови съдове и посуда.
Допълнителна такса за вход не се заплаща. В съседство до галерията е и кафенето, където цените са шокиращо ниски, в сравнение с тези в самия курорт Боровец. Чаят и еспресото са по 1 лев, обстановката е старинна, по стените висят ловни трофеи, а в средата на малкото помещение пука камина.
Около двореца има редица интересни растителни видове, някои от тях изключително редки и на достолепна възраст. Надписани са табели и са били събирани от Фердинанд, известен с влечението си към ботаниката, от целия свят. Вероятно през пролетта и лятото могат да бъдат видени в пълната си прелест.
Разходката ни продължи в посока водноелектрическата централа, която е на повече от 100 години. Построена е през 1912 г. от Siemens-Schuchert-Werke и снабдява с електроенергия резиденцията и околните сгради. С времето се е превърнала и в туристическа атракция заради добре поддържаната база, но и заради самата постройка, която е насред боровата гора. Шумът от нея е единственото, което се чува насред иначе притихналата природа.
До нея се намира и малкият параклис "Св. Йоан Рилски", в който, ако имате желание, можете да влезете. Той е бил построен специално за сватбата на княгиня Калина и Китин Муньос, които се венчаят там през октомври 2002 г.
Цялостната разходка ни отне малко повече от час, но с много спирки, за да се любуваме на зимните пейзажи. През лятото мястото е подходящо и за излети и пикници. Навремето царското семейство обичало да идва тук често. Редовно правели походи в планината и стигали до околните върхове с помощта на мулета, защото лифтове тогава нямало. Макар и в зимен курорт, първоначално дворецът се ползвал като лятна резиденция. По-късно, когато ски спортът се появил, започнали да го посещават и през студените месеци от годината. В онези времена пътят до Царска Бистрица не е бил изцяло проходим с автомобили и се налагало царете и роднините им да се качват до имота си с шейни.
Няколко дни преди да почине на 28 август 1943 г., цар Борис III всъщност e бил на отдих точно в резиденцията в Боровец. Ходил на излети и по време на изкачване до връх Мусала се почувствал зле. Заминал за София, където състоянието му се влошава и издъхва.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}