Над 2 милиона посетители годишно минават през тъмните стаички на един от публичните домове в Помпей. Не, това не е шега, а реалност. Макар в случая въобще да не става въпрос за консумация на обичайно предлаганите на подобно място плътски удоволствия, а за чиста история.
Да, в Помпей е имало около 25 подобни заведения. За сравнение в Рим по същото време са били около 50. Но нека не се забравя, че единият е бил милионен град, а другият с население около 20 000 души, което повдига въпроса - защо в Помпей е имало толкова много бордеи? Отговорът е се състои в това, че е бил пристанищен град. По онова време плаването по море далеч не е било проста работа, от 10 съда са се връщали 8-9 и всеки завърнал се жив моряк е искал да си "навакса". Освен това в града са се стичали многобройни търговци от цял свят и е трябвало да бъдат "обслужени". Но в тая цифра, обаче, не влизат и всички останали заведения, в които се е предлагало вино. Обичайната практика е била на втория им етаж да се "сервира" плът.
Днес в най-известния бордей в Помпей се влиза трудно. Това е така, за да могат да бъдат запазени откритите стенописи по него и поради тази причина се допуска в помещенията му да пребивават не повече от 10 човека едновременно. Но, повярвайте, чакането си струва.
Нищо ново под слънцето
Лупанариумът - така в древния Рим са наричали бордеите, се намира близо до театъра и термите (банята). Това не е случайно, за близостта с банята всеки би си обяснил, но за второто, просто трябва да се досетим, че по онова време не е имало телевизия с новинарски канали и такива за възрастни, вместо това тия "програми" са вървели точно в театъра. А що се отнася до името лупанариум, то идва от латинската дума за вълчица, lupa. Така римляните са наричали проститутките, оприличавайки ги на хищници, точно както днес на български бихме се изразили, че една жена е тигрица в леглото. Езикът ни е сменил животното, но е запазил влаганите характеристики. И още един щрих, забравете за писаното в "Месалина" или сцените в "Калигула". В онова време също са били дискретни, поради тази причина входната врата на лупанариума е на ъгъла между две малки улички. За да добиете представа просто си представете мъж, който върви 10 метра пред вас по една малка уличка и на ъгъла с другата завива. След минута вие също ще поемете в тази посока, но когато го направите, пред вас няма да има никой, човекът просто се е изгубил за околния свят. Дискретно, нали?
Някой би полюбопитствал, а как чужденец е научавал къде е тая малка вратичка, както и останалите 24? Ами, да, в ерата преди интернет е имало други начини да се сдобиеш с такава информация. В случая, ако си в древния Рим, просто е трябвало да забиеш поглед в краката си. Точно както днес има специален пътен знак, като този с кръстосаните лъжица и вилица и стрелка, така и по онова време е имало издялан в пътя фалос. Посоката, накъдето сочи, указвала накъде да се върви. Подобен рисуван или издялан в камъните на фасадата на дадена сграда фалос пък показвал, че това е търсеното място.
За да откриете лупанариума днес, просто вземете карта от касата на музея. Тя ще ви укаже, че това е 18 обект в 7 регион.
А какво има в лупанариума в Помпей? И днес всичко е почти непокътнато. Малки стаички със зидани ложета, на които жриците са приемали клиентите си. Вероятно на тях е имало меки постелки. Интересни са стенописите. Откъм съдържание са откровена порнография. Не е ясно дали са служили просто за украса или са били нещо като каталог на предлаганите услуги, но са запазени изключително добре.
Цената на живота в древния свят
Интересни са и графитите, оставени от клиентите. Тук вече ще ви е нужна помощ или от екскурзовод или от историческите справочници, за да разберете за какво се отнасят. И тогава, както и днес, графитите дават ценна информация. От тези, намерени в лупанариума, може да се разбере що за професия е била проституцията в древен Рим. От написаното по стените на помпейския лупанариум става ясно, че за един обикновен сеанс на клиент са взели 2 аса, колкото 2 чаши добро вино или 1 хляб. Без изненади, друг графит подсказва, че цената е варирала, според желанието на клиента и вървежността на "жрицата". "Атиче ми поиска 16 аса, а надарената Фортуната 23 аса", с гняв е написал на стената друг клиент. Много може да се фантазира дали става въпрос за това, че проститутките са си извоювали име и са били в позиция, позволяваща им да поставят такива големи финансови условия или пък клиентът им се е виждал досаден и за да го откажат са му поискали тия пари, а може и той клиентът да е бил силно перверзен... Но извлеченото съдържание от графитите показва чисто математически, че високите цени са били изключение, тъй като базовата цена от 2 аса се споменава в 16 от 28-те графита, даващи сведения за цената на предлаганите услуги. Друг драскач е увековечил "хубавата гъркиня Евтихис" и "смукателката Лахис". Това пък подсказва, че момичетата са били предимно от Източните провинции, каквато е и реалността днес.
Между редовете
Нещо, което не го пише в гидовете, но е било обект на изследване от историци. На базата на тия цени и сведенията за живота в древен Рим, анализаторите правят заключението, че управниците на империята са се стараели да поддържат високо предлагане, за да имат и ниски цени и всеки, дори и робът да може да си ги позволи. В крайна сметка целта им е била да изпълнят със съдържание девиза си "Хляб и зрелища". И вероятно са го постигали.
Ако пък има още по-любопитни, как древните са се пазели от болести, предавани по полов път, могат да погледнат в труда на Юлиос Розенбаум от 1839 година "Чумите на желанието през античността". На база писмени сведения той прави обобщенията, че най-масовото полово предавано заболяване е било гениталния херпес. На-често срещаните в съвремието болести като гонорея и сифилис почти не са се срещали. Данните му са потвърдени и от изследвания на намерените скелети от онова време. А това означава, че в древния свят са спазвали изключителна хигиена.
Малко факти за Помпей
Във всеки един справочник ще прочетете, че древният Помпей е сполетян от две взаимосвързани бедствия - силно земетресение от 63 година, от което градът силно е засегнат, и второто - историческото изригване на Везувий от 79 година, което го погребва за столетия. Градът започва да възкръсва отново от пепелта след 1748 година, когато са първите разкопки. Днес е един от най-големите музеи на открито и е разкрит почти целия.
(Не)поискани съвети
Определено си струва да се посети, независимо в кой сезон от годината. Първото, което трябва да се знае, е че това не е кратка обиколка - реално вие ще влезете в един 20-хиляден град, което означава да си предвидите поне 4 часа за обиколка. Обикновено желаещите да го посетят отсядат в Неапол, а от там има достатъчно варианти за пътуване - и влак (направление Непапол-Салерно), и автобус, просто разгледайте и преценете кое ще ви допадне. На следващо място, удобни обувки - дами, забравете за токчетата, ще ходите по стар римски път, изграден от каменни плочи с издълбани от старите превозни средства 20-сантиметрови коловози, така че чифт кокили ще ви свършат по-добра работа, стига да знаете как се ползват (това е намигване с чувство за хумор). Извън тази шега, дори и в дъждовно време да идете, не се притеснявайте, древните римляни са знаели как да правят пътища, чудно са се справили със задачата и там, така са поставили камъните, че при валеж и боси да ходите, краката ви пак ще останат сухи. Но това не изключва носенето на чадър - и в дъжд, и в пек, той те ще ви е най-полезен, в Помпей почти няма естествени сенки, така че, направо си е задължителен атрибут. Добре е да имате шапка, слънцезащитен крем и бутилка за вода. Не се притеснявайте, че носите най-малката, и за това са помислили древните - старите обществени чешми в града са възстановени и от тях по всяко време можете да си напълните вода. Всъщност, това е типично за цяла Южна Италия и до ден-днешен. И още един важен съвет, на входа си поискайте карта, без нея гарантирано сте се загубили. Във времето на Интернет тя е достъпна и там, но хартиената карта няма да ви източи батерията на телефона.
Добре е да имате храна с вас, макар че, не се заблуждавайте, в самия Помпей няма да ви разрешат да консумирате където ви падне. Това от една страна, но от друга, когато приключите с обиколката, гарантирано ще сте озверели от глад. В близост до изхода има 2 пицарии, но винаги са претъпкани, а и, очаквано - по-скъпи, но все пак достъпни откъм цени. На 15 минути пеш има голяма търговска верига, където може да си подберете нещо евтино, но пък магазинът е голям и ви е нужно време, така че вие решавате. След всичко написано, не се стресирайте, а бъдете спокойни - за удобството на посетителите на Помпей е помислено много прецизно. Вътре има медицински пункт, за водата вече написах, пушачите, внимание, няма да ви разрешат да палите навсякъде, в картата, а и на място със съответните символи са указани местата за пушене. Пак по отношение на храната, вътре има павилион, предлагащ бърза закуска.
Какво още в Помпей
Помпей е бил изключително важен град за древния Рим. Ако единият е бил центърът, другият е имал точното разположение - на брега на морето, което означава, че онова, което е влизало в Рим, първо е акостирало в залива около Неапол, където е и Помпей. Да, Везувий е неговото проклятие, но е бил и неговият благодат - и до ден-днешен той дарява цялата долина с изключително плодородна почва. Всъщност и сега заливът е свързан с Рим по права линия, чрез шосе SS7, което пък следва трасето на стария път. Всъщност, изключително живописен е - леко отеснял за големите превозни средства, които днес се движат по него, но е трасиран от многовековни пинии, които в продължение на десетки километри хвърлят сянка върху него и го пазят.
Влизайки в Помпей, едно от първите, неща, които ще посрещнат посетителите е театърът. Всъщност там има два, плюс арената. Изключително добре е запазена къщата на лихваря, в която може да се види богата украса, дори оцелели от камък мебели. Днес е възстановена и градината. Разбира се форумът, храмовете на Венера и на Юпитер. Любопитна е къщата на забавленията, където са намерени интересни статуи от бронз.
Везувий
И ако искате да направите 100-процентово преживяването си, идете и до Везувий. В мрежата ще прочетете много неща как да стигнете до него. Най-удобно и евтино е с едни автобуси, тръгващи Piazza Porta Marina Inferiore. Билети се вземат от водача. Те ще ви закарат до почти самия кратер за 3,50 евро. Внимание - на върха ще ви поискат билет, който се купува само онлайн и то 2 дни предварително. Второ, онези, които имат страх от височини, просто да не се качват. Знайте, че пътят от Помпей до Везувий е около час, но за обратно, ако искате същата евтина компания да ви върне, последното им возило е към 17,30 часа. Не на последно място, знайте къде отивате. Това е вулкан, от мястото, където ще ви остави автобуса до ръба на кратера са 500 метра, но е стръмен баир. Освен това, пак да напомня, че това е вулкан, ще ходите по пътека, изградена от пепел. Горко на белите ви обувки или чорапки. Добре е да си носите мокри кърпички, след обиколката, няма да се познаете.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}