Просторният Ташкент е центърът на Средна Азия (снимки)

14:45 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Просторният Ташкент е центърът на Средна Азия (снимки)

Туризмът тепърва настъпва там, след като новият президент свали визите за страната си за гражданите на Европейския съюз

15:33 | 22 януари 2020 | Редактор : Лилия Чалева 0 1686 iStock by Getty Images/Guliver Photos

Близо до границата с грамадния Казахстан и бившата му столица Алмати, в средата на цяла Средна Азия с Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан наоколо, Ташкент не е главен град само на Узбекистан, но и на целия регион на „становете”. За съжаление, туризмът тепърва настъпва там, след като новият президент свали визите за страната си за гражданите на Европейския съюз, а това значи и за нас, преди по-малко от година.

Авиокомпаниите, които летят до малкото, но новоремонтирано летище в Ташкент не са много. Уникално е, че от залата, където пускат багажа, се излиза направо на улицата. Няма фоайета с гишета за информация, заведения от международни вериги и бюра на рент-а-кар или такси компании. Излизането от зоната на летището обаче става през контрол и скенери на открито, каквито има и по всички стратегически обекти в Ташкент и в цял Узбекистан.

Пазаренето с местните таксиджии е задължително. Те го започват от невероятните 25 или поне 20 долара, докато всъщност разчитат на 5, което също им е много. Повечето туристи обаче бързо се хващат на въдицата и са доволни да платят 15. Основен мотив са цитатите при пазарлъка на развален руски едик на огромни разстояния.

Да, градът наистина е доста просторен, тъй като е строен наново след голямото земетресение от 1966 г., което напълно го разрушава. Огромни булеварди – минимум с 3 платна в посока, обширни паркове и градини, автомобили, които се движат съвсем спокойно и малка опасност от задръствания са първото впечатление от Ташкент.

Вижте снимки >>

Всичко е правено с любов от тогавашния съветски диктатор Брежнев, защото Узбекистан е родината на любимия му зет и се радва на особеното благоволение на вожда и учителя на световния пролетариат през 60-те, 70-те години на миналия век и чак до края на 1982 г.

От джамията, която пази най-стария коран в света и не по-малко атрактивния главен Чоргу пазар на отсрещния тротоар, тръгва 5- или 6-километровия централен проспект „Навой”, който отвсякъде носи дъха на Съветския съюз.

Преди да тръгнете по него, ако нямате интерес към мюсюлманския храм, който не е удивителен като онези в Самарканд и Бухара, все пак не пропускайте да обиколите „базара”. На него може да се намери всичко – сергиите са от специализирани за корани и броеници, за гащи или анцузи, до всичко, което ви дойде наум, включително прекрасните плодове и зеленчуци на тази щедра на слънце земя.

Върховната атракция е посещението на покритата овална част в центъра на тази огромна площ – на практика цял немалък квартал, близо до сърцето на узбекската столица. Отвън тя е причудлива с формата си, около която е оформено цялото наситено с продавача и купувачи пространство, а отвътре под зашеметяващия купол са подредени в кръг сергии. На първия етаж с месо, а на втория – с ядки. Едното е зрелище, защото всичко е пренатурално с всичките му цветове, миризми, че и кърви. Горе пък можете да си вземете от подредените в плетени панички, пак в кръг, като слънца, своеобразни композиции от сушени плодове и ядки, които са един от задължителните сувенири от Узбекистан.

Нагоре по издигащия се булевард „Навой” вървите покрай блокове и административни сгради от съветската епоха, някои подновени. Сред първите забележителности отляво е циркът в маниера на главната сграда на пазара. И националния театър до него – той пък нов - в типичния за главните градове на Ердоган и Путин стил, който свързва нещо като необарок с класически колони, но и със сини стъкла. Такива сгради има още няколко надолу по проспекта – примерно борсата и Двореца на конгресите, но също американския университет. Тук – таме има приятни ресторанти, кафенета – доста евтини дори по нашите стандарти, както и малко на брой бутици.

От дясната страна има огромна площ, на която е разположен край река впечатяващ по размера си и подреден в различни зони – съветска, будитска с подходяща орнаментика и т.н. парк. В него е президентският дворец, както и кълбото – символ на страната, издигнато на специален постамент, недалеч от които има арка със символни за страната птици, изработени от метал, които са „кацнали” отгоре.

Надолу продължават новите сгради на споменатия Дворец на конгресите, консерваторията, националната галерия, старите на кметството, тайните служби, петзвездните хотели от международни брандове, неголям мол – един от четирите, даже и кооперация със зелени куполи, чието задължаващо име е „Шедьовър”. Ни повече, ни по-малко.

Тази най-модерна в момента част на центъра обаче до година – две ще отстъпи по лустро на друга зона до главния булевард, която е наречена „Ташкент Сити” и тепърва се гради. Там ще има бизнеспарк, луксозни затворени комплекси и хотели, един от които – част от американска верига, вече е наличен.

Освен разходки на големи разстояния, узбекската столица предлага и по-бързо придвижване. Феноменално е местното метро, чиито интериори са истински апотеоз на най-доброто от съветското публично изкуство с много от типично националните мозайки и немалко мрамор, но решени артистично и впечатляващо.

Цената на билета – всъщност пластмасов син жетон за еднократна употреба, който се използва отново и отново от други клиенти, вместо да се секат гори за хартиени носители, е само 14 евроцента – 28 стотинки. Обяснението, освен поне 3 пъти по-ниските заплати в града спрямо нашите, е наличието и добива на собствен нефт и газ в Узбекистан, което прави и горивата по бензиностанциите доста по-достъпни от българските. И дава отговор на въпроса на много туристи как при скромните си доходи местните хора могат да си позволят да карат почти нови коли при така големите тукашни разстояния. Ами и те им излизат доста по-евтино от другаде, понеже 90% са „Шевролет”, бившето „Деу”, почти 100% са бели, и са произведени в Узбекистан.

Корейската връзка е дебела. Ще видите в Ташкент и чудесни корейски, освен прекрасните руски и турски ресторанти. Ще видите и „дворец”, както се е нарекъл хотелът на корейската хайверига „Лотте”. Обяснението е, че по времето на Сталин 200 000 етнически корейци са преместени тук от земите си до границата с тяхната прародина по време на Втората световна война, защото ги работели японските врагове на Съветите. С многочисленото им потомство сега тези хора образуват голяма диаспора, която привлича приятелството и инвестициите на проспериращата, неголяма, но много амбициозна далекоизточна нация.