Местните рибари на японския остров Садо от десетилетия използват необичайни лодки във форма на корито за къпане за ежедневното си излизане в морето.
Лодките-вани (или тарай-буне) се появяват в средата на 19-и век.
Според традиционната технология се използва основа от кедрово дърво, която се облицова от външната страна с бамбук.
Този тип лодки се срещат предимно на остров Садо, където формата и дизайнът им помагат на рибарите да маневрират по-добре сред тесните заливчета и скалистите брегове.
70-годишният Йоичи Сакума подрежда остриетата си, преди да отплава с лодката.
Рибарите от остров Садо ловят предимно октоподи и различни видове рапани. Някога цената им е била висока и е била достатъчна рибарите да се издържат само с продажба на улова си.
В наши дни обаче се изкупуват толкова евтино, че повечето рибари, които се занимават с това, са пенсионери, които искат да изкарат нещо допълнително към пенсиите си.
Йоичи Сакума отваря уловен от него рапан, след като се е завърнал на брега.
Прясно уловените рапани се съхраняват в касетка, докато стигнат до пазарите и магазините.
Рапаните също така се измерват по макет.