Забелязали ли сте, особено при по-малките деца, как след всяко пътуване те сякаш порастват с няколко месеца? Излизането от познатата среда и срещата с толкова нови ситуации, места и хора провокира развитието по им по начин, който няма как да симулирате в домашна среда.
Често децата се възприемат като тежест по време на пътуванията - малко или много трябва да се съобразявате с техния режим, да се придвижвате по-бавно, да им измисляте забавления по време на дългите преходи с кола или автобус... Семейните пътувания приличат на мирни преговори - вие се отказвате от нещо и те се отказват от нещо, за да има мир.
А когато екскурзията приключи, осъзнавате колко много ползи има тя за малките.
Стават по-самостоятелни. На път няма как постоянно да обръщате внимание на децата и те, принудени от обстоятелствата и подкрепени от дълбоко заложената си гъвкавост, започват да се справят по-добре сами. Най-хубавото е, че всичко това се случва, без да се налага да полагате специални усилия.
Учат се да вземат решения. Ако им дадете лично да отговарят за своите раници, ще видите колко важни решения им делегирате да вземат - коя играчка да вземат и коя да оставят? Трябват ли им моливите? Ако искат да си купят този сувенир, ще им остане ли място в раницата?
Това им помага да се справят със срама. Когато са поставени в непозната обстановка за дълго време, децата започват да се адаптират и да възприемат непознатото като нормална среда. Често дори и най-срамежливите се запознават и говорят спокойно с нови хора, докато сте на почивка.
В чужбина са по-склонни да опитват нови храни. Дори и най-злоядите деца може да се ентусиазират да пробват нещо ново (или, о боже!, нещо, което не ядат), когато са на ново и интересно място.
Стават по-любопитни. Децата са си любопитни по принцип, но пътуването им отваря изцяло нов свят от възможности. Замъци, паркове-лабиринти, старинни квартали и куп гледки, които не разбират, ги карат да задават въпроси или сами да си измислят обяснения.
Екскурзията дава възможност за почивка от екраните. Спокойно можете да обявите почивката за време без екрани и едва ли ще има голяма драма. Новите места
Научават по най-добрия начин какво е споделянето. От най-ранна възраст учим децата си да споделят играчките си, но нищо не може да се сравни с това, когато самите те получат нещо. Когато пътувате, често се случва непознати да подаряват на децата дреболии - плод, дребен сувенир или още една топка сладолед безплатно. Малчуганите преживяват от първо лице какво е някой да ти даде нещо свое от сърце.
Учат се на толерантност. Толерантността също не се учи само от книгите. Когато децата ви са били две седмици в Азия и са си намерили нови приятели сред местните деца, можете да сте сигурни, че сте положили добри основи на бъдещи широкоскроени хора.
Учат се на търпение. Нищо не може да научи децата ви на търпение както опашката в някой увеселителен парк или колоната автомобили на границата с Гърция. Да, може и да преживеете някоя и друга криза, но след като осъзнаят, че някои неща не зависят от тях, започват сами да си измислят стратегии за справяне със скуката. Вашият пример тук е много важен - не недоволствайте шумно, а самите вие си прекарвайте добре времето за чакане.
Когато се приберат, оценяват още повече дома си. Няма нищо по-сладко от прибирането у дома след дълга ваканция в чужбина.
Пътуването е най-доброто училище. Фактите се учат най-добре на терен, а не от учебниците. Гърция граничи с Турция - да, защото децата ви лично са минавали границата и точно там ядоха най-вкусната баклава.
Пътуването задълбочава комуникацията ви вкъщи след това. С толкова много нови неща е неизбежно възникването на хиляди въпроси. Разговорите у дома са по-интересни и по-задълбочени, а сферата на интересите им се разширява.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}