Коментари - 40 години след Чернобил: Градът на мъртвите и гората на живите | Trip.dir.bg

Козлодуй , 100000 год. ядрен боклук.

много шум да има, разбира се, негативен, но фактите просто казват друго.

Според специалисти от Научния център по радиационна медицина към Академията на медицинските науки на Украйна, от 2,34 милиона души, живеещи в замърсените райони на Украйна, приблизително 94 800 са починали от ракови заболявания с различен произход през последните 12 години, като приблизително 750 допълнителни смъртни случая се дължат на ракови заболявания, свързани с Чернобил. Следователно е ясно, че увеличението на смъртните случаи, дължащо се на фактора Чернобил, е статистически незначително. Единственото изключение от заключението за незначителния принос на аварията в Чернобил към онкологичната ситуация е ракът на щитовидната жлеза. Поради значителните изпускания на радиоактивен йод от реактора в Чернобил, руски специалисти прогнозираха развитието на рак на щитовидната жлеза сред деца и юноши, претърпели „йоден шок“, още през 1986 г. Въпреки че според световната статистика минималният латентен период за развитие на такива тумори е 10 години след облъчването, масови скрининги, насочени към ранно откриване на случаи на рак на щитовидната жлеза, бяха организирани в Русия още през 1991-1992 г. (60 000 скринирани). В Украйна специални екипи от дозиметристи проведоха над 150 000 скрининга за оценка на дозата на облъчване на щитовидната жлеза. Допълнителни 300 случая на рак на щитовидната жлеза бяха прогнозирани в Украйна и още 349 в най-замърсените райони на Русия (4,3 милиона души). Това представлява приблизително 3-6% от спонтанните („нормални“) случаи на рак на щитовидната жлеза. Децата бяха най-чувствителната група към йодното лъчение. За щастие, по-голямата част от децата, изложени на радиоактивни отпадъци, са получили дози облъчване на щитовидната жлеза, по-ниски от тези, свързани с развитието на рак на щитовидната жлеза.

31 души са починали от остри лъчеви увреждания или изгаряния 134 души са страдали от остра лъчева болест с различна степен на тежест. Злокачествените тумори могат да станат непосредствена причина за смърт след облъчване няколко години по-късно. Добре известно е, че рискът от рак се увеличава с облъчването. Поради това ликвидаторите и засегнатото население са под постоянно медицинско наблюдение. През 1992 г. в Русия (в Обнинск) е създаден Държавният медицински и дозиметричен регистър. Базата данни на регистъра съдържа информация за 531 000 души, включително 163 000 ликвидатори, за които има лични медицински и дозиметрични данни. Естествено, ликвидаторите, както всички останали, остаряват и умират от различни причини. Според регистъра в Обнинск, до момента не е наблюдавано повишена смъртност сред ликвидаторите: например през 1997 г. 10 от всеки 1000 ликвидатори са починали, в сравнение с 12 от всеки 1000 за необлъченото население от същия пол и възраст. По този начин, през 13-те години след аварията, по-малко от 30 000 ликвидатори са починали от ВСИЧКИ причини за смърт (по-голямата част от които не са свързани с радиация) (естествена смъртност). Има наблюдения на 673 ликвидатори от Института „Курчатов“, изпратени в Чернобил още в първите дни след аварията. Повечето от тях, поради професионалните си знания и опит, са работили в най-опасните райони. Дванадесет години след аварията те решават да анализират собствените си здравни показатели и откриват, че през целия този период смъртността сред ядрените ликвидатори остава значително по-ниска от тази на мъжкото население на Русия.