Коментари - 40 години след Чернобил: Градът на мъртвите и гората на живите | Trip.dir.bg

31 души са починали от остри лъчеви увреждания или изгаряния 134 души са страдали от остра лъчева болест с различна степен на тежест. Злокачествените тумори могат да станат непосредствена причина за смърт след облъчване няколко години по-късно. Добре известно е, че рискът от рак се увеличава с облъчването. Поради това ликвидаторите и засегнатото население са под постоянно медицинско наблюдение. През 1992 г. в Русия (в Обнинск) е създаден Държавният медицински и дозиметричен регистър. Базата данни на регистъра съдържа информация за 531 000 души, включително 163 000 ликвидатори, за които има лични медицински и дозиметрични данни. Естествено, ликвидаторите, както всички останали, остаряват и умират от различни причини. Според регистъра в Обнинск, до момента не е наблюдавано повишена смъртност сред ликвидаторите: например през 1997 г. 10 от всеки 1000 ликвидатори са починали, в сравнение с 12 от всеки 1000 за необлъченото население от същия пол и възраст. По този начин, през 13-те години след аварията, по-малко от 30 000 ликвидатори са починали от ВСИЧКИ причини за смърт (по-голямата част от които не са свързани с радиация) (естествена смъртност). Има наблюдения на 673 ликвидатори от Института „Курчатов“, изпратени в Чернобил още в първите дни след аварията. Повечето от тях, поради професионалните си знания и опит, са работили в най-опасните райони. Дванадесет години след аварията те решават да анализират собствените си здравни показатели и откриват, че през целия този период смъртността сред ядрените ликвидатори остава значително по-ниска от тази на мъжкото население на Русия.

Според специалисти от Научния център по радиационна медицина към Академията на медицинските науки на Украйна, от 2,34 милиона души, живеещи в замърсените райони на Украйна, приблизително 94 800 са починали от ракови заболявания с различен произход през последните 12 години, като приблизително 750 допълнителни смъртни случая се дължат на ракови заболявания, свързани с Чернобил. Следователно е ясно, че увеличението на смъртните случаи, дължащо се на фактора Чернобил, е статистически незначително. Единственото изключение от заключението за незначителния принос на аварията в Чернобил към онкологичната ситуация е ракът на щитовидната жлеза. Поради значителните изпускания на радиоактивен йод от реактора в Чернобил, руски специалисти прогнозираха развитието на рак на щитовидната жлеза сред деца и юноши, претърпели „йоден шок“, още през 1986 г. Въпреки че според световната статистика минималният латентен период за развитие на такива тумори е 10 години след облъчването, масови скрининги, насочени към ранно откриване на случаи на рак на щитовидната жлеза, бяха организирани в Русия още през 1991-1992 г. (60 000 скринирани). В Украйна специални екипи от дозиметристи проведоха над 150 000 скрининга за оценка на дозата на облъчване на щитовидната жлеза. Допълнителни 300 случая на рак на щитовидната жлеза бяха прогнозирани в Украйна и още 349 в най-замърсените райони на Русия (4,3 милиона души). Това представлява приблизително 3-6% от спонтанните („нормални“) случаи на рак на щитовидната жлеза. Децата бяха най-чувствителната група към йодното лъчение. За щастие, по-голямата част от децата, изложени на радиоактивни отпадъци, са получили дози облъчване на щитовидната жлеза, по-ниски от тези, свързани с развитието на рак на щитовидната жлеза.

много шум да има, разбира се, негативен, но фактите просто казват друго.

Козлодуй , 100000 год. ядрен боклук.