Коментари - Розафа: Албанският замък с най-тъжната и красива легенда | Trip.dir.bg

Тази легенда за вградената най-млада булка я има и в българското народно творчество Легендата за младата жена, зазидана в основите на мост или сграда, за да не се руши градежът, се среща навсякъде, където са живели българи. Има я в Балкана и в Родопите, в Македония, в Тракия, в Епир и Тесалия, във Влашко, в Трансилвания, та чак до унгарските земи. След Освобождението при разрушаването на джамията в село Мадара в основите бил намерен цял скелет (а джамията била всъщност преправена църква, която пък била древно светилище), разказва. Мотива за вграждането на невеста откриваме не само в митологичните народни песни, но и в творчеството на възрожденските ни писатели и авторите, писали в началото на двайсети век. Страшната легенда пресъздават Цани Гинчев в баладата “Две тополи, или Неожидана среща”, Петко Славейков в баладата “Изворът на Белоногата”, Петко Тодоров в драмата “Зидари” и Стилиян Чилингиров в пиесата “Мостът на река Струма”. Народната песен започва с това – как няколко строители под ръководството на главния майстор (най-често Манол или Павел) градят мост над голяма река (Струма, Марица, Тунджа, Арда) или крепост (наричана Пиргос или Бял град, бяло кале). Каквото и да съградели през деня, то се срутвало през нощта. Накрая майсторите решават, че за да е устойчив строежът, в неговите основи трябва да вградят сянката на скъп за тях човек. Вечерта всеки моли своята невеста да дойде на следващата сутрин на строежа. Планират да вградят сянката на онази, която се появи първа. Вграждането става тайно, без знанието на невестата – някой измерва с връв или пръчка дължината на нейната сянка, а после тази мярка бива вградена в основите. (И това неизбежно води до смъртта на жената – за митичното мислене сянката е видимият знак за живот, а нейната липса означава преселване в отвъдния свят, където няма слънце.) В някои варианти на песента се описва и действително вграждане на жив човек в строеж. Двамата помощници на майстора (някъде – по-малките му братя) издават на жените си какво са намислили. Само главният майстор не казва на своята любима какво ще се случи. На следното утро тя идва първа на строежа – приготвила е обяд за съпруга си. Но как да я вградят? Тук народното въображение се развихря. Майсторът моли жена си да слезе да му донесе пръстена, който изпуснал в реката. Младата булка отива да търси уж изпуснатия пръстен и в това време дюлгерите съграждат върху нея основите на моста (или кулата). В някои варианти невестата моли мъжа си да й оставят малко прозорче, та да може да кърми рожбата си.

Majka mu e ot srbski proizhod.

ние посетихме Тирана и Круя - градът и крепостта на националния им герой Скендерберг, чиято майка е българка, красивата етнографска къща-музей също е построена от български майстори, чаршията с магазинчета и работилнички, покрита с калдъръм, точно като в нашите възрожденски градове.