Орден от Третото българско царство е продаден на аукцион в Оснабрюк за 80 000 евро преди три месеца. Случаят се разследва, за това не могат да се съобщават подробности.
Това каза днес пред репортери в Националния исторически музей /НИМ/ Николай Соларов от Върховната касационна прокуратура /ВКП/ при представянето на дарението от 146 матрици на официалните отличия, ордени, гербове и символи, създадени по времето на княз Александър Първи, Фердинанд Първи и цар Борис Трети.

Колекцията тежи 110 кг и е откупена за 17 500 евро от бизнесмена Янко Стефанов Кесаровски от Бургас с подкрепата на негови колеги от Сдружението на дарителите, съобщи директорът на НИМ Цветана Кьосева, цитирана от БТА.  По думите й в български музей за първи път постъпва колекция от орденски матрици. Заместник-министърът на културата д-р Тодор Чобанов връчи на Янко Кесаровски грамота за изключителен принос в музейното дело и почетния знак на Министерството на културата /МК/ - плакет "Златен ритон".

От НИМ Кесаровски получи свидетелство за дарение и почетния знак на музея - за родолюбие, безкористност и достойнство, какъвто досега има само Боян Радев. Продаденият в Оснабрюк орден е между 4-5 подобни символа, изчезнали от институция у нас, в която са съхранявани. На следващ аукцион цената му може да е много по-висока, тъй като матриците вече са в България и не може да се говори за фалшификации и спекулации, посочи Соларов. Той отбеляза почтеността на австрийските граждани, които са притежавали колекцията от матрици и са я предложили на НИМ преди няколко години. Въпреки финансовите затруднения на музея, те са преговаряли с експертите и не са приели предложенията на български, унгарски и украински фалшификатори. Едно от тях е било короната на Борис Трети да се отпечатва на табакери и други предмети, които да се представят като подаръци от царя. Акцията по придобиването на матриците е продължила 10 години с обединените усилия на МК, МВР, ВКП и НИМ. Матриците са проектирани и изработени в световноизвестната виенската фирма "Rothe & Nefe", отсичала държавни отличия и домашните ордени на европейските владетели домове.

В колекцията са най-високите награди на държавата: през княжеския период - орденът "Св. Александър", орденът "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий" от времето на Царство България, ордените "За военна заслуга", "За гражданска заслуга", почетният знак "Червен кръст", кръст "За Независимостта на България - 1908 г.", царски монограми и корони за игли. С някои от матриците са отсичани екземпляри на досега непознати емисии и образци. Между тях са най-високото държавно отличие - орденът "Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий", и неговата миниатюра, почетните знаци и техните миниатюри, иглите с владетелски вензели. Наградната система е част от борбата за утвърждаването на българската държавност. Затова, независимо от решенията на Берлинския конгрес и ограниченията в Търновската конституция, българските владетели създават отличията, припомнят специалистите.