Докато ние си правим планове за лятото, то всъщност се случва... Убедих се в това, след като преди седмици съвсем случайно, благодарение на прекомерната си разсеяност и качването на грешен ферибот, се озовах на гръцкия остров Кефалония. Без багаж, без очаквания, без въобще да знам къде точно на картата се намира той...
Дори само един ден, при това изкаран под напрежение и в тиха истерия, ми беше достатъчен, за да разбера, че искам този един ден да стане година, десетилетие, даже век, който да изкарам в гостоприемната Кефалония.
Да започнем от там - Кефалония е най-големият от Йонийските острови и е почти невъзможно да не сте го виждали, ако не живо или в интернет, то поне на магнитче на хладилника на някой приятел. Популярната версия е, че островът се слави като райско кътче с море в нюансите на аквамарина, чаровни заливи, уединени плажове, внушителни пещери, пъстра архитектура и древни манастири. Всичко това човек може да види с очите си, но онова, което може да усети там с душата си, то е необяснимо...
Десетки легенди съпътстват Кефалония, но една от тях е по-мистична и жива от другите и продължава да се случва година след година по едно и също време и на едно и също място. В южната част на острова, на 25 км от град Аргостоли, близо до село Маркопуло, насред гъста гора, откриваща панорами към маслинови насаждения и отсрещния остров Закинтос, се поклаща една от най-старите камбанарии на Кефалония. Тя се намира в църквата "Успение на Пресвета Богородица", където се съхранява чудотворната икона "Пресвета Богородица Фидиотиса". Защо обаче Фидиотиса? Оказва се, че "фиди" от гръцки е змия, а от незапомнени време, та чак до наши дни Богородица показва на местните, че бди на тях, именно пускайки своите змии точно навръх 15 август, когато православните християни я почитат. Историята разказва, че през 1705 г. пирати нападнали манастира в близкото село Макропуло. Монахините се молели неистово за спасение и изведнъж се случило чудо - появили се отровни змии, които прокудили варварите и спасили божиите служителки от плен. Векове наред обаче тази легенда оживява пред очите на стотици местни и туристи. В периода между 6 и 15 август в земите на манастира "Успение на Пресвета Богородица", където се намира чудотворната икона "Пресвета Богородица Фидиотиса", се появяват уникални по рода си змии, живеещи единствено там, които носят на гърбовете си като белег символи кръстове. Докато трае празника те са кротки и безвредни, могат да бъдат докосвани от посетителите на манастира. Още по-мистичното е, че по време на литургията пропълзяват по Евангелието и се увиват около жезъла на епископа, сякаш някой ги ръководи... Една тамошна старица, продаваща мед от смърч (изключително характерен за острова) на пристанището във Фискардо, ми разказа, че чака появата на змиите с по-голямо нетърпение от това да види внуците си, които живеят в Америка. Изумих се, а тя ми обясни, че ако змиите пропуснат година и не се появят, разруха чака Кефалония. По това от древни времена местните гадаели дали ще има земетресение, тъй като островът се намира в изключително сеизмична зона...
Към Кефалония природата е била наистина щедра. Плажовете, които могат да се видят там, са сюрреалистични. Безкрайни, някои с удивително ситен пясък, други със съвършени бели камъни, трети, обагрени в червено, а морето - рапсодия в синьозелено. Определено най-известният плаж на острова е Миртос, който многократно в годините е бил обявяван за най-красивия по гръцкото крайбрежие, носител и на "Син флаг". В сянката на неговата слава са Скала, Кателиос, Кси, Антисамос, Макрис Гялос и Платис Гялос, които също заслужават да бъдат посетени.
Още едно от чудесата на Кефалония са нейните пещери, образувани заради земетресенията векове назад. Както всичко в Гърция, и те са съпътствани от цветущи легенди, особено пещерата Мелисани, която се намира на 2 км от пристанището Сами и до нея се достига само по вода с лодки. Необичайното е, че в центъра й има езеро, обагрено в невероятен тюркоазен цвят, а таванът й се е срутил след унищожително земетресение и е направил път на слънцето. Отблясъците, които лъчите правят във водата, са гледка, която не може да бъде видяна другаде. Легендата за пещерата гласи, че нимфата Мелисани, на която е кръстен феноменът, е била влюбена в бог Пан, който не отвърнал на чувствата й, а тя от мъка отнела живота си в пещерата. За да е още по-драматично - от сълзите й всъщност се образувало кристалното езеро.
Кефалония е късче от рая, но земята там е попила много кръв заради опустошителните трусове и войните, водени за нея. През 20 век там са избити над 5000 италиански войници в окупационна битка между Италия и Германия. Никак не е случайно усещането, че докато си там, не се намираш в Гърция, а по-скоро в Южна Италия, тъй като архитектурата е силно повлияна от венецианските колонизатори, а и италианците до ден днешен считат Йонийнските острови за някак "своя" територия.
Времето на Кефалония никога не е достатъчно, макар да е сякаш спряло. Градчетата, които най-силно грабват сърцето, са, пристанищният Фискардо, столицата Аргостоли, Сами, по-малките курорти Ласи, Ликсури, Порос, Скала. Кокетните тесни улички, потънали в цветовете на олеандри и бугенвилии, крият симпатични места за сянка, дрямка и седянка, където да опипате от специфичната кефалонийска кухня. Изобилие от пресни морски дарове и риба, домашни сирена, емблематичният за там десерт мандола, който се прави от бадеми и захар, както и пивко вино от единствения по рода си сорт грозде "Робола", който расте по стръмните скали на острова. Една хапка и една глътка са достатъчни, за да си пожелаеш да се връщаш там вечно...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}