„Лисеу” – операта до пазара в Барселона | Trip.dir.bg

Оперите в повечето градове се намират на най-престижните места, както вече разбрахме в Милано, Монте Карло и Москва. В Барселона обаче световноизвестният театър „Лисеу” е на народната улица „Рамбла”, недалеч от прочутия градски пазар, на който ще посветим отделен опус, на практика в най-бойния и опасния квартал „Равал”.

Пред входа гъмжи от тълпи туристи, които през 9 или 10 от 12 месеца в годината са с къси панталони, а мнозина – и с джапанки, от амбулантни търговци, крадци, улични артисти и минибудки за лотарийни билети, келнери в наблъсканите по плочника „тераси” на заведенията отвъд платната за возила. Едно несекващо 24 часа гъмжило от централния площад „Каталуня” чак до паметника на Колумб на крайбрежния булевард към яхтеното пристанище.

Старата фасада лъже, защото сградата на практика е нова – отворена точно преди 20 години, след възстановяването от последния от много унищожавали я пожари отпреди четвърт век – 1994 г. По чудо оцелява в автентичен вид и то с дизайна още от 1847 г., е – леко „напудрена”, само Залата с огледалата – фоайето на театъра.

Всяко зло за добро, „Лисеу” е обновен и така става много повече от дом на операта и балета. От ресторанта и бара до сладоледаджийницата под покрива – тя е отворена за туристите от сутрин до късна вечер. И е доста посещавана. Което идеално се вписва в духа на младежкия квартал „Равал”, който остава „зад гърба” на операта. Така „Лисеу” изяде хляба на отсрещното оперно кафене с цялата му вековна история – доста е позападнало, както ще се убедите, ако решите да се отбиете за една топла напитка в ретро обстановката му.

Страда и прочутата сладкарница „Ескриба”, както без друго е прекалено малка и тясна. Вие, като уважаващи себе си туристи, трябва да посетите и театъра, и класическите заведения, за които пишем. Отбийте се, ако решите, и в Музея на секса, разположен на отсрещния на „Лисеу” тротоар, където особено интересна е секцията „садо-мазо”.

Апропо, наоколо има доста изгодни хотели и пансиони, а също и петзвездни и четиризвездни хотели в различен стил – и ретро, и съвременни, така че изборът за настаняване е огромен и за всеки джоб. Славното начало е с премиерата на ненадминатата опера „Норма” на Белини на 3 февруари 1838 г. в друго здание, което се открива 9 години по-късно с 3500 места.

Изобщо, „Лисеу” по онова време е истинска сензация, тъй като не е кралски театър, като всички други опери в Европа. Каталунците, като истински републиканци, сами си го построяват и сами си го издържат като акционерно дружество. И не им е проблем след първия пожар в театъра през 1861 г., да го преоткрият година и 11 дни по-късно отново с премиера на Белини с операта „Пуритани”. Следващият огън избухва на премиерата на „Вилхелм Тел” на Росини, когато експлоадира бомба и убива 20 зрители. Година по-късно операта отново отваря, а театърът набира такава скорост, че става световноизвестен и дори става временен дом на трупата на Дягилев – „Руския балет” през 20-те години. По време на Гражданската война през 30-те години, след като превзема републиката, обявена в Барселона, профашисткият диктатор Франко национализира частната опера, но временно я затваря. По-късно короната връща собствеността на дружеството, а то я включва в консорциум. Това помага, когато избухва новият пожар от 31 януари 1994 г., тръгнал от искра, възпламенила завесата в главната зрителна зала по време на спектакъл по Хиндемит. За да се финансира ремонтът, са пуснати акциите, които барселонците масово купуват и така помагат на любимата си опера.

На 7 октомври 1999 г. „Лисеу” отново отваря с италианска опера – „Турандот” на Пучини. Зрителите са очаровани от новите неща: спомагателен екран, електронно либрето с текстове на каталан, испански, английски и малките мониторчета на гърба на всяка седалка – идея, която самата Скала ще открадне и ще приложи при последвалия неин ремонт.