След повече от 20 години очакване и немалко препятствия по пътя, Големият египетски музей най-накрая официално отвори врати в Кайро на 1 ноември.
Залите на музея са изпълнени с безценни артефакти като колосалната статуя на Рамзес II, древните царски лодки на Хуфу и 5000 съкровища от гробницата на Тутанкамон, които ще бъдат изложени за първи път заедно, откакто гробницата е открита.
Но много други египетски артефакти с голямо историческо и археологическо значение не са част от експозицията. Независимо дали са били отнети от чужди войски, контрабандно изнесени или присвоени чрез системата за подялба, много антики са били взети от бивши колониални сили, които днес ги излагат в музеи по целия свят.
Списание National Geographic представя седем безценни египетски артефакта, които няма да видите в Големия египетски музей - и защо привържениците на репатрирането настояват те да бъдат върнати.
Розетският камък
Къде се намира: Британският музей, Лондон
Когато войниците на Наполеон откриват Розетския камък през 1799 г., те осъзнават, че са намерили ключа към дешифрирането на йероглифите. Върху каменната стела от гранодиорит, с размери на бюро, има три ясни писмени системи: древногръцки, йероглифи и демотическо писмо.
"Подобно на думата демокрация, демотическото писмо е било използвано от обикновените хора в Египет", обяснява американският египтолог Боб Брайър, старши научен сътрудник в Университета в Лонг Айлънд и автор на над 10 книги за Древен Египет.
Преди това откритие много учени смятали, че йероглифите са просто пиктограми. Но наличието на другите два текста показва, че те са истинска писмена система.
Самите думи върху камъка не са особено интересни, това е публична благодарност от жреците към царя за намаляване на данъците, но значението му е огромно.
"Отне още 20 години, за да бъде преведен камъкът, и тогава всичко се промени", казва Брайър, който нарича артефакта "най-важната находка в историята на египтологията".
По онова време Египет бил "като Дивия запад", казва Брайър, "и авантюристи можели да отидат и да вземат каквото си поискат". Френският генерал Жак Франсоа Мену считал камъка за своя лична собственост. Британците не били съгласни и "в крайна сметка просто насочили оръжие към Мену и казали: дай ни го", разказва Брайър.
През 1802 г. Розетският камък вече бил изложен в Британския музей, където през XIX век посетителите можели свободно да го докосват, тъй като не бил поставен зад витрина. Въпреки продължаващите усилия за репатриране на камъка обратно в Египет, той остава там и до днес (вече зад стъкло, разбира се).
Обелискът от Луксор
Къде се намира: Площад "Конкорд", Париж
Подобно на "Иглите на Клеопатра", разделените обелиски, които днес се намират в Ню Йорк и Лондон, обелискът от Луксор в Париж е едната половина от характерна двойка. "Почти всеки храм от Новото царство е имал двойка обелиски пред входа", казва Брайър. (Новото царство, около 1550-1070 г. пр.н.е., е най-могъщият и проспериращ период в историята на Древен Египет, известен още като "Златната епоха".)
Храмът в Луксор все още стои на източния бряг на Нил, където милиони туристи годишно не могат да не забележат очевидната липса: "Има само един обелиск там, изглежда тъжен, сякаш му липсва братът", казва Брайър, автор на Cleopatra"s Needles: The Lost Obelisks of Egypt.
Обелиските от червен гранит, на около 3000 години, символизирали победа за Наполеон, който не се наложило да ги плячкосва, тъй като де факто управникът Мохамед Али Паша ги подарил на Франция през 1829 г. Проблемът? "Пренасянето било толкова трудно и скъпо, че французите решили да вземат само един", обяснява Брайър.
Франция изпратила подарък в замяна, часовникът на Цитаделата в Кайро, първият обществен часовник в Египет, който веднага се повредил и не можел да бъде поправен цели 175 години.
Зодиакът от Дендера
Къде се намира: Лувър, Париж
В продължение на две хилядолетия жреците можели да поглеждат към тавана на храма на Хатор, за да се възхищават на Зодиака от Дендера. Посветен на Озирис и (вероятно) поръчан от Клеопатра около 50 г. пр.н.е., релефът с диаметър около 2,5 м е една от най-старите известни небесни карти, представяща впечатляващо сливане на култури.
"Това е смесица от гръцка и египетска мисъл - религия, наука, технологии - в последната династия на Древен Египет", казва Салима Икрам, професор по египтология в Американския университет в Кайро. И добавя: "Естествено, той беше силно желан от всеки, който го видеше."
Как Зодиакът от Дендера стига до Париж? Съществуват различни версии. Официалната история гласи, че френските власти го вземат с разрешение от египетските официални лица през 1821 г.. Според други, крадецът на антики Клод Льолорен пътува до храма, разположен на около 65 км северно от Луксор, с динамит, за да премахне Зодиака.
"От един от най-красивите храмове в Египет просто го взривили и го нарязали на парчета", казва египтоложката Лора Раниери, основател на организацията Ancient Egypt Alive, която се занимава с образователни програми за сложната история на Египет.
Каквото и да се е случило, парчетата били изпратени на крал Луи XVIII, който все още бил раздразнен от загубата на Розетския камък. Той платил огромната сума от 150 000 франка, за да инсталира зодиака в Кралската библиотека. Един век по-късно той бил преместен в Лувъра, където, според Раниери, нейните туристически групи винаги остават впечатлени от сложните детайли на пясъчниковия монумент. Междувременно в храмa на Хатор е поставено копие.
Саркофагът на Сети I
Къде се намира: Музеят на сър Джон Соун, Лондон
В тъмния сутерен на три свързани лондонски къщи се намира артефакт, който през 1817 г. никой не искал: саркофагът на Сети I, важен фараон, починал през 1279 г. пр.н.е. и погребан в една от най-дълбоките и най-красиво украсени гробници в Долината на царете.
"Италианският археолог Джовани Белцони го донесъл от Египет, мислейки, че Британският музей ще го купи, но те глупаво отказали", казва Икрам. Вместо това, за ниската цена от 2000 паунда през 1824 г. (около 250 000 щатски долара днес), безценният саркофаг на 3200 години бил продаден на ексцентричния колекционер сър Джон Соун, който го прибрал в мазето си.
Сградата е запазена точно както е била при смъртта на Соун през 1837 г., а днес е музей, пълен с еклектични предмети, макар че нищо не може да се сравни със саркофага. "Изработен е от прозрачен алабастър и е бил украсен със синя боя", казва Икрам. "Ако поставите светлина вътре, целият саркофаг засиява, а сините фигури изглеждат сякаш се движат." През 1825 г. 900 посетители видели зловещото сияние на саркофага, когато Соун организирал тридневно събитие за разглеждане
Бюстът на Нефертити
Къде се намира: Нов музей, Германия
През 1912 г. германо-еврейският археолог Лудвиг Борхардт забелязал женско лице, докато разкопавал разрушената столица Ахетатон. "Това беше самата Нефертити, легнала по гръб в прекрасно състояние", казва Раниери, която била привлечена към египтологията именно от мистериозната царица, за която се смята, че дори е управлявала като фараон. След като нейният доведен син Тутанкамон поел властта, образът на Нефертити бил умишлено обезобразен и унищожен.
Борхардт успял да запази артефакта, като умишлено омаловажил неговата стойност. "Той казал, че е направен от гипс - просто мазилка - вместо от ценен варовик, който по закон трябвало да остане в Египет", обяснява Раниери. В дневника си Борхардт написал неясна бележка: "Описанието е безполезно, трябва да се види."
Осем години по-късно бюстът на Нефертити бил изложен в Берлин. Висок 45 см и тежащ 20 кг, той носи висока, плоско изрязана перука, ръчно боядисана в ярко египетско синьо, с лента в червено и златно. Египет започнал преговори за връщането му и бил близо до успех през 1929 г., но сделката била впоследствие блокирана от Адолф Хитлер.
Днес бюстът има собствена зала в Новия музей (Neues Museum), където над половин милион посетители годишно го разглеждат. Раниери го нарича "едно от най-великите произведения на изкуството в света".
Роклята от Тархан
Къде да я видите: Музей на египетската археология "Петри", Лондон
Роклята от Тархан е открита през 1913 г. в некропола Тархан, огромно древно гробище на около 65 км южно от Кайро, край бреговете на Нил. Първоначално била смятана за парцал и прекарала 60 години в забравена кутия в Университетския колеж в Лондон.
След въглеродно датиране през 2015 г., се установило, че "парцалът" е на над 5000 години, което го прави най-старото тъкано облекло в света.
Въпреки възрастта си, роклята е в изненадващо добро състояние, отбелязва египтоложката и любителка на винтидж мода Колийн Дарнел от Йейлския университет: "Роклята е направена от три парчета плат със запазени фини плисета от лен", казва тя. Макар че вероятно долната ѝ част до земята е изгубена, горната част има V-образно деколте и висока талия, каквито могат да се видят и в съвременните магазини.
В сравнение с други запазени облекла, като сложни сватбени рокли, носени от важни личности, роклята от Тархан е значима именно със своята обикновеност, тя е принадлежала на обикновен египтянин. И както при старите дрехи, има човешко очарование: "Петната под мишниците подсказват, че роклята е била носена в ежедневието", казва Дарнел.
Днес роклята виси в Музея "Питри" в Лондон, кръстен на британския археолог Флиндерс Питри, който през 1883 г. въвежда системата partage. От френската дума за "споделяне", partage е по същество сделка за разделяне на артефакти 50/50 между чуждите археолози и Египет. Египетското законодателство прекратява тази практика едва през 1983 г.
Бюстът на Анкхаф от Гиза
Къде се намира: Музеят за изящни изкуства, Бостън
Анкхаф е бил принц и визир (премиер) от IV династия, известен с това, че е ръководил строителството на Великата пирамида и Сфинкса.
Бюстът е открит през 1925 г. по време на масивната 40-годишна експедиция на Харвардския университет в Египет и Судан. Според Икрам, това е погребален бюст, който е трябвало да бъде в гробницата му, за да може душата му да бъде съживена. Лоша новина за душата му: системата partage отрежда бюста на американския археолог Джордж Райснър, а после и на Музея в Бостън.
Бюстът на Анкхаф е значим със своята реалистичност. "Вижда се отстъпваща линия на косата и торбички под очите", казва Икрам. В култура, която обикновено представя фараоните като перфектни богове, Анкхаф изглежда удивително нормален. "Може да го облечеш в костюм и да го пуснеш по Пето авеню", казва тя.
Макар че бюстът е придобит законно, като подарък от египетското правителство към Райснър през 1927 г., това не се случва без доза политическа игра. Източно от Великата пирамида Райснър открива и гробницата на Хетеферес I, рядка кралска гробница, останала непокътната. По това време законът вече забранявал плячкосването на гробници, така че бюстът на Анкхаф бил подарък в знак на благодарност, че Райснър не е задигнал останалото.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}