Ръкописът на Войнич, мистериозен артефакт, открит през 1912 г. от полския антиквар Уилфрид Войнич, е източник на очарование и интриги вече повече от век. Страниците му са изпълнени с непознат шрифт, причудливи илюстрации и без ясен автор или произход, което го превръща в основен обект за криптолози и историци.

Смята се, че ръкописът е създаден в началото на XV век въз основа на въглеродното датиране на пергамента, върху който е написан. Той е разделен на няколко части, всяка от които включва собствен набор от илюстрации и текст, включително билкови, астрономически, биологични, космологични и фармацевтични компоненти. Илюстрациите варират от непознати растения до зодиакални символи, от голи жени до странни предмети, като нито един от тях не е окончателно идентифициран или обяснен.

Снимка: discovermagazine.com

Запазените 240 страници от този мистериозен ръкопис подсказват, че може да е бил ръководство за средновековна медицина или фармакопея. Изглежда, че първата част е посветена на растенията и тяхната употреба, но е трудно да се разбере кои точно растения са показани (все пак някои от тях, като дивата теменужка и вид папрат, са разпознаваеми). Рисунките на лекарства изглеждат като копирани, но с добавени странни детайли, докато някои от снимките на растения изглеждат като съставени от части от различни растения. Астрологията вероятно е била важна за медицината по онова време, за което свидетелстват зодиакалните символи и може би дори изображенията на планети. А един раздел изглежда е свързан с балнеологията, като илюстрациите показват голи жени, които приличат на нимфи, някои от тях носят корони, къпещи се в басейни или вани, свързани със сложна система от тръби.

Снимка: discovermagazine.com

Но дори и с цялата тази информация, все още не сме сигурни за какво всъщност е бил предназначен ръкописът. Той е като пъзел, който ни дава възможност да надникнем в начина, по който хората са практикували медицина и са използвали астрология през Средновековието.

Някои автори правят паралели между ръкописа от Войнич и илюстрациите на Света Хилдегард (ок. 1098 г. - 17 септември 1179 г.), създадени по време на предполагаемите ѝ мигренозни епизоди, характеризиращи се с трансови състояния и глосолалия (говорене на езици). Общите елементи включват "потоци от звезди" и повтарящи се изображения на "нимфи".

През годините са правени многобройни опити за декодиране от широк кръг учени - от исторически кодоразбивачи до съвременни компютърни специалисти. Ръкописът дори е привлякъл вниманието на известни криптолози като британския математик и логик Алън Тюринг и екипа от Блетчли Парк, въпреки че е устоял на всички усилия да разкрие тайните си. Теориите за съдържанието му варират от сложна измама до дело на извънземни, но нито една от тях не е доказана.

През последните години изкуственият интелект се включи в дешифрирането на ръкописа от Войнич. Преди няколко години изследователите от Университета на Алберта Грег Кондрак и Брадли Хауер използваха алгоритмични техники за дешифриране, базирани на изкуствен интелект, за да разберат най-накрая загадката. И резултатите изглеждаха обещаващи... Първоначално данните сочеха, че текстът е на арабски език, но по-нататъшният анализ показа, че текстът е на иврит с изненадваща точност от 97% въз основа на честотата на буквите.

Екипът изказва предположението, че текстът може да е алфаграма, в която буквите са разбъркани и липсват гласни. Разшифровайки първия ред на ръкописа по този метод, те откриват, че 80 % от получените думи съществуват в речника на иврит. Въпреки това човек, за когото ивритът е роден, намира "разшифрованото" изречение за безсмислено. Дори и с корекции на правописа и машинен превод (с Google Translate), крайният резултат: "Тя направи препоръки на свещеника, на човека от къщата, на мен и на хората", останал граматически правилен, но семантично неясен.

"Преводът" на друг раздел от 72 думи включва думите "фермер", "светлина", "въздух" и "огън", но тъй като получените преводи не образуват последователни изречения на иврит, резултатите бяха посрещнати скептично от академичната общност.

Но самите Кондрак и Хауер признават, че изследването им е предварително и че всъщност пресата, след като е видяла резултатите, е излязла с твърде сензационни и преувеличени заглавия. Всъщност много експерти наистина признават стойността на техните основни алгоритми, като същевременно посочват, че са били пропуснати решаващи стъпки, преди да бъдат направени каквито и да било твърдения за самия ръкопис.

Така че засега мистерията продължава да живее, а ръкописът на Войнич остава до голяма степен неразшифрован. Но един след друг се появяват нови претенденти, които твърдят, че са разгадали загадката. Скорошен пример за това е Джерард Чешир, научен сътрудник по биология в Бристолския университет, който привлече вниманието с твърдението си, че ръкописът на Войнич е написан на "калиграфски проторомански език", което го прави единственият документ, написан на този език. Той твърди, че е разкодирал текста за две седмици, като предполага, че това е сборник с билкови лекарства, астрология и женско здраве, съставен от доминикански монахини за кралица Мария Кастилска.

Снимка: discovermagazine.com

Фигурата и замъкът, наподобяващи дракон, са обект на задълбочени догадки, а в ръкописа се предполага, че има и мистериозен вулкан. През юни 2023 г. Чешир публикува своя превод на илюстрация на страница 158  като предполага, че тя изобразява вулкан на остров Вулкано северно от Сицилия, който е бил активен през XV век.

Експерти по средновековни документи, сред които прэофесор Лиза Фагин Дейвис, обаче критикуват метода на Чешир като кръговрат и стремеж, отхвърлят преводите му като бълнуване, а твърденията му като неоснователни (скоро след това Бристолският университет се дистанцира от изследването). Все пак тезата, че книгата е посветена на женското здраве, е интересна - най-малкото, през Средновековието това наистина е можело да бъде тема, толкова загадъчна и недостъпна, че да изисква да бъде скрита в неразбираем текст.

Алгоритъмът на Кондрак и Хауер, както и използването на изкуствен интелект като цяло, определено е обещаващ по отношение на разгадаването на тайната на ръкописа на Войнич. Разбира се, това може да не е толкова добра новина за експертите, които са прекарали дълги години от живота си в опити да разкодират мистериозния документ, като постоянно са таили надежда, че постигат напредък. Но дали сега вместо това някоя безкръвна машина няма да стигне първа до него, на мига? Това е още една мистерия, която само времето ще разгадае.