От времето и такситата до бабушките и полицията - читатели на Russia Beyond споделят най-ярките си и запомнящи се моменти от първото си пътуване до Русия.

Времето

"Пътувайки от тропическа страна, Филипините, дойдох в Русия в средата на януари без зимно палто. Подцених руската зима. Беше сюрреалистично". (Амара Порнесо).

"Не точно културата, но времето беше изненада. Майка ми и аз все още се смеем, че тя ме съветваше да си взема дълги панталони за лятното обучение в Русия, защото "Русия е по-студена". Ха. Това беше 2010 г., когато през Москва премина рекордна топлинна вълна, с температури в горните 30-те °C. Не разполагах със сандали, нямах поли, нито шорти... и без климатик в училището!!! Не беше много забавно."(Кристин Уингейт)

"Странно, но се чувствах по-добре, отколкото вкъщи. Предполагам, че беше така, защото беше лято."(Чамара Суманапала)

Жените

"Бях смаян от красотата на руските дами и в крайна сметка се ожених за една от тях. След две деца чувството още е силно. Ожених се на третия ден от първото ми пътуване."(Шаукат Али Хан)

Такситата

"Скочих в грешната кола (помислих, че е моята Uber black) и шофьорът ми извади пистолет. И той се уплаши :)"(Онур Чакър)

"Обожавах всеки момент!! Шофьорът на Uber се развика на полицията и им показа среден пръст - бяхме в шок! Не беше най-доброто изживяване, но сега можем да се смеем на това. Всички бяха толкова дружелюбни и отзивчиви, бих се върнала по всяко време!" (Таня Бошоф)

"Шофьорът ми се скара, че съм си сложила предпазен колан. Също така преводачът ми ми каза да не се усмихвам толкова много."(Марла Кемп) "Таксиджията, който ни изгуби в Калининград толкова безнадеждно, че се наложи да зареди гориво." (Пиер Каалум)

Полицията


"Първият път беше преди 14 години. Правех снимки в метрото и двама полицаи дойдоха при мен. Синът ми по това време беше на 12, бързо взе портфейла си и попита "Колко?", платихме и си тръгнахме…"(Мейт Плимър)

"Бях задържан в Лубянка заради конспирация и политически шпионаж, тъй като правех глупави градски снимки в близост до Mосковския кремъл…" (Федерико Фортини)

Любезни и мили хора

"Припаднах в Казан и загубих паспорта си. Намерих го на следващия ден, макар и благодарение на няколко прекрасни човеци!" (Виджи Адеман)

"Пътувах през Русия със съпруга си на мотор един месец (от Загреб, Хърватия, до Екатеринбург). Това беше един от най-хубавите месеци в живота ми. Преди да тръгнем, ми казаха, че мотоциклетът ни ще бъде откраднат и в крайна сметка ще бъдем пребити/ограбени/убити/вмъкнете какъвто и да е глупав мит - но това, което преживяхме по време на дългия си път, бяха срещи с много сърдечни, любопитни и приветливи хора от всички възрасти.

Не съм очаквала да бъда наранена по никакъв начин (ако мислех така, никога нямаше да тръгна), но това, което преживяхме, беше отвъд очакванията ми - нито един човек дори не ни погледна заплашително, бях изумена от прямото и честно отношение. Руснаците идваха при нас, питаха откъде сме, защо, за бога, сме на 3000 км от дома и много от тях ни помагаха да намерим място за почивка, насочваха ни към места за хранене или дори ни предлагаха да ядем в техните домове. Никога не съм харесвала предразсъдъци и повърхностните заключения, основани на митове, и след това пътешествие още повече не ги харесвам." (Ивана Лазичка Лазич)

Бабушките

"Бях в Санкт Петербург миналата година, когато срещнах бабушка в тролейбус. Предложих ѝ мястото си, но тя отказа и ми каза, че е достатъчно силна. Респект." (Мохамед Фитрах Холилула)

"Бяхме в Санкт Петербург и със съпруга ми чухме стара бабушка да вика на бездомните котки пред сградата ни, попитах какво им казва, а тя явно им се караше, че седят под дъжда!!!" (Людмила Абусин)

"14-часово пътуване обратно от Казан до Москва със спален вагон. 50 души в един вагон. Беше -30 градуса отвън, но се усещаше като +30 вътре. Беше толкова горещо. Кондукторът най-накрая разбра, че е горещо, и отвори вратата, за да се разхлади. Стана малко по-добре. 10 минути по-късно малка стара бабушка се приближи и му се развика на руски, а той затвори вратата. Попитах моя приятел от Русия какво е казала и той отвърна, че се притеснява, че внукът ѝ ще изпадне на релсите. Беше 3 сутринта! Той трябваше да спи. Страдах чак до Москва." (Джо Дън)

Езикът

Хората приличат на теб, ядат като теб, обличат се като теб, правят същите неща, които и ти правиш, чувстваш се толкова у дома, но тогава те заговарят…" (Андреа М. Болонеси)

"Взех си сок от праскова от магазина и обикновена вода… всичко беше написано на руски и не обърнах внимание, по-късно се оказаха йогурт с вкус на праскова и газирана вода." (Имтиаз Ужан)

"Броенето на станциите, които минавате, за да стигнете до вашата станция. Изнервящо е. Не можех да прочета и думичка."(Илейн Майер)

"Запомнянето на метростанциите по техните декорации, защото нямам представа за името им." (Дейвид Роб)"

"Поръчвах си питие в Москва и направих всичко възможно да поръчам на руски език, а сервитьорката ми каза: "О, моля, говорете на английски!" (Брижит Франкен)

"Преместих се в Тюмен преди 10 години и си спомням, че размахвах ръце като пиле, за да си купя месо, тъй като не много говореха английски - обичах Тюмен, беше красиво и голямо приключение за една австралийка." (Сара Прънстър)

"Останах със семейството на моята внучка и използвах Google translate за общуване. Не е перфектно, тъй като преведе, че ще вечеряме тестиси! Усъмних се, но се усмихнах и казах ОК. За щастие бяха яйца." (Дона Никол)

Цени

"Не можех да повярвам колко малко струват нещата там. Мислех, че има печатна грешка в менюто на първия ресторант, който посетих, хаха." (Шиобан Уокър)

"Август 1998 г. отидох за една пинта в ирландска кръчма, 12 рубли или повече, а малко по-късно поръчах още една – на двойна цена. Защо? Точно тогава Елцин направи изявление за руския дълг и рублата се срина." (Матю Дикманс)

Политика

Едно нещо, което предизвика културен шок, е, че научих, че руснаците изобщо не обичат да бъдат разпитвани за политика (бях студент по политология по време на изборите през 2012 г.… и "твърде" заинтересувана от въпроса). Разбрах, че съм груба, когато питах хората дали ще гласуват (дори и да учеха с мен), така че спрях да говоря с тях за политика. В ретроспекция това беше супер очевидно, но аз бях малко наивна и прекалено настойчива да чуя мненията на хората." (Софи Дауст)

ИЗБРАНО