Въпреки че има едва 780 души население, австрийското градче Халщат привлича туристи, колкото две хиляди пъти по-голямата София – над милион души годишно.

За разлика от българската столица обаче, алпийското селище не иска повече да бъде притеснявано.

Ако искате да надникнете как тече животът в това невероятно кътче – побързайте – от пролетта режимът за посещението му се затяга и ще бъде почти недостъпно за индивидуални пътешественици. Местната власт ще ограничава пристигащите и няма да приема повече от 50 автобуса на ден.

В момента те надминават 90. Ще бъде ограничено влизането и на гости с автомобили, понеже те просто няма къде вече да спират и да паркират. Предимство ще имат резервиралите места за обяд и вечеря, за разходки с лодка и на легендарните солни мини. Тоест, онези, които ще харчат възможно най-много пари. Не просто дошлите да си правят селфита и да отснемат пейзажи, да пият по кафе и да си ходят.

Понеже всичко е пари, тукашните хитряги са изчислили, че постъпления, които си заслужават, им носят престоите над 2 часа и 20 минути. Групите остават и много повече.

Защо е целият този ажиотаж и по каква причина всички големи световни медии – от „Ню Йорк Таймс” до „Евронюз” и от „Дейли Телеграф” изобщо се вълнуват от някакво си австрийско градче? Причината е, че Халщат е вдъхновението на „Замръзналото кралство”. Независимо от опитите на няколко конкурента от Норвегия да си припишат тази висока чест и световната слава. Не мина номера и на канадски селца и градчета.

Вместо да се радват, че грабят с пълни шепи доларите и еврата на туристите от цялата планета и това ги прави доста богати, местните жители се оплакват. Падало им качеството на живота, заявява най-сериозно кметът Александър Шойц. По принципа „не всичко е пари, приятелю”, те страдат от непрестанно навлизане в личното пространство, фотографиране без разрешение, почти като кинозвезди, мачкане на ливади и градини, несмогване да изчистят след тълпите американци, японци, китайци, руснаци и всякакви европейци.

Най-досадно за тях е смущаването на церемониите в черквите и на гробищата им, непрекъснатото сноване на дронове на всякакви височини около домовете им и обществените сгради, свързано и с непрестанен неприятен шум. Местните хора избухнаха, след като през ноември миналата година заради туристи избухна пожар, който нанесе щети на няколко сгради в градчето, което е паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО, както нашия Несебър.

Пред CNN те ужасени се оплакаха, че неочаквано, парадоксално, но и логично, след инцидента при тях са започнали да идват още повече туристи. Искали да снимат щетите, освен познатите места от „Замръзналото кралство”.

Сигурно ще се изненадате, но Халщадт – градецът от селски тип, има собствен туристически борд, чийто шеф заявява също като българския ресорен министър, че иска само богати и качествени гости с тази разлика, че австрийците и го реализират. Алпийското селище далеч не е единственото в Европа, което започва политика на ограничаване на броя на посетителите си. Последните, които лансираха подобна политика са Венеция и Амстердам, като в Барселона например неотдавна дори и митингуваха по този повод. Дубровник, който толкова се рекламираше покрай битието си на дом на „Игра на тронове”, сега е на обратния полюс: ограничи броя и времето на престой на гостите, които му идват от задължително минаващите през хърватския град огромни круизни кораби, пъплещи по Адриатика.