Има едно място в България, което те покорява още в мига, в който го зърнеш. Като огромна, обърната към небето подкова, вековни гори ограждат един бляскав и суров връх с алпийска красота и строгост. Може би точно това съчетание на типично българската гледка на зелени горски исполини и устремилия се между тях като гранитен меч към небето връх придава онази неповторимост, която те кара да помниш това място завинаги.
В подножието на върха три алпийски хотела, закътани в иглолистното море, допълват картината и те карат, подобно на Алеко Константинов, да възкликнеш: "Какво? Швейцария ли?".
Тук, само на час и половина път от София, планината предлага своя гостоприемен пристан. Обновените хотели "Мальовица", "Алпинист" (историческата ЦПШ) и "Ален Мак" днес съчетават духа на традицията с модерния комфорт на спа центровете, басейните и детските кътове, при това на съвсем достъпни цени.
Днес, когато светът около нас е неспокоен, цените неумолимо растат, а пътуванията в чужбина често приличат повече на състезания по оцеляване, отколкото на почивка, Мальовица ни предлага нещо безценно - спокойствие. Тук, сред красотите на Рила, можем да преоткрием истинското лице на България и онова позабравено гостоприемство, което не се купува с пари. В тези смутни времена Мальовица не е просто географска дестинация, а завръщане към корените и към самите нас
Това е място с особен климат, където топлият беломорски въздух, нахлуващ по течението на Струма и Черни Искър, се среща с хладния дъх на върха. Неслучайно точно в този рилски пояс българските царе са издигнали своя дворец, а по-късно тук са търсили прохлада и спокойствие и влиятелните личности от епохата на "соца". Пролетта и лятото в Мальовица не са просто сезони, а бягство в един целебен свят.
Тук слънцето не прежуря, а гали. Тук ветровете не брулят, а приласкават. Тук мирисът на гора и смола и дъхът на хилядите билки омайват като вълшебно биле.
Но Мальовица не е само за очите и тялото, тя е за душата. Когато застанеш пред лицето на гранитния връх, разбираш, че тук времето е спряло. В тишината на алпийското море се чува само вятърът, който разказва истории за първите катерачи и за вечността на камъка.
Това е място, където човек се чувства малък, но същевременно и по-близо до себе си, отколкото където и да е другаде. Мальовица не се покорява - тя те приема в обятията си, за да ти напомни, че най-красивите пътища са тези, които ни водят нагоре и към себе си.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}