„Кейп Калиакра” е най-приятното и най-изненадващото, както и едно от най-далечните поне от София места за сватбено и всякакво друго пътешествие в сезона преди началото на лятото, без да се излиза от родината. Това е общият бранд на няколко комплекса. Три от тях са ваканционни селища с голф игрища – „Трейшън клифс”, „Белксий Рама” и „Лайтхаус”, а „Калиакрия” е на хълма отгоре, откъдето се открива приказна гледка към чистото море, както и към носа, дал име на ризорт зоната.

Човек се чувства на това прекрасно направено място сякаш не е в България, което е наистина разтоварващо, дори без да се посещават процедурите по детокс с оцветяващата се в различен цвят вода в дървени ведра, които се предлагат в курортите тук.

Ако седите на терасата си в „Калиакрия” и съзерцавате инфинити пула с „паркираните” на тревата в края на острия хълм над морето стари рибарски лодки, ако подрънквате на сякаш захвърленото в съседство пиано, хапвате на приказната тераса на прочутия като единствения наистина добър по цялото ни Черноморие ресторант „Ел балкон дел Мундо”, където остана доволна от обяда дори Брижит Макрон, изпитвате един от онези моменти на щастие, което пречистват по-добре от всеки друг детокс.

Същото чувство ще изпитате, докато седите на терасата на клубната къща в „Блексийрама” или край басейна на някоя от кокетните бели спретнати къщурки край голфа или край езерото, като зоната е оградена с лозя като имение в Тоскана. Голяма радост е да се играе или просто да се гледа тревата на „Трейшън клифс”, признато за едно от най-добрите игрища в Европа, да се полети от площадката му с напълно стъклен отпред хеликоптер и да се разгледа цялата пленителна околност или пък просто да се поседи в хабаносите на специално направения плаж „Бендида”, решен дизайнерски в маниера на Магреба, нищо че е досами гордия нос на легендите Калиакра.

А той също е чудесен обект за разходка, дори вече да сте го посещавали в близкото или в по-далечното минало. Ресторантът – изба, гледките, сякаш сте се намерили изведнъж в Ирландия, останките от крепост, драматичната скална „архитектура” – има какво да се види отново и отново.