Не са много легендите, които оцеляват през вековете, завладявайки и следващото поколение, но необикновената история на едно същество се е запазила и вероятно ще пребъде и през следващите столетия.
На 2 май 1933 г. в шотландския вестник Inverness Courier се появява любопитна статия, която описва разказа на семейна двойка, която твърди, че е забелязала голямо същество във водите на Лох Нес. Според статията "съществото се раздвижи, премяташе се и се гмуркаше цяла минута, тялото му приличаше като това на кит, а водата се люшкаше и плискаше като кипящ котел"., пише списание National Geographic.
Лох Нес е езеро в Шотландските планини с дължина 36,3 км и 2,7 км в най-широката си точка, а мътните му води могат да достигнат дълбочина от 227 м. Според статията "от векове е смятано за дом на страховито чудовище". Публикацията намеква, че това, което двойката е видяла, може да е създанието, което е вдъхновило историите за митичното водно келпи - променящ формата си воден кон от келтска легенда. Тази легенда датира отпреди повече от 1400 години.
Три месеца след разказа на двойката, същият вестник публикува писмо от лондончанин на име Джордж Спайсър, който твърди, че докато шофирал със съпругата си около Лох Нес, той видял странно създание да пресича пътя пред него. "Видях най-близкото подобие до дракон или праисторическо животно, което някога съм виждал през живота си", пише той. "Пресече пътя на около 45 м пред мен и изглеждаше, че носи агне или друг вид животно".
Автор на първия репортаж е Алекс Кембъл, кореспондент на свободна практика, живеещ в село на брега на Лох Нес. Двойката, чиито разказ той разказва са Алди Макей, управител на местния хотел Drumnadrochit, и нейният съпруг. В седмиците след публикуването на статията Кембъл пише още истории по темата за шотландските медии, твърдейки, че местните ще могат или да се проявят в журналистиката, или да спечелят от туризъм.
В една статия Кембъл заявява: "Сега много хора в района смятат, че "чудовището" наистина е праисторическо създание." И обявява с увереност: "Със сигурност ще бъде видяно отново." Може би всичко това е щяло да си остане местна легенда, ако не е реакцията на шотландските медии. Уловил вятъра на странната история, националният вестник The Scotsman изпраща журналиста Филип Столкър в Лох Нес през октомври 1933 г. Столкър докладва разказа на Алекс Кембъл, който твърди, че въпреки че първоначално не е вярвал в чудовището, по-късно той сам е видял създание с дълга шия - общо 18 пъти, понякога от близко разстояние. Това е човекът, който в известен смисъл "изобретява" чудовището.
Столкър публикува изследването си в две публикации в The Scotsman и прави заключението, че Лох Нес е обитавано от голям морски дракон, който трябва да е дошъл по река Нес от морето.
От 18 век насам стотици мореплаватели твърдят, че са виждали големи морски чудовища или дракони. И след над сто палеонтологични открития през 19 век някои натуралисти започват да си въобразяват, че тези морски дракони, за които се твърди, че обитават океанските дълбини, може да са плезиозаври: големи морски влечуги с дълги шии, живели в мезозойската ера, преди между 252 и 66 г. милиони години.
През 1930 г. тази теория придобива нов тласък с публикуването на книга за предишни наблюдения, наречена The Case for the Sea-Serpent. Нейният автор, командирът на морската пехота Рупърт Гулд, отива в Лох Нес в края на 1933 г., за да проведе свои изследвания, базирани на последните наблюдения. Той е категоричен, че създанието от Лох Нес е вид голяма морска змия, която се е адаптирала към сладка вода. Гулд приписва на чудовището формата на плезиозавър, изображение, което остава и до днес.
До есента на 1933 г. британска преса е в плен на мистерията на Лох Нес. В рамките на седмици новините стават международни, предлагайки малко отвличане на мислите на фона на финансовите затруднения на Голямата депресия. На Лох Нес започват да пристигат туристи и скоро района около езерето се превръща в популярна туристическа дестинация.
През декември кореспондент на испанския вестник La Vanguardia съобщава, че хиляди туристи са се възползвали от коледните си ваканции, за да лагеруват на брега на езерото, "с надеждата, че непознатото чудовище ще изплува на повърхността на неговите води".
Снимката, която роди мита
Това, което в крайна сметка ще засили идеята за чудовището от Лох Нес, или Неси, както е наречено по-късно, е една снимка - най-важната в историята за чудовищата.
На 21 април 1934 г. лондонският вестник Daily Mail публикува изображение, за което се твърди, че е направено от хирург на име Робърт Кенет Уилсън. На зърнестата черно-бяла снимка се вижда нещо, наподобяващо врат и малка глава, които стърчат от водите на Лох Нес.
Но в действителност емблематичният образ е измама, извършена от режисьора и ловец на едър дивеч Мармадюк Уедъръл. Daily Mail наема Уедъръл предходната година, за да проследи чудовището, но по-късно го уволнява за предполагаемо фалшифициране на доказателства за съществуването му. За да си отмъсти, Уедъръл изработва малък модел на главата и шията на чудовището от дърво и го залепва върху играчка подводница. Пуска го в езерото и прави няколко снимки, след което убеждава Уилсън да ги изпрати на Daily Mail. След това Уедъръл хвърля модела в езерото, така че някъде на дъното му наистина лежи някакво чудовище. Истината за снимката няма да бъде разкрита до 90-те години.
След първоначалното вълнение през 30-те години на миналия век, известността на чудовището от Лох Нес намалява, докато не изплува отново през 60-те години с възхода на паранауката. Новите изследователи се дистанцират от идеята, че неуловимото чудовище е мезозойски вид морска змия, твърдейки вместо това, че то е създание, произхождащо от езерата на Шотландия.
За да подкрепят този аргумент, те трябва да докажат съществуването на създанието през цялата история. Тъй като няма твърди доказателства за съществуването му преди 1933 г., те се обръщат към шотландските легенди и исторически хроники. Този нов вид ловци на Неси твърди, че предците на Неси вече са били известни по времето на св. Колумба, ирландският монах от VI век, който донася християнството в Шотландия.
В житието на св. Колумба (Vita Sancti Columbae) от св. Адомнан, написан преди 704 г., един ден св. Колумба видял чудовище, готово да нападне човек, който плувал през река Нес. Светецът се прекръстил и звярът се оттеглил. Но скептиците бързо отхвърлят разказа, твърдейки, че Vita Sancti Columbae е агиография, написана век след смъртта на св. Колумба и включва истории за всякакви невероятни дела, извършени от различни светци. Този стил на писане е популярен по това време и имал за цел да илюстрира триумфа на християнството над езичеството на пиктите, древните шотландци.
От 70-те години на миналия век има различни проекти за претърсване на Лох Нес в търсене на животно, което все още не е известно на науката. Досега всички са били безрезултатни. Туристите обаче продължават да прииждат на тълпи, за да се взират в езерото с надеждата да забележат някакво необичайно движение.
Чудовището от Лох Нес се превръща във фокус на желанието на мнозина да повярват, че е наистина е възможно да съществува мистериозно създание в съвременния свят. Продължават да се публикуват книги по темата и онлайн може да се намери повече информация от всякога.
Неси е част от един вълшебен свят, но и част от шотландската идентичност - и по-прагматично - от нейната туристическа индустрия. Въпреки всичко, което наистина дебне в езерото, Неси изглежда е тук, за да остане.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}