В света на ветроходството(а и не само) малко истории завладяват въображението като тази на Евгений Александрович Гвоздев, беларуският авантюрист, който превръща мечтата си в реалност от балкона на апартамента си. Това е разказ за решителност, изобретателност и несломим изследователски дух.
Роден през 1934 г. в град Пинск в днешна Беларус (тогава Полша, а пет години по-късно влиза в състава на Съветския съюз), животът на Гвоздев е белязан от трудности, губи родителите си още в ранна възраст. След кончината им, пътят му го отвежда в Махачкала, столицата и най-големия град на Дагестан, Русия, където близостта до Каспийско море събужда любовта му към ветроходството - страст, която в крайна сметка го пренася през световния океан.
Историята на Гвоздев не е само за ветроходството, а и за преодоляването на препятствията. В средата на 70-те години на миналия век той успява да закупи пенсиониран ферибот за 600 рубли и през уикендите и ваканциите старателно го превръща в едномачтова яхта, според itboat. Работейки като корабен механик в риболовния флот, Гвоздев се е утвърдил в общността като всеотдаен мъж, грижещ се прекрасно за семейството си. Комбинирайки инициалите на имената на всеки член на семейството, той измисля характерното име на първата си лодка - GETAN.
През следващите 12 години той плава интензивно по Каспийско море, преминавайки през водите му през всички сезони и условия, независимо от времето. Но Гвоздев има по-голям план: той иска да обиколи света.
В началото на 90-те години на миналия век в програмата "Поле на чудесата ("Поле чудес" ) по съветската телевизия като желани награди се появяват лодки от стъклопласт, което привлича вниманието на Гвоздев. Въпреки че лодките са предназначени предимно за семеен отдих по реки, езера или най-много в крайбрежните райони, това не възпира опитния пътешественик. Отнело му 6 месеца, но в крайна сметка успял да убеди производителя Sovmarket да му предостави лодка за тестване в условията на океански преход.
През 1992 г. световното честване на 500-годишнината от откриването на Америка предостави възможност на Sovmarket да получи значителна реклама за своите "черупки" от фибростъкло, ако успешно се плава по маршрута на Колумб. В резултат на това Гвоздев получава нова лодка за три години, както и официален статут на капитан, макар и без определена заплата.
Започва първото околосветско плаване...
Въпреки първоначалните неуспехи Гвоздев се отправя на самостоятелно трансатлантическо плаване през 1992 г., като се сблъсква с предизвикателства, включващи финансово напрежение, бури и срещи с въоръжени пирати близо до Сомалия. Но то не се предава, нито се плаши, преминава през Тихия океан, претърпява няколко механични повреди, но пък създава приятелства по пътя. След като прекосява Индийския океан и се сблъсква с нови изпитания, Гвоздев плава през Червено и Средиземно море, като завършва първото си околосветско плаване в Атина през 1994 г. През 1996 г. се завръща в Русия и завършва епичното си пътуване в Махачкала, след като прекосява Черно море и делтата на Волга.
Ако сте си помислили, че това е впечатляващо, подгответе се за изумителния разказ за второто околосветско пътешествие на Гвоздев!
На 62-годишна възраст забележителното постижение на Гвоздев му носи не повече от титлата почетен гражданин на Махачкала, а не широко признание. Макар че може да се очаква, че след подобен подвиг той ще се оттегли и ще документира приключенията си, зовът на морето се оказва по-силен. Само след три години той се отправя на още едно околосветско пътешествие, този път на борда на ръчно изработена лодка - такава, каквато изработва на балкона на скромния си дом в триетажен градски блок.
Да, без да има средства за закупуване на яхта и само със скромна пенсия след 35 години работа като корабен механик, Говоздев решава да построи свой собствен плавателен съд, за да преследва мечтите си. Неговата минияхта, която той нарекъл "Саид" в знак на почит към ръководителя на областната администрация, подкрепил финансово предстоящата експедиция, е доказателство за неговата находчивост, "родила се" на балкона му за равностойността на около 150 щатски долара.
Ако балконът беше по-голям...
"Саид" не е обикновена лодка, а микрояхта с дължина едва 3,6 метра. Използвайки запазени материали и подхранван от неумолима решителност, Гвоздев построява лодка, която въпреки размерите си е здрава и годна за плаване, способна да се движи в огромните и често коварни води на планетата.
След като проектът е завършен, Гвоздев е изправен пред нелеката задача да транспортира "Саид" до водата. С помощта на приятели той успява да спусне лодката надолу по стената на сградата - подвиг, който несъмнено е накарал съседите му да гледат със страхопочитание (а може би и с известна доза загриженост).
Близо два месеца митническите и други формалности забавят отпътуването на Гвоздев, но на 2 юли 1999 г. той се сбогува за пореден път с родината си и отплава към Босфора - с надежда, отправена единствено към платната, тъй като слабият двигател трябва да остане в Астрахан. По-късно Гвоздев си спомня, че скоростта на лодката му е била средно 2 възела и че в началото на дългите плавания е натъпкал толкова много храна и вода в нея, че почти не е оставало място за влизане.
Помощните средства за навигация се ограничават до секстант и набор от карти преди навлизането му в Атлантическия океан - няма автопилот, радар, ехолот или сателитен навигатор.
Подобно на моряците от древността...
След като преминава през бурното Черно море, Гвоздев също така бързо преминава през Средиземно море до Гибралтар, където получава като подарък GPS навигатор. След това отплава за Канарските острови, където получава още подаръци и подкрепа, посреща новото хилядолетие в Атлантическия океан, а после се отправя на 60-дневно самостоятелно пътешествие до Бразилия.
Подготовката в Салвадор и Рио де Жанейро предшества преминаването му през Магелановия проток, подпомогнато от подарен двигател в Аржентина. Преди да навлезе в Тихия океан, той прекарва в пролива 38 дни - колкото и самият Магелан - борейки се с тежките условия. Изправен пред поривист насрещен вятър, снежни условия и безмилостен студ, той намира облекчение само за кратко в сънищата си, докато прегръща каната с гореща вода в спалния си чувал.
След като напуска предизвикателния проток, Гвоздев пътува на север покрай чилийското крайбрежие в продължение на 4,5 месеца, като прави множество спирки. Отношението на властите в чилийските пристанища към него е различно: приемат го за контрабандист, подлагат го на претърсване и го обявяват за герой, който получава помощ. Въпреки това чилийската полиция единодушно смята "Саид" за негодна за пътуване по море и я ограничава до крайбрежните води. В средата на юли Гвоздев най-накрая успява да се изплъзне от наблюдението и смело се пренасочва на запад към Таити, вместо да продължи на север покрай перуанското крайбрежие.
Въпреки че години наред прекарва сам в морето, когато най-накрая стига до някое пристанище, Гвоздев е заобиколен от приятели, които често го снабдяват с храна и оборудване.
По време на 120-дневния преход Евгений Александрович се сблъсква с предизвикателства насред океан - справя се с недостига на вода и се сблъсква с акули, докато плава до Таити. Пристигайки на 13 ноември, той се наслаждава на четиримесечна почивка в Папеете, изчаквайки сезона на ураганите и изследвайки съседните острови. Освен това се сдобива с ръчна инсталация за обезсоляване, изключително важна за водоснабдяването и физическата форма. Подновявайки пътуването си към Австралия през февруари 2002 г., Гвоздев достига континента след пет месеца, с кратка спирка в Самоа.
Тръгвайки от Дарвин в края на юли, той прекосява Индийския океан до Цейлон, а след това предпазливо се насочва към бреговете на Африка. Припомняйки си предишния си сблъсък със сомалийски пирати, той избира непряк маршрут през северната част на Арабско море, избягвайки директния преход и пристига в Джибути през януари 2003 г., жив и здрав, след 50-дневно пътуване.
Гвоздев се мести от Джибути заради предстоящия труден маршрут в Червено море, където преди това се бори с безмилостния насрещен вятър в продължение на 90 дни. Пътуването му обаче претърпява неуспех, когато кормилото на "Саид" се поврежда само няколко дни след отплаването, в резултат на което яхтата затъва по време на отлив и се оказва на близо 100 метра от брега. Отнема три дни, за да изплува отново, но за щастие без никакви повреди по корпуса.
Изненада в Червено море
Преходът до Суец отнема два месеца и половина с различни предизвикателства, преди да премине в Средиземно море и да достигне Кипър на 20 април и Родос на 24 юни, с което официално завършва второто си околосветско пътешествие. Накрая, на 9 август 2003 г., Гвоздев се завръща в родния си град Махачкала, завършвайки своето забележително пътешествие.
Отново в Махачкала
След като се завръща от второто си околосветско пътешествие, 73-годишният Гвоздев, наричан с обич от жителите на Махачкала "дядо", не губи време и се подготвя за третото си пътуване, но не с цел поставяне на рекорди, а за да преживее отново приключението.
Въпреки финансовите ограничения, той се заема с конструирането на нова яхта, "Проект три", отново в апартамента си в града. Съдбата обаче се намесва, когато през 2007 г. един щедър почитател му подарява яхта за предстоящото пътуване, която той нарича GETAN II. Скоро той отново е в открито море.
Но, уви, трагично, животът на Гвоздев и третият му опит за обиколка на земното кълбо приключват внезапно още в Средиземно море. На 74-годишна възраст той е намерен мъртъв след силна буря на италианския бряг, недалеч от последното си творение - GETAN II, още едно доказателство за неговата отдаденост на ветроходството през целия му живот.
Наследството на Евгени Гвоздев е вдъхновение. Той доказа, че с достатъчно решителност и креативност дори най-възвишените мечти могат да се осъществят - или в неговия случай да отплават - независимо от финансовото положение. Всъщност най-великите пътешествия могат да започнат от малък балкон, ако имате грандиозна визия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}