Първата у нас изложба с български кулинарни печатни издания от 1870 г. до днес беше открита в залата на Културно-информационния център "Безистен" в Ямбол. Експозицията "Кулинарното наследство на България" показва част от уникалната частна колекция на Марин Лесев.
На трапезата се раждат революциите
Идеята на първата подобна у нас изложба е занапред да бъде районирано загубеното кулинарно наследство. Това ще даде възможност отделните региони да направят своя кулинарна визитка и да се развие кулинарния туризъм у нас, каза за БТА колекционерът. "Трапезата винаги е била събирателен център за българския народ. Там са се родили всички революции, сред добра компания и вкусна храна", допълва с усмивка той.
Колекцията му наброява над 8000 издания с кулинарни рецепти - книги, списания, вестници, снимки. Събирана е повече от 30 години. Най-старото издание е от 1870 година. Страстта към готварските книги и тефтери се зародила още в студентските му години в София, разказа още роденият в Габрово Марин Лесев.
Той притежава и колекция с над 10 000 рецепти, записани в тетрадки и тефтери. Първите от тях са от 1900 година насам. Изследва обаче рецептите между 1921 г. и 1944 година. Според Лесев, тогава е имало "бум" в търсенето на стари рецепти, а българската кухня тогава е описана най-добре. Над 4000 рецепти от този период успява да преиздаде, както са записани в книгите преди 100 години.
България е известна с аспержите си през 40-те години на миналия век
По думите му през 40-те години на миналия век България е била известна в Европа с аспержите си, тъй като е била един от основните им производители и износители. Сирената и киселите млека винаги са били запазената наша марка сред европейците. Тогава сме имали плесенни сирена, които през 70-те и 80-те години са просто затрити, каза още Лесев.
Колекционерът се опитва да възроди някои позабравени традиционни рецепти от българската кухня. Сред тях е и сиренето в стомна, чиято рецепта възстановява заедно с Цветан Димитров, който е производител на популярното "зелено сирене" от село Черни вит, Тетевенско.
Подготвяйки изложбата, Лесев открива и рецептата за ямболска лира - млечен, кремообразен продукт в гювече, залят с масло, който се е готвел през лятото. "Извират" и още 30 рецепти за ямболски гозби със странни имена като змигали, лингини. Част от тези тестени изделия бяха приготвени за дегустация от учениците на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" в Ямбол.
Според колекционера старите рецепти съвсем успешно могат да се прилагат, тъй като продуктите за тях не липсват и до наши дни. Някои от скъпите днес на пазара риби като чига, есетра, моруна, калкан и др., обаче са били доста по-достъпни за българина в миналото.
"Това не означава, че са ги консумирали постоянно, но изобилстват такива доста интересни и скъпи рецепти. В една от витрините съм разтворил и книга с рецепта за кюфтета от червен хайвер, описани през 1925-1930 г., което са интересни и добре забравени рецепти, според мен", посочи Марин Лесев.
Храната отпреди 100 години в България е била много по-качествена от тази в момента, но не само заради липсата на химикали и пестициди, категоричен е колекционерът - кулинар. Някогашното бавно готвене, макар и по-трудоемко, безспорно е много по-здравословно, допълни той.
Изложбата може да бъде разгледана до края на ноември. При откриването ѝ посетителите имаха възможност да дегустират традиционни ястия от региона, приготвени от учениците от ямболската гимназия по туризъм.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}