Пол Никлън и Кристина Митермайер са двама от най-емблематичните работещи океански фотографи в света и освен това са партньори както в личния, така и в професионалния си живот. Никлън е израснал с инуитите в канадската Арктика и е работил като биолог в Северозападните територии, преди да се специализира във фотографирането на полярните региони. Родена в Мексико Сити, Митермайер започва професионалния си път като морски биолог и сега работи като писател, природозащитник и фотограф, потапяйки се в различни култури и среди по целия свят. И двамата са в челните редици на хората, заели се с нелеката задача за опазването на океана. Заедно, това забележително дуо има за цел да повиши осведомеността чрез своята организация SeaLegacy, която създава стратегии и съдържание, за да подтикне обществото към действие чрез визуално разказване на истории.
Пол и Кристина са сред звездите в новата поредица на National Geographic "Фотограф", която ни отвежда на пътешествие заедно с най-необикновените визуални разказвачи на истории в света. Всеки едночасов епизод проследява живота на емблематичен фотограф от детството и началото на кариерата му, до живота и начинанията му сега.
Кристина, какво е посланието, което искате да отправите към публиката чрез снимките си?
Искам хората да помнят, че океанът е най-голямата екосистема на планетата Земя и че всички ние зависим от него. Защото хората, които не живеят до океана, хората, които не се гмуркат, не му придават никакво значение. Но той е в голяма опасност. Използвали сме го като контейнер за боклук твърде много десетилетия и сме извлекли твърде много биомаса от него. Трябва да сме много по-осъзнати и да обърнем повече внимание.
Искам хората да почувстват малко вдъхновение и надежда чрез моята фотография. Мисля, че много от тях изпитват тревога и са депресирани, защото виждат в новините за всички неща, които се влошават. Искам да напомня на всички, че все още можем да променим нещата и че е важно да се чувстваме вдъхновени и мотивирани.
Какво означава за вас да участвате в тази документална поредица на National Geographic?
Знаеш ли, бях толкова изненадана и поласкана, когато Джими Чин и Чай Васарели поискаха двамата с Пол да бъдем част от този проект. Те не просто ни помолиха, те ни умоляваха, защото аз знаех, че правенето на документален филм като този ще бъде много голям ангажимент и ще изисква много време. Не искахме да го направим, но те буквално ни преследваха и умоляваха. И така в крайна сметка казахме "да" и беше много забавно. Да работим с Чай и Джими и да ги качим на нашата лодка беше невероятно. И да, хареса ми и се надявам, че документалният филм ще даде на публиката малко повече представа какво е да си фотограф на National Geographic. Ние сме просто хора, които се опитват да направят най-доброто, на което са способни. Изисква се много търпение и е изтощително, но въпреки всичко, това е и най-добрата работа на света.
През живота сте успяла да счупите много "стъклени стени". Имала сте много мечти и сте успяла да ги постигнете. Какво е вашето послание към други жени и като цяло към хората, които искат да влязат във вашата област?
Аз не говоря много за предизвикателствата, но съм израснал в традиционно общество в Мексико, много мачо общество, където има очаквания за това какво ще правят жените и какви ще станат. Нещата сега може би са малко по-различни, но като бях дете определено бяха такива. Очакванията бяха, че ще бъда счетоводител, или секретар, или медицинска сестра и че ще си намеря добър съпруг и ще бъда щастлива, а аз не исках това за себе си. В допълнение към това баща ми беше емоционално дистанциран, беше алкохолик и проявяваше насилие... мисля, че много от нас са израснали с подобни предизвикателства.
Най-важното нещо, което трябва да запомните, е, че когато някой ви предложи помощ или когато някой иска да ви защити, кажете "да", приемете и свършете тежката работа. Имах голям късмет, защото майка ми беше много добра към мен и наистина искаше да преследвам мечтите си, така че пое битките с баща ми, за да мога да отида и да стана морски биолог. Бях много уплашена, не исках да се отдалечавам прекалено много от вкъщи, защото никога не съм била далеч от семейството си. Но си помислих, че ако не го направя сега, никога няма да го направя. Трябва да имате малко смелост да преминете през вратите, които се отварят, защото понякога те се отварят съвсем малко. Ако сме уплашени и ако искаме да сe предпазим, никога няма да стигнем до целта си.
Аз имах невероятен късмет. Много хора ми помогнаха по пътя. Моите колеги фотографи от National Geographic, хора като Джоел Сартори и, разбира се, Пол Никлън бяха мои ментори; всички хора, които работят в National Geographic Society, които са невероятни. Така че, да, не съм "счупила" нищо сама. Всички тези стени бяха с много помощ.
Една от целите, която имате със съпруга ви е да спасите колкото можете повече от природата, от океаните и видовете в тях. Но мислите ли, че в днешно време хората разбират как се отразява нашето поведение на природата и пука ли им изобщо? Виждате ли промяна?
Знаеш ли, това е толкова добър въпрос, защото много хора все още не го правят и това е шокиращо и разочароващо. Но има и много, които го правят и особено личностите, които са на позиции за вземане на решения. Никога в историята досега не сме виждали да се обръща толкова много внимание към идеята да изградим синя икономика. Всички страни по света, които са част от Конвенцията за биологичното разнообразие, са поели ангажимент да защитават 30% от своята земя и води и е невероятно колко много правителства го правят. Панама защити 54% от своя океан, Чили защити 50%, мексиканците защитиха 8% и малко по малко виждаме, че това се превръща в един вид конкуренция. Така че това е целевата ни аудитория, вземащите решения, политиците. Това, което казвам на хората, които слушат, е да използват гласа си. Не ме интересува за кого ще гласувате, но гласуването е много важно. Защото ако обърнем внимание на хората, които имат същата ценностна система като нас, те ще обърнат внимание и да се надяваме да ни помогнат да спасим каквото можем.
Коя според вас е най-голямата заплаха за нашите океани днес?
Най-голямата заплаха за океана без съмнение са климатичните промени. След седмицата, която прекарах в Европа, ще се присъединя към Пол в Австралия, за да документираме как 90% от Големия бариерен риф тази година умира, защото водата е твърде топла. И виждаме това навсякъде. Когато водата се затопли, екосистеми, местообитания като планктон, умират, а ние дори не го виждаме. Планктонът произвежда 50% от кислорода, който дишаме, така че има пряко последствие върху способността ни да оцеляваме на планетата Земя. Климатът е най-големият проблем. Вторият по сериозност е индустриалният риболов, защото големите рибарски лодки са навсякъде сред океана, за да добиват биомаса в индустриален мащаб. Ние знаем, че не можем да правим това повече, защото е голяма заплаха. Но промяната на тези корпоративни нагласи в икономиката е много трудна. И накрая, разбира се, е пластмасата. Мисля, че вече имаме предпоставки за договор за пластмасата на ниво Обединените нации, който ще бъде подписан от много страни. Така че виждам малко надежда там.
Вие разказвате история чрез снимките си. Каква според вас е рецептата за добра снимка? Особено за подводната фотография.
Когато става въпрос за снимки, мисля, че рецептата наистина е да се правят изображения, които създават връзка. Така караме хората да си представят, че те са тези, които се гмуркат и прекарват време с кита, например. Запалват своята искра на въображение, което е един вид покана за приключение. Това е част от рецептата, но използвайки разказ, който ни напомня, че има надежда. Когато Мартин Лутър Кинг изнесе известната си реч, той не започна с думите, че сънува кошмар. Той ни каза каква е мечтата му. И аз искам снимките ми да ни напомнят за мечтата. Това е причината да вършим тази работа. Бих искала да имам океан, който е жив и пълен с китове, това е моята мечтата.
Но от друга страна трябва да напомним на хората, че все още сме много далеч от тази мечта. В действителност има много проблеми и трябва да свършим много работа. Ние непрекъснато се опитваме да намерим начини да помогнем на хората да почувстват, че могат да участват. Но това не е просто спорт за пасивно наблюдение. Това е нещо, което изисква всички да намерим начини да се обединим и да бъдем част от решението. А това е трудно. Трудно е да кажеш на някого, че може да дари или може да подпише петиция. Защото хората искат да правят повече.
Важно ли е за вас, че сте в това приключение заедно със съпруга си, че получавате подкрепа от него? Аз гледах документалния ви филм и двамата сте толкова прекрасни заедно, страхотно е, че имате една и съща цел.
И двамата с Пол бяхме женени за други хора преди това, и двамата имахме много дълги бракове и знаем от първа ръка, че бракът е трудна задача. И че този вид работа, като фотограф, те откъсва от семейството. Казват, че най-добрите фотографи оставят след себе си изоставени съпрузи и пренебрегнати деца. И е вярно, много е трудно. Когато срещнах Пол в кафенето на National Geographic и за първи път започнахме да работим заедно, а след това се влюбихме, тогава осъзнаваш, че вече ще имаш партньор в живота, който ще те подкрепя и има същата мечта и разбира колко е трудно това, което правим. Казах си, че това, което ми се случва, е невероятно, защото се разведох, когато бях по-възрастна и си помислих кой ли ще иска да бъде с мен? Но се влюбих в този мъж, който е невероятен и беше страхотен ментор за мен. Не бях утвърден фотограф, когато за първи път започнах да работя с Пол и той ме научи на всичко, което знам за фотографията, особено за подводната фотография. И сега имаме лодка, която притежаваме заедно и с която пътуваме по света. Гмуркаме се всеки ден, прекарваме цял ден под вода и е прекрасно да бъдеш с такъв човек, който е свидетел на живота ти и те подкрепя в мисията, която имаш.
Спомняте ли си първите си стъпки в подводната фотографията? Имате ли незабравимо преживяване?
Едно от най-трудните неща, които съм правила в живота си, е подводната фотография. Трудно е, тъй като се намирате в опасна среда, където имате животоподдържаща система на гърба си, но знаете, че океанът е непредсказуем. Потъвате, течението ви носи, водата е буйна, но в същото време трябва да направите красива композиция. При това идеално осветена. А животните, когато са в океана, много се плашат от хората и не се приближават, което ни затруднява още повече. Когато започнах, отидохме в Норвегия, в земите на фиордите, за да снимаме косатките. Често, когато с Пол влизаме във водата, не плуваме близо един до друг. Той отива на една страна, аз на друга, защото иначе моите светкавици ще попаднат в неговия видеоклип. Както бях във водата, изведнъж видях огромна мъжка косатка и неговата перка, която е около 2 метра висока. Той мина точно покрай мен, видя ме и направи обратен завой, за да се върне и да ме провери. Знаеш ли какво правех в моя шнорхел? Пеех, защото си помислих, че така той разбере, че идвам с мир. За съжаление, не успях да направя никакви снимки. Всички бяха размазани, защото направих всичко погрешно, тъй като бях много нервна. Имам много изпуснати възможности, защото ми отне много време, за да се науча. Но, ставам все по-добра.
Кристина със съпруга си Пол
Снимка: National GeographicКакво ви минава през ума преди да влезете във водата?
Когато вършите тази работа от толкова много години, и аз, и Пол си правим организация - маска, шнорхел, плавници, камера, дали имаме всички неща. Защото, знаеш ли, ние влизаме и излизаме от водата толкова много пъти през деня, че многократно ми се е случвало да се гмурна без плавници. Но и до днес, след толкова много години, продължавам да съм нервна, когато влизам в океана, заради неизвестността в него. Не мога да очаквам някой да се грижи за мен и да ме спасява, ако изпадна в беда. Така че преди всичко трябва да съм компетентен гмуркач. Затова непрекъснато проверявам системите, да се уверя, че имам достатъчно въздух, че все още мога да чуя къде е лодката.
Много неща се случват, когато си под вода и е малко страшно. Толкова е лесно да се изгубиш в морето. Наскоро в Австралия снимах китове, но това е и мястото, където живеят големи бели акули. Така че през цялото време, чакайки тези китове, всичко, за което мислех, беше, че там има акули. Мислих си, че ако някоя ме нападне, дори няма да разбера, защото ще се случи толкова бързо. Да, това е опасна работа, няма да лъжа. Понякога е страшно.
Гледайте премиерният епизод от поредицата "Фотограф" на 20 март, от 21:00 ч. по National Geographic. Всяка сряда ще се излъчват по два епизода, от 21:00 и от 22:00 часа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}