Обхванати са всички маршрути в парковите участъци "Вихрен", "Баюви дупки", "Безбог", "Синаница" и "Каменица".
Балканската дива коза е балканският подвид, отделил се от алпийския след края на последния ледников период преди около 10 000 години, поясниха експертите от дирекцията на Националния парк.
Няма сигурен начин за разпознаване на балканския от алпийския подвид по външни белези.
Двата подвида се различават само по характеристиките на рогата и други краниометрични белези. Извивката на върха на рога при мъжките е назад и надолу /като кука/, различен от този на женската, насочен назад.
От юли до декември дивите кози прекарват повече време в алпийската зона, отколкото в гористите райони, разказаха още от парковата дирекцията. От януари до юни по-голяма част от стадата са под горната граница на гората.
Големината на стадата се променя през годината. Тенденциите са за по-малки стада през зимата, като броят на животните се увеличава през топлите месеци, показват наблюденията на експертите от парковата дирекция. Стадата са най-големи през юни-ноември.
Мъжките на възраст до пет години рядко събират "хареми" през брачния период и през това време се движат в "ергенски" групи или единично. В сутрешните часове повечето животни пасат, другите лежат, често на сянка и преживят.
Между 8.00 и 16.00 часа има още три или четири фази на интензивно приемане на храна, като то е най-високо в сутрешните и привечерните часове.
При мъгла и облаци козите пасат по-дълго време, а през нощта не са активни.
През лятото дивите кози в Пирин се срещат на ветровити и сенчести места, където снегът е отвят или отнесен от лавина, а през зимата предпочитат топли и слънчеви места, показват още наблюденията.
Брачният период е обикновено през ноември.