През 2011 година двама непалци извършват нещо немислимо. Почти без бюджет те изкачват най-високия връх на планетата - Еверест (8 848 метра). След това скачат с парапланер от него, а пътешествието им продължава с колело и каяк до самия бряг на Индийския океан. Това е може би най-епичното приключение, което Холивуд не е превърнало във филм, само защото главните герои не са американци.
Предисторията
Когато Лакпа Тшери Шерпа за първи път вижда парапланеристи да пристигат в Хималаите, той веднага започва да мечтае да лети около 8-хилядниците на своя роден край.
Бивайки родом от района в подножието на Еверест, Лакпа Тшери Шерпа има опит с планинарството. След третото си успешно изкачване на най-високия връх на планетата, той започва да гледа на парапланеризма като на по-прост, по-бърз и по-грациозен начин за спускане през опасните склонове на върха.
Има само един проблем - Лакпа Тшери Шерпа никога не е пилотирал парапланер. През октомври 2010 г. Лакпа взема назаем парапланер. Полита с него и само няколко минути по-късно се разбива в дърво. За щастие той е без счупвания, но не същото може да се каже за парапланера му.
Със сериозно повреденото крило на своята машина, Лакпа се отправя към град Покхара (с големината на Пловдив), смятан за сборно място на парапланеристите в Непал. Там той планира да потърси ремонт и да намери учител.
По пътя Лакпа се среща със своя познат Сано Бабу Сунувар. На него разказва епичната си идея - да скочи от 8848 метра надморска височина и да стигне до 0 метра на брега на Индийския океан за рекордно бързо време. Бабу остава пленен от идеята. Освен това той има опит в гребането с каяк и пилотирането на парапланер.
Двамата се оказват перфектната комбина и започват да планират изкачването си до най-високата точка в света, пускането си с парапланер и маршрута на каране на колело до мястото, от което ще отплават от Непал в Индия по река Ганг. Само така те могат да стигнат сами от 8848 метра до 0 метра надморска височина за рекордно време. Безпрецедентно първо в историята постижение.
Но отново, има един проблем - 28-годишният Бабу не е имал опит в катеренето. 39-годишният Лакпа не само не може да пилотира парапланер, но и не може да плува.
Силата на мечтите
Както може би предполагате, непалците определено не са по-богати от нас българите. Но може би са по-горди.
Лакпа и Бабу не искат помощ от държавата или местни политици. Решават да не търсят корпоративни спонсори, защото не искат да се превръщат в рекламни лица на чужди интереси.
През април 2011 г. дуото инвестира малкото си спестявания в екипировка под наем. Веднага след това започват изкачването на първенеца на света.
Пет дни след началото, двамата са с намаляващи запаси, когато навлизат в "зоната на смъртта" на Еверест. Така се нарича границата отвъд 8000 метра надморска височина, в която кислородът е тройно по-малко от нормалното.
Докато наближават върха, двамата започват изпитват недостиг на кислород. В този момент връщането назад става невъзможно. Единственият път надолу е да скочат от върха с парапланера. Последната бутилка е запазена за по-неопитния Бабу, тъй като Лакпа е свикнал с условията на първенеца на света.
На 21 май те осъществяват едва третото политане с парапланер от Еверест. Засилват се на първата възможна права непосредствено под самия върх.
Заедно поставят нов световен рекорд, защото се издигат на цели 8865 метра надморска височина с парапланер. Подобна височина не е била достигана с апарат от този вид.
42 минути по-късно те кацат триумфално в близост до писта в град Намче. Връщането до тази точка би им отнело минимум 2 седмици.
Празненствата им обаче са кратки. Скоро те разбират, че армията е по петите им. Причината - двамата са осъществили незаконно скачане с параглайдер от Еверест и са уловени на радарите. Ако бъдат заловени, то те ще се сбогуват с мечтата си, преди да са я осъществили.
Двамата приятели се качват на колелата се се отправят веднага към бързеите на река Сун Коси.
Най-трудното предстои
Започвайки плаването си с кану, лодката се преобръща, след като попада във водовъртеж. Лакпа не може да плува, а пада с главата надолу в ледените води на реката. Спасява се само заради силата на своя дух, приятелството и спасителната жилетка, която носи.
След това оцеляване по чудо, двамата продължават да гребат, за да преминат от Непал надолу по река Ганг в Индия.
Следва културен шок - индусите често пускат трупове по реката, вместо да ги погребват. Двамата непалци виждат ежедневно по няколко трупа, докато плават към Индийския океан.
Друг шок е огромното количество насекоми и хора, които сякаш им "изхабяват запасите от кислород" по-бързо от Еверест.
Докато гребат по река Ганг, те чуват моторна лодка зад себе си. Нападат ги крадци. Заплашени с нож те дават всичките си пари на престъпниците, но успяват да се измъкнат, рискувайки живота си, за да спасят малката камера, която носят.
Лакпа Тшери Шерпа и Сано Бабу Сунувар оцеляват, като берат плодове от дърветата по брега на Ганг. Водата на реката не става за пиене и набавянето й е по-проблемно. Те са имат затруднения с дишането на ниски височини, тъй като са живели в Хималаите през целия си живот.
След множество перипетии и опасни ситуации, те стават първите хора, завършили спускането си от върха на Еверест до брега на Индийския океан. Всичко това им отнема по-малко от 3 месеца, но е постигнато изцяло със собствени сили.
Най-страшният момент обаче бил не стъпването на Еверест, а на брега на океана. Плажът, на който акостирали, гъмжал от гигантски скорпиони. Лакпа и Бубу споделят, че това е бил най-ужасният им момент. Едва по-късно в Непал те научават, че тези смъртоносни зверове са били местен вид раци.
Подобно епично пътешествие, осъществено с много ентусиазъм, не е било повтаряно.
Ето и част от интервю, което двамата приключенци дават за National Geographic.
Интервюиращ: Бабу, като каякар и парапланерист, коя беше най-трудната част от пътуването?
Сано Бабу Сунувар: На Еверест почувствах голям дискомфорт. Трудно се дишаше. Лакпа ми каза: "Ти си шерп. Бъди силен!" Не съм алпинист, но това беше моя голяма мечта - да изкача връх Еверест. Лакпа беше правил това много пъти. Той ми помогна много.
И: Коя беше най-плашещата част от пътуването?
Lakpa Tsheri Sherpa: Буболечките. Мравките. Всички животни - толкова активни. Насекоми - толкова активни. Те също са заети. Толкова активни хора. В планините всички същества се движат бавно. В Индия всички животни и хора се движат толкова бързо. Те не са неподвижни. Не ми харесаха буболечките. Когато стигнахме до океана и взехме каяците до брега, плажът беше покрит с гигантски червени скорпиони. Тогава се уплаших, но по-късно научихме, че са раци и са безобидни. Освен това ми беше трудно да дишам на ниското.
И: А коя беше най-плашещата част от пътуването?
Лакпа Тшери Шерпа: Буболечките. Мравките. Всички животни - толкова активни. Насекомите - толкова активни. Хората: толкова много и толкова активни. Постоянно движещи се, постоянно говорещи. Тълпата.
В планините всички същества се движат бавно. В Индия всички животни и хора се движат толкова бързо. Те не са неподвижни. Не ми харесаха буболечките. Когато стигнахме до океана и взехме каяците до брега, плажът беше покрит с гигантски червени скорпиони. Тогава се уплаших, че ще умрем. По-късно обаче научихме, че това са раци и са безобидни. Освен това ми беше трудно да дишам на ниското.
И: Въпреки че полетът от връх Еверест може да е най-впечатляващата част от вашето приключение, сякаш Ганг и Индия са били по-трудни?
Сано Бабу Сунувар: Бяхме ограбени. Нападнаха ни с ножове. Защитихме камерата, но им дадохме всичките си пари. Успяхме да им избягаме, като гребем бързо. Но те бяха с моторна лодка. Намерихме остров с високи треви и се скрихме. Цяла нощ прекарахме скрити в тревите, заспали в каяците.
Лакпа Тшери Шерпа: Ядохме плодове от дърветата, но водата беше лоша. Не бяхме свикнали да виждаме трупове. В Непал изгаряме мъртвите си. В Индия ги пускат в реката. Виждахме по два-три трупа на ден.
И: За всеки от вас имаше ли любима част от пътуването?
Сано Бабу Сунувар: Излитането от най-високата точка в света. Отначало беше много ветровито, но вятърът утихна. Когато излетяхме, веднага бяхме отнесени нагоре от въздушното течение.
Лакпа Тшери Шерпа: Полетът. Обичам да пея, докато летя. Бяхме много щастливи. И двамата пеехме. Това беше мечта и за двама ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}