Това лято европейците искат да си дадат почивка от дигиталното претоварване и да заложат на преживявания "на живо", в които водеща е човешката връзка. Проучването на Mastercard показва, че пътуванията, кулинарните преживявания и времето навън са сред основните приоритети за свободното време, като 53% от българите предпочитат препоръки от хора вместо алгоритми.
51% от българите са готови да ограничат разходите за технологии и стрийминг, за да отделят повече за преживявания, а четири от петима (81%) смятат, че преживяванията създават най-добрите спомени. В партньорство с Trend Hunter, Mastercard откроява най-новите тенденции сред потребителите - носталгия, търсене на общност и автентичност. Сауна рейв партита и "death cafes" (ядене на торти с философски разговор) са знак, че младите хора търсят начини да прекарват все повече време заедно без екрани, за да се справят с напрежението на съвременния живот.
Това лято европейците планират да "излязат офлайн" и да живеят повече - да се откъснат от алгоритмите и постоянните нотификации и да потърсят преживявания на живо. В свят на устройства и изкуствен интелект, които са "винаги включени", анализите на Mastercard показват и обратното - нарастващо желание за свободно време, посветено на близост, прости човешки дейности и усещане за общност.
Докладът Experience Economy Report на Mastercard обхваща плановете на над 27 000 души в Европа в навечерието на ваканционния сезон и проследява какво стои зад този "човешки" завой в икономиката на преживяванията.
Резултатите сочат, че много хора искат съзнателно да намалят зависимостта си от технологиите: 66% търсят препоръки от хора вместо от алгоритми, а 60% поставят офлайн преживяванията на преден план, за да балансират с времето, прекарано пред екрана. Докато случващото се в интернет непрекъснато се бори за вниманието ни, 74% от българите планират да посещават събития за дигитален детокс, а 62% търсят социализиращи занимания за разтоварване на напрежението. Немислими в миналото групови занимания запълват тази ниша - от инициативи за споделено поправяне на вещи до споделни антистрес активности.
Данните за разходите на потребителите показват същото. На фона на финансовите предизвикателства, 51% от българите са готови да харчат по-малко за технологии, джаджи или стрийминг, за да си позволят повече преживявания в свободното време, а 61% казват, че ценят преживяванията повече от всякога. Mastercard Economics Institute споделя, че делът на разходите за преживявания (без пътуванията) се е повишил до 20,4% миналата година спрямо 19,9% през 2024 г.
"В цяла Европа виждаме как потребителите пренареждат приоритетите си - в това как харчат и как използват свободното си време. Става дума за нещо повече от временна промяна в навиците. Колкото по-силен става дигиталният натиск, толкова по-осезаемо е желанието за преживявания с качество, а не количество. Независимо дали става дума за събития на живо, културни събития или активности, където ни е завел приятел, хората избират моменти, които ги събират и създават спомени." коментира Наталия Лехманова, главен икономист за Европа в Mastercard Economics Institute.
Анализът на Mastercard показва, че пътуванията и туризмът (79%) са най-желаните преживявания за европейците това лято, следвани от кулинарни събития (70%) и спорт на открито (69%).
Топ 10 преживявания, в които българите искат да инвестират повече това лято, са:
- Пътувания и туризъм - 89%
- Преживявания, свързани с храна -78%
- Концерти и музика на живо - 78%
- Филмови преживявания - 77%
- Преживявания на открито - 74%
- Уелнес и здравни преживявания - 74%
- Игри и атракции на открито - 72%
- Театър и сценични представления - 72%
- Исторически и наследствени преживявания - 71%
- Арт изложби и културни събития - 69%
По-подробният анализ показва и любопитни разлики между държавите. Кипърците най-често избират преживявания, които ги доближават максимално до активност и действие (59%). Португалците са най-социални - 76% предпочитат споделени активности пред самостоятелни. Румънците най-често се нареждат първи за тренди преживявания (46%), а ирландците най-много ценят препоръките от приятели, семейство или колеги (70%). Четири от петима българи (81%) смятат, че преживяванията създават най-добрите житейски спомени - най-високият дял в Европа.
Mastercard и Trend Hunter открояват шест тенденции, които ще виждаме занапред:
- Аналогови бягства - хората нарочно избират преживявания офлайн - например грамофон-барове или събития за аналогова фотография.
- Общности - свързваме се чрез общи интереси и намираме "своите хора" на места, където преди не сме се чувствали на място - от женски футболни групи до плувни клубове.
- Колективно преодоляване на проблемите - хората се събират, за да преминават през трудностите заедно: от срещи между бащи, които обменят идеи как да сплитат косата на дъщерите си, до групови уъркшопи за "крещене" и освобождаване на напрежението.
- Осъзната връзка - "да се видим за малко" все по-често се заменя с фокусирано време за групови дейности. Близостта се изгражда чрез споделени преживявания - например нощни пътувания с влак със спални вагони с приятели, или тематични вечери с философски разговори.
- Безоблачни дни - носталгията набира скорост: хората търсят усещането за "доброто старо време", дори и да не са го преживели лично - от концерти на бивши тийн идоли до вълната "2016 millennial optimism".
- Инди навсякъде - на фона на все по-унифицираната масова култура, независимият стил се приема като знак за автентичност: дрехи втора употреба, DIY концерти и пътешествия из по-непознати дестинации.
Кортни Шарф, футурист в Trend Hunter, коментира: "Това не е бунт срещу технологията. Хората приемат автоматизацията заради удобството в работата и ежедневието, но компенсират, като избират свободното си време да е по-човешко. Колкото повече животът ни преминава онлайн, толкова по-ценни стават личните преживявания. AI може да даде бързи решения, но не може да пресъздаде енергията на хора, събрани в една зала, или непредсказуемостта на момента. Затова през 2026 г. виждаме как хората избират музика на живо вместо стрийминг, общност вместо безкрайно скролване и истински разговори вместо "бързи срещи"."
Наред със сауна рейв партита и ролеви игри с истински двубои, докладът показва, че носталгията става все по-важна: 38% от българите очакват да участват в повече носталгични преживявания тази година, а 74% търсят активности, които възстановяват културни моменти от миналото - тенденция, подсилена и от голямото турне за събиране на Oasis във Великобритания и Ирландия миналата година.
Възможност за малкия бизнес
Търсенето на по-интимни и персонални активности създава добра възможност за малките и средните предприятия. 61% от българите свързват МСП с по-качествени преживявания, а 63% са готови да платят повече за активности, които ще са от полза за местния район или за местни бизнеси.
61% казват, че съзнателно ще търсят да резервират активности през МСП, а 68% биха използвали местни бизнеси по-често, ако предлагаха преживявания, подходящи за подарък.