Сан Пол дьо Ванс е голямата красота на Ривиерата | Trip.dir.bg

Само на 2 часа и малко с директен лоу-кост от София до летището в Ница и още нещо като 40 минути с тръгващия от аерогарата автобус №400, ще се намерите в един по-красив свят.

Сан Пол дьо Ванс е световноизвестен, макар да е мъничък. Причината са многото световноизвестни художници и актьори, които се вдъхновяват от него. Местната звезда и легенда е Шагал, който живее и умира тук, но къщата му, за разлика от домовете на другите велики художници по Ривиерата не е превърната в музей, защото следващите й собственици си я ползват за вила. Онова, което са правили в Сан Пол дьо Ванс неговите не по-малко именити колеги от същата епоха и от по-ново време, ще намерите събрано на едно място в наистина уникалния хотел Златния гълъб на самия вход на градчето.

В ресторанта просто ще се прехласнете, защото в автентичната обстановка със старите огнища на тази прекрасна провансалска вила, над главата ви висят оригиналите на Матис, Миро, Пикасо, Брак, Леже, Танги и кого ли не – всяка картина струва милиони. Никак не са евтини и пластиките по коридорите и край басейна във вътрешния двор на обраслата със зеленина красива сграда. Като по-нов, Сезар си е оставил ръцете – сложил е една от прочутите си пластики – пръсти, до самия вход.

Хотелът е невероятен, защото влизате в него през градината на превъзходния му ресторант, а до бара е старата малка рецепция – буквално метър на метър, от която тръгва мъничкият коридор към басейна. Наистина е смайващо, но е много уютно. От другата страна на улицата, пак на самия вход на Сан Пол дьо Ванс е „Кафе дьо ла плас”, където барът със сигурност помни бурните дни и нощи на френските кинолегенди на 20-и век Ив Монтан, идвал и у нас, и Лино Вентура.

Забавно е името на плаца пред кафенето – „Площад за игра на топки”. Не само възрастните местни хора, но и по-младите мятат петанка по всяко време на деня. Нагоре продължавате към крепостта. Преди да влезете през Портата на Ванс, виждате оръдие, табла до което напомня, че макар и петвековна, тя е използвана не толкова отдавна – през Втората световна война. Точно преди 75 години французите си я връщат от немските завоеватели.

Отвъд тунела през крепостната стена, се озовавате направо на главната улица. Тя е наречена „Рю Гранд”, но никак не е голяма. Ако вървите по нея, ще стигнете за десетина минути до другия край на крепостта, където е гробището, в което е положен и споменатият вече Шагал. В средата й е Големият фонтан – мястото, където туристите задължително се снимат, а повечето хвърлят и монети, за да се върнат на това чудно място. Можете още преди него обаче да свърнете наляво и нагоре, за да видите прекрасната местна църква на върха на хълма, чийто площад е красив и на него е местният музей. А също е средновековната кула на кметството, покрай което слизате обратно към фонтана. Чувството е като да се намирате в Сан Марино, където вече сме ви водили, но то е по-лъснато и е отделна държава.

Най-красивите гледки се откриват, ако обаче излезете от високата част и се качите на самата крепостна стена, като внимавате да не паднете, защото не е добре обезопасен проходът покрай цитаделата. Околните хълмове със селцата, лозята и маслините са идилична панорама, също морето долу при Кань-сюр-мер, където ви препоръчваме да спите, защото цените и на настаняването, и на хапването в Сан Пол дьо Ванс не отстъпват на Кан и Монте Карло, че даже някъде ги и превишават.