По света съществуват редица градове, за които най-точното определение е "странни". За повечето от тях е съвсем възможно да не сте чували никога, тъй като не са комерсиални туристически дестинации. Въпреки това се отличават със своите причудливи особености, които ги правят съвършено неповторими, леко загадъчни и мечтани за онези, които са привлечени от по-авантюристичните дестинации.

Матмата - пещерният град

Матмата е малък берберски град, който е разположен в южната част на Тунис. Популярен е най-вече с пещерните домове там, които са характерни за племето троглодити, чиито представители продължават да ги обитават и до ден днешен, въпреки развитието на човечеството в битов план. Интересните подземни къщи са създадени посредством изкопаване на големи и дълбоки ями в земята, разделени на различни помещения. Повечето от жилищата са свързани помежду си чрез подземни канали. До 1967 г. се е смятало, че в тази област няма селища, а само скитащи номадски племена. През същата година обаче проливни дъждове, продължили 22 дни, наводняват подземните домове на троглодитите и значителна част от тях са разрушени. Едва тогава обитателите им излизат над земята и въпреки че им биват построени нормални домове, те отказват да ги ползват и се връщат обратно в пещерите си. В Матмата се намира и домът на героя от "Междузвездни войни" Люк Скайуокър. Хотелът, ползван за снимките, се отдава под наем за туристи.

Снимка: iStock by Getty Images

Слаб сити - градът без улици и сгради

Слаб сити е разположен насред пустинята Колорадо, щата Калифорния, а в Америка е известен като "последният свободен град". Там всеки, който пожелае, може да си приватизира земя и да заживее на нея, без да плаща такси, данъци, наеми или каквото и да било на държавата. В Слаб сити няма улици, нито къщи, кметство, болница, полицейски участък, дори електричество и канализация. Обитателите му са основно несретници и клошари, които живеят в дървени бараки, изоставени коли или стари каравани. Броят им е около 20 хиляди, като през студените месеци се увеличава. Някога в Слаб сити е имало военна база, която е запустяла след Втората световна война. В момента постройката също е превзета от авантюристи, издигащи в култ личната свобода. Характерно за местните е, че са и силно религиозни. Ако това описание ви се струва познато, съвсем възможно е да сте виждали вече Слаб сити във филма на Шон Пен "Сред дивата природа".

Снимка: iStock by Getty Images

Уитиър - град в един блок

Градчето Уитиър в Аляска е извън цивилизацията и до него се стига единствено чрез тунел, който преминава през планината Мейнард, на над 4000 метра височина. Населението на Уитиър е оскъдно, но пък сплотено. Любопитното е, че всички около 200 жители обитават една и съща 14-етажна сграда. Тя е построена през 1956 г. и в нея има общо 150 двустайни и тристайни апартамента, тип общежитие. Тъй като условията на живот в Аляска са наистина сурови - снежната покривка понякога достига до 250 см, а вятърът духа с 60 метра в секунда, местните могат да не напускат сградата, в която живеят, дори през целия си живот, тъй като всичко, което им е необходимо, се помещава вътре. В нея са настанени полицейският участък, пощенският клон, поликлиниката, супермаркета и какво ли още не.

Шефшауен - приказка в синьо

В екзотичното Мароко се намират част от най-цветните градове в света. Шефшауен е един от тях и е известен като "Синият град", тъй като всички сгради и улици там са обагрени в нюансите на синьото. Всъщност Шефшауен е изключително древен. Смята се, че е възникнал около 1400-та година, а традицията постройките там да бъдат боядисвани в синьо, дошла по време на испанската инквизиция, когато евреите били гонени и се заселвали в Мароко. Първи те започнали да боядисват къщите си в синьо. Сега местните твърдят, че са избрали точно този цвят от прагматична гледка точка. Понеже градът се намира високо в планина Риф, а климатът там е хладен и дъждовен, жителите му страдали от нашествието на комари, които смятали, че бягат от синьото. Освен това цветните къщи се нуждаели от по-редки ремонти по фасадите. Някои от жителите на Шефшауен пък определят синьото като божествен цвят и смятат, че той ги доближавал до Създателя. В последното десетилетие обаче основната им мотивация да продължат да багрят домовете си в синьо е напливът на туристи от цял свят заради красивите снимки в социалните мрежи.

Снимка: iStock by Getty Images

Сентралия - горящият град

Призрачният град Сентралия в щата Пенсилвания в Америка е обезлюден почти напълно, а причината е повече от необичайна - бушуващ под земята пожар, който гори от 60 години. По последни данни градчето е обитавано от едва 7 души, а по празните улици могат да бъдат видени само облаци с газове, бълващи от земята, напукан горещ асфалт и изоставени сгради. Как обаче се стига до там? През 1962 г. управителния съвет на Сентралия организира събрание, за да обсъди как да подходи към новите отпадъци на града, тъй като много граждани изсипвали нелегално боклука си в околията. За целта е изкопан огромен ров, който бързо прелива, а властите стигат до едно единствено решение - да запалят отпадъците, намиращи се вътре. Ровът първо е запълнен с невъзпламеняем материал, който да задържи огъня, запален през 1962 г. След като отпадъците изгарят, всичко е угасено с вода. Въпреки това обаче два дни по-късно се появяват нови пламъци. И не спират и до днес. Дълго време никой не можел да открие каква е причината, а тя е, че под Сентралия е имало въглищни мини, които са се възпламенили. Според експерти там има такова количество въглища, което да поддържа пожара цели 250 години.

Снимка: iStock by Getty Images

Бюзинген ам Хохрайн - земя на две държави

Не е едно населеното място на картата на света, което принадлежи към повече от една държава. Такава е необичайната ситуация на Бюзинген ам Хохрайн - град, споделян от Швейцария и Германия. Всъщност в икономически аспект той е причисляван към Швейцария, но пък административно и териториално е част от Германия. В същото време пък е единственото немско населено място, където официалната валута е чуждестранна, а именно швейцарски франк. Куриозите не спират до тук - Бюзинген ам Хохрайн има два валидни пощенски кода, съответно за всяка една от държавите, които "спорят" за него. Населението там обичайно ползва и по два телефонни номера от двете страни, а футболният им отбор е единственият с немски произход, който играе в швейцарското първенство.

Маншият-Насир - градът бунище

Маншият-Насир, известен още като "Градът на боклуците", е християнски квартал в покрайнините на Кайро, Египет, който се е превърнал в световно бунище. Там пристигат отпадъци от всевъзможни държави, а местните печелят, като се занимават с тяхното рециклиране, без държавата да осъществя контрол върху тях и да иска да й заплащат данъци. Обстановката в Маншият-Насир обаче не е никак приятна, тъй като всички пътища в града са покрити с отпадъци. Няма канализация, водоснабдяване и електричество. За да оцеляват, местните са се принудили да бъдат изобретателни и да използват боклуците, за да се топлят с тях, да ги префасонират като потреби за дома, че дори и да ги обличат. Посещението на Маншият-Насир никак не е препоръчително, тъй като носи опасности за здравето заради развъждащите се със скоростта на светлината инфекции там. Въпреки това се намират туристи, основно фотографи, които го посещават с репортажна цел.

Хум - най-малкият град в света

Градчето Хум, което според класациите, е най-малкият град в света, е разположено в Хърватия, в центъра на Истрия. Постоянните жителиса едва 20 и всички са кажи-речи роднини. Легендата разказва, че Хум е бил построен от камъните, останали от строежите на големите градове по долината на река Мирна. Средновековната обстановка там все още се усеща, а традициите им не са подвластни на времето. Ежегодно в Хум се избира нов префект, който трябва да бъде мъж, един измежду тези 20 жители. За да стане градоначалник, не му трябват нито образование, нито специални умения, а просто да е талантлив в дърворезбата. Начело на града застава онзи, чиято дървена пръчка и най-изкусно изваяна.

Снимка: iStock by Getty Images

Сетенил де лас Бодегас - скалният феномен

Ceтeнил дe лac Бoдeгac е симпатичен малък град в Централна Испания, обитаван от около 3 хиляди души и известен със своята архитектура. Освен че всички къщи там са боядисани в бяло, до една те са вградени в скалите, които опасват града. Cмятa ce, чe тyĸ ca живeли xopa oщe oт вpeмeтo нa pимcĸaтa инвaзия - oĸoлo І вeĸ. Bъпpeĸи тoвa териториятa ce нaceлилa зa пocтoяннo пpeз ХІІ вeĸ пo вpeмe нa мaвpитaнcĸaтa oĸyпaция. Oт тoзи пepиoд ca ocтaнaли pyинитe нa зaмъĸ в Maвpитaнcĸи cтил, нaй-посещаваната зaбeлeжитeлнocт в Ceтeнил дe лac Бoдeгac.

Снимка: iStock by Getty Images

Лонгийър - градът без гробище

Лонгийър в Норвегия е най-северният град на планетата, в който има човешки живот. Той е населяван от около 2300 души, а полярните мечки там са над 3000. Поради тази причина всеки жител има лично оръжие. Една от странностите на Лонгийър е, че поради изключително ниските температури, там не виреят никакви растения. Заобикалящият пейзаж е единствено от камъни, сняг и лед. Местните хора работят основно в близка мина за въглища, но пък имат всякакви съвременни удобства. Без едно - гробище. В Лонгийър има действаща модерна болница, но там никой не се ражда и не умира. Ако все пак местен почине внезапно, то тялото бива извозено до Материка, където го погребват. Бременните жени също летят до по-южни градове, за да раждат. Причините да няма гробище са няколко - земята е изключително твърда, дивите животни наоколо са прекалено много, а ниските температури не позволяват на човешката плът да се разлага.

Снимка: iStock by Getty Images