Туризмът е жизненоважен за европейската икономика, като през 2023 г. допринася с 2,2 трилиона евро за БВП на региона, според Световния съвет за пътувания и туризъм. През същата година в сектора са заети 24,5 милиона души, което представлява около 12% от работната сила в Европа.
Но нарастващият брой туристи създава и проблеми. Пренаселеността в популярните дестинации води до напрежение върху инфраструктурата, околната среда и качеството на живот на местните жители. В някои градове жителите се чувстват изтласкани от собствените си квартали заради поскъпването на жилищата, предизвикано от платформи за краткосрочно наемане като Airbnb.
В отговор на тези предизвикателства европейските градове експериментират с мерки за управление на туризма, които да балансират икономическите ползи с нуждите на местните общности. От данъци за туристи до ограничения за наемане на жилища, тези инициативи имат за цел да направят туризма по-устойчив до 2050 г.
Какво представлява устойчивият туризъм?
Устойчивият туризъм надхвърля обикновеното намаляване на въглеродните емисии. Той обхваща икономическите, социалните и екологичните аспекти на пътуванията, като гарантира, че туризмът е от полза за местните общности, без да изчерпва ресурсите или да вреди на културното наследство.
"Устойчивият туризъм означава да се уверим, че туризмът не надхвърля капацитета на дадена дестинация", казва Анна Торес, експерт по устойчив туризъм в Университета в Барселона. "Това включва управление на броя на посетителите, защита на природните и културни ресурси и гарантиране, че местните жители могат да продължат да живеят комфортно в своите градове."
През 2023 г. Европейската комисия прие Пътна карта за устойчив туризъм до 2030 г., която набляга на намаляването на емисиите, насърчаването на местните култури и осигуряването на справедливо разпределение на икономическите ползи. Но как градовете прилагат тези принципи на практика?
Амстердам: Пионер в борбата със свръхтуризма
Амстердам, известен с каналите и историческите си забележителности, посреща около 20 милиона посетители годишно, въпреки че населението му е само 900 000 души. Това съотношение на посетители към жители е довело до пренаселеност, особено в центъра на града.
За да се справи с това, градът въведе няколко мерки. През 2023 г. Амстердам стартира кампания "Стой настрана", насочена към млади мъже, посещаващи града за партита и наркотици, като ги насърчава да изберат други дестинации. През 2025 г. градът увеличи туристическия данък до 12,5% от цената на нощувката, което го прави един от най-високите в Европа.
Освен това Амстердам ограничи краткосрочните наеми, като наложи лимит от 60 дни годишно за отдаване на жилища под наем чрез платформи като Airbnb. Градът също забрани новите лицензи за хотели в определени райони, за да ограничи разрастването на туристическата инфраструктура.
"Искаме да направим Амстердам отново място за живеене, а не само за посещение", казва Софи Хеер, говорител на общината. "Туризмът е важен, но не трябва да е за сметка на нашите жители."
Барселона: Справяне с жилищната криза
Барселона, която привлича над 12 милиона посетители годишно, се сблъсква с подобни предизвикателства. Градът е изправен пред жилищна криза, тъй като много имоти се превръщат в апартаменти за краткосрочно наемане, което повишава цените на наемите и изтласква местните жители.
През 2024 г. Барселона въведе строги регулации за платформите за краткосрочно наемане, като изисква от собствениците да получат лиценз и ограничава броя на леглата за туристи. Градът също наложи глоби за нелегални наеми, като само през 2023 г. затвори над 3000 нерегламентирани апартамента.
Освен това Барселона експериментира с "дестинационен мениджмънт", като насърчава туристите да посещават по-малко известни квартали и забележителности, за да намали натиска върху популярни места като Саграда Фамилия и Парк Гюел. Градът си поставя за цел до 2030 г. да разпредели по-равномерно туристическия поток и да намали въглеродния си отпечатък с 20%.
"Туристите са добре дошли, но трябва да уважаваме нуждите на нашите граждани", казва Матеу Ернандес, директор на Туристическия борд на Барселона. "Искаме туризъм, който допринася за града, а не го изтощава."
Венеция: Защита на крехкото наследство
Венеция, с население от едва 50 000 души, посреща около 30 милиона туристи годишно, което оказва огромен натиск върху нейната крехка инфраструктура и екосистема. През 2025 г. градът въведе входна такса от 5 до 10 евро за еднодневни посетители, за да регулира броя им и да финансира опазването на наследството.
Венеция забрани големите круизни кораби да акостират в историческия център, като ги пренасочи към пристанища извън лагуната. Тази мярка, въведена през 2021 г., има за цел да намали замърсяването и ерозията на каналите.
"Венеция е музей на открито, но е и дом за хора", казва Марко Гаспарини, местен служител. "Трябва да защитим уникалния характер на града, като същевременно позволим на жителите да живеят нормално."
Пътят към 2050: Могат ли градовете да постигнат баланс?
Европейските градове си поставят амбициозни цели за устойчив туризъм до 2050 г. Това включва намаляване на емисиите от транспорт, насърчаване на местни и сезонни продукти и инвестиране в зелена инфраструктура. Някои градове, като Копенхаген, вече се стремят да станат въглеродно неутрални до 2025 г., като инвестират в електрически автобуси и велосипедна инфраструктура.
Но предизвикателствата остават. Балансирането на интересите на туристите, местните жители и бизнеса изисква сложна координация. Освен това глобалните икономически фактори, като инфлацията и промените в моделите на пътуване, могат да усложнят усилията.
"Устойчивият туризъм не е само за днес, а за бъдещите поколения", казва Анна Торес. "Ако не действаме сега, рискуваме да загубим това, което прави европейските градове толкова специални."
Докато градовете продължават да експериментират с иновативни решения, целта е ясна: туризъм, който обогатява, а не изтощава, и който работи както за посетителите, така и за местните жители.