Цюрих е градът на шоколада и купона | Trip.dir.bg

Цюрих е наричан банкерската столица на Швейцария и определян често като „сив” и „скучен” всъщност е много красив, прекрасен парти хъб и идеална шопинг дестинация. Ние го харесваме, защото е отлично подреден за туристите и то за посетители не само от хайкласа.

От летището до центъра най-бързо и изгодно се стига с прочутите с точността и всичко останало швейцарски железници. На фона на предложенията Централната гара в София да бъде лишена от автомобилно движение около нея, добре е да се знае, че в най-добре уредения град на най-добре уредената държава в света централната улица се казва как? Ами „Гарова” – така се превежда названието й „Банхофщрасе”. Преди да тръгнем по нея, само ви „отваряме”, че и успоредният й канал, е прекрасен със старите къщи и още по-древните черкви, всички в отлично състояние, разбира се...

Улица „Банхофщрасе” тръгва от централната жп гара и стига до прекрасното, изключително живописно и романтично езеро Цюрих. На нея човек може да намери всичко. Любителите на шопинга ще видят витрините на всички големи брандове от висока и средна категория, в преките лесно ще откриете големите магазини на масовите вериги. Местният бранд се казва „Стрелсън” и в него са облечени всички млади банкери, с които ще се разминете, докато се разхождате по култовата в цял свят улица. По ирония на съдбата, немалко от продукцията му се шие в България. Любителите на хубавата кухня ще намерят както прекрасните хлебни изделия на местните пекари на самата „Гарова”, ако бързат или са с по-ограничен бюджет, но също така в преките най-добрите ресторанти не само в този град, ако могат да си позволят да похарчат повече за хапване.

А в дъното на улицата, след последния завой на трамваите, малко преди да стигнете до езерото, вдясно, ако вървите към водната шир, е една от най-прочутите сладкарници в Европа и света. И със сигурност най-прочутото място за ядене на шоколад на планетата. Името на заведението за местните е само „Шпрюнгли”, а цялото название е „Шпрюнгли и Линд”. Храмът на шоколада е разделен на магазина част – за забързаните туристи, и кафене за почитателите на релакса и истинските ценители. Жалко е, че неговата сладкарска зона вече няма ретро стила, с който беше забележителна до преди десетина години, когато сякаш попаднали в домашна кухня, зад специални витрини, каквито няма къде другаде да видите, яки швейцарски лели вадеха парче по парче невероятните торти, за да ги поднесат на клиентите. Именно на това място фамилията, която владее вече световна империя, прави уникалното: след като 4 века европейците са пили шоколада, тя го втвърдява на блокчета. И превръща родината си в Страната на шоколада. Запазена марка, за която тя съвестно се грижи до днес, чрез специална агенция за репутация, която следи и за другите топ продукти на Швейцария – часовниците, сирената, ски-и спа курортите. После пак същата фамилия изобретява и течната вътрешност на бонбоните, което вече прави фирмата й многомилиардна компания.

Другият световноизвестен швейцарски шоколад „Тоблерон”, който имитира типичните върхове на Алпите – вълшебната планина, в чието подножие е и този прекрасен град, също е под семейното крило след години на опозиция. И, моля, никога и по никакъв повод не задавайте особено тук, в храма на шоколада, както и в никоя друга специализирана работилница недопустимия въпрос за шоколада „Милка”. Той не е швейцарски, а е немски. И местните хора сериозно се обиждат, ако настоявате на своето и ги подпитвате за него. То е все едно да спорите с италианци за пица, паста, тирамису или с австрийци за шницели и торти. Накрая от едното нищо може да си изкарате и боя.

В края на „Банхофщрасе” и с изглед към езерото на Цюрих е разположен най-тузарският хотел „Бор-о-лак”. Той е за ексклузивни гости, а в преките по-горе по улицата и около гарата ще намерите наистина добри места за настаняване на доста добри цени, особено предвид супер високия стандарт в града и държавата. Помнете, че Швейцария е едно от много малкото места на света, където и хотелите 3 звезди стават – вярно, не първа младост, без кой знае какъв лукс и хайтек. Само тук не важи златното правило на професионалния турист: „Никога под 4 звезди”.