Слънцето надвисва над централен Ирак в късния следобед, оцветявайки Вавилон в топлина и светлина. Прах се издига от земята в облаците. В този момент градът изглежда едновременно празен и вечен, а тишината му се нарушава само от шумът на няколко пътешественици, дошли да се разходят по стъпките на кралете.
Някога Вавилон е смятан за бижуто на Месопотамия, градът, дал името си на цели епохи. Тук управлява Навуходоносор II, тук са построени колосални храмове и дворци, тук поети и летописци си представят едно от Седемте чудеса на древния свят: Висящите градини. Днес, вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, но все още изложен на риск, Вавилон се намира в крехко равновесие между величие и упадък.
Да се разхождаш из Вавилон е като да се разхождаш из пластове от митове и спомени. Първото, което посреща много от посетителите, е възстановената порта на Ищар, а тъмносинята ѝ повърхност някога е украсена със златни изображения на лъвове. Отвъд нея се простира Процесионният път, церемониален път, използван някога за кралски празници като Нова година Акиту - считан за един от най-старите празници в света.
Тук Навуходоносор II, който управлява от 605 до 562 г. пр.н.е., остава отпечатък в историята. Той построява дворци и храмове с изумителни размери, разширява отбранителните съоръжения на града и оставя надписи, които и до днес провъзгласяват неговата мощ.
А после и Висящите градини. Древните гръцки и римски писатели ги описват като буен рай от зеленина, напоявана от помпи, които извличат вода от Ефрат. Според легендата, Навуходоносор ги поръчва за своята съпруга.
Според иракски археолог градините са повече от мит. "Потвърждавам, че Висящите градини на Вавилон са съществували", казва той пред CNN.
"Те са реалност, която отразява красотата, величието и творчеството на месопотамските инженери и художници, вавилонските инженери и величието на царя и властта във Вавилон".
Той вярва, че градините се намират на мястото, което днес е обширна археологическа зона на брега на река Ефрат, близо до град Хила, на около два часа път с кола южно от Багдад.
Други посочват Ниневия, на стотици километри на север, като възможно местоположение, но за пътуващите, пристигащи във Вавилон, това е без значение. Стоейки сред руините, лесно е да си представим тераси, покрити с водопади, падащи по каменни колони, и шума на живота в град, намиращ се на върха на своята слава.
Въпреки дългите години на конфликти и несигурност в Ирак, Вавилон продължава да привлича все повече туристи от чужбина, но все още е далеч от тълпите, които идват преди десетилетия. През 2024 г. обектът е посетен от 49 629 души, от които 5370 са чужденци, според Дирекцията за антични паметници и културно наследство във Вавилон.
35-годишният Джанмария Вергани от Милано, чието очарование от Висящите градини датира още от детството му, казва пред CNN: "Цял живот съм чакал да застана тук."
Вергани прекарва месеци в подготовка, изучавайки карти и история, преди да отлети за Багдад. Пътуването му включва спирка в Так Касра - величествената арка на Ктесифон, датираща от преди две хилядолетия, югозападно от иракската столица, преди да се отправи на юг към Вавилон, решен да види руините с очите си.
"Когато видях портата на Ищар в началото на обиколката, бях преизпълнен с емоции", казва той с треперещ глас. "Невероятно е да си помислиш, че преди хиляди години хората са вървели по същите тези пътеки. Когато стигнах до мястото, почувствах, че мечтата ми най-накрая се е сбъднала."
Но Вавилон е и място, което е в беда. Приближавайки се, контрастът е видим: основният път около руините е в сравнително добро състояние, но улиците, които водят до него са разрушени и изровени. В самия обект пътеките са обрасли с треви, растения изникват от пукнатините, а между камъните се натрупва боклук. На местата, където някога владетелите са приемали чуждестранни пратеници, днес могат да се видят фасове и пластмасови бутилки.
Съоръженията са оскъдни. Има тоалетни, но само след билетната каса до портата Ищар. Наблизо няма хотел, което принуждава пътуващите да се връщат в отдалечени места за настаняване след посещението си. Указателните табели са минимални - без екскурзовод посетителите лесно могат да се изгубят сред стените и залите.
Местните екскурзоводи правят всичко възможно, за да предпазят гостите от разочарование, като ги водят по-чисти маршрути и представят руините в най-добрата им светлина. Но за тези, които са без екскурзовод занемареността е очевидна. Градът изглежда се нуждае от спешно почистване и грижи.
Ръководителят на Дирекцията за антични паметници и културно наследство към Министерството на културата във Вавилон, признава предизвикателството пред което са изправени. "Цялата археологическа зона разполага само с четирима чистачи", обяснява той. "Понякога дори моля охраната да помогне с почистването. Това са усилия, които полагаме от любов към града. Надяваме се иракското правителство да отдели достатъчно средства за грижата за Вавилон."
Досега значителната подкрепа за ежедневната поддръжка на обекта е ограничена. Регионалните власти осигуряват частична поддръжка, но по-голямата подкрепа остава заплетена в правни и политически пречки.
През 80-те години на миналия век Саддам Хюсеин се впуска в амбициозна реконструкция на Вавилон, явно виждайки себе си като наследник на Навуходоносор. Цялостни стени са възстановени с нови тухли, на които е отпечатано името му. Наблизо се издигa огромен дворец, а терасите му гледат към руините, по-скоро като демонстрация на власт, отколкото като съхранение.
Арабската калиграфия, издълбана в стените, на пръв поглед изглежда свещена, но при по-внимателно разглеждане се вижда, че това не са стихове от свещеното писание, а инициали на самия Саддам. Проектът се счита за пропаганда, вграждаща неговото присъствие в древната история на града.
След инвазията, водена от САЩ през 2003 г., американските сили създават база във Вавилон, превръщайки двореца на Саддам в своя щаб. Хеликоптери кацат директно на археологическия обект. Танкове смазват крехката почва. Войници рисуват графити по стените на двореца. Вавилон, някога символ на власт и слава, се превръща в жертва на съвременните борби за господство.
За днешните посетители това е поразително. "Сърцето ти се къса да виждаш двореца в това състояние, покрит с графити", казва Вергани. "Липсата на охрана е абсурдна, артефактите лесно могат да бъдат откраднати."
Когато ЮНЕСКО добавя Вавилон към Списъка на световното наследство през юли 2019 г., това е приветствано като триумф за Ирак. Но самото признание не гарантира съхранението. Финансирането остава ограничено, плановете за развитие са в застой, а обектът разчита в голяма степен на всеотдайността на местните.
"Вавилон е един от най-важните туристически обекти в Ирак и в света", подчертава местен археолог. "Необходимо е да се създаде специален фонд от кабинета на министър-председателя."
Докато това не се случи, оцеляването на Вавилон зависи от усилията на местните: четирима чистачи с метли, гидове, разказващи истории, археолози, молещи за ресурси. Градът на царете и митовете отново чака вниманието, което заслужава.
В последно време международната неправителствена организация World Monuments Fund извършва консервационни дейности в части от Вавилон, включително проект за проучване и реставрация на храма Нинмах, посветен на женско божество, с подкрепата на американското посолство. Но предвид многото предизвикателства, пред които е изправен обектът, често именно отделни лица, а не институции, поддържат историята на Вавилон. Сред тях е 22-годишният екскурзовод Хюсеин Хашем, роден и израснал във Вавилон.
Страстта му към историята започва в средното училище и се засилва по време на екскурзиите до обекта. По-късно, след като завършва Университета на Вавилон с диплома по биомедицинско инженерство, той се насочва към туризма, където знанията и езиковите му умения му отварят нови пътища.
"Чрез работата си се опитвам да изпратя положително послание", обяснява Хашем. "Ирак е безопасен и красив, не такъв, какъвто го представят по телевизията и в социалните медии. Искам всеки да може да посети страната ми, за да види с очите си нейната история, хора и култура."
"Въпреки гордостта си се тревожа за липсата на инвестиции. Мястото се нуждае от повече подкрепа от правителството и обществено внимание", казва той. Също така призовава посетителите да се отнасят с уважение към този обект, да не оставят отпадъци и да не изписват имената си върху древните камъни.
Разходката във Вавилон е изпълнена с контрасти. В Южния дворец все още личат надписи, оставени от Навуходоносор и от Саддам Хюсеин. Прочутият вавилонски лъв все още седи в мълчаливо неподчинение, въпреки че плевелите са го обградили. Оригиналната порта на Ищар, разглобена в началото на 20-ти век, се намира на хиляди километри от това място, в Пергамския музей в Берлин, оставяйки посетителите тук да се възхищават на частична реконструкция.
Въпреки всичко, Вавилон продължава да е все толкова очарователен. Посетителите все още стоят с благоговение пред портата на Ищар. Те все още спорят за Висящите градини, все още се чудят на възможността, че такъв рай някога е възникнал тук. Учените продължават проучванията си, а пътешествениците носят историите си у дома, където семействата и приятелите им се учудват, че те са стъпвали по улиците на величествения град на Навуходоносор.
За италианския турист Вергани посещението на Вавилон е кулминацията на една пълноценна ваканция в Ирак: "Освен красотата и историята, най-много ценя в Ирак хората - мили, услужливи, усмихнати, просто невероятни."
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}