Почитателите на вело туризмът ще могат да се включат в ново приключение, свързващо Хърватска и седем страни от Балканите. Въпросният маршрут включва 80 сегмента, а организаторите обясняват подробно всеки завой, трудност на маршрута и други малки детайли. Дестинацията е проектирана от словенското НПО - GoodPlace и използва услугите на различни експерти в картографирането, отговорни за цялото пътешествие. Избраният маршрут е с дължина от 3 364 километра и е развит с помощта на известния балкански пътешественик и писател Алекс Кревар.

Транс Динарика ще отвори врати за всички ентусиасти през по-топлите месеци на 2024 г.

Създателите искат да покажат позабравени, но красиви места, които отдавна не са посещавани, след като новите технологии често чертаят други маршрути. Оказва се, че европейските страни са започнали да инвестират много във вело туризъм преди пандемията, а сега с нови сили са описани цели 17 нови маршрута с обща дължина от 90 хиляди километра, включително и един фанатичен маршрут за експерти - от Арктика до Балтийско море.

Снимка: iStock by Getty Images

Практиката показва, че все повече европейци избират вело уикенд за почивка и опознаване на даден регион. Мнозина споделят, че това е по-добрият начин за пътуване и могат да се докоснат до локалната култура, кухня и дори някои по-скрити винарни в определените региони, от които рядко има разочаровани гости.

Транс Динарика не е акредитиран ЕвроВело маршрут, но включва няколко красиви точки от Адриатическо море, както и части от популярния EV8 Средиземноморски маршрут.

Идеята на този вид туризъм е, че може да повиши посещаемостта на  и да предложи по-живописни точки и достъп до природата. Благодарение на по-сериозният човешки поток, някои по-малки селища имат стабилен поток от хора и генерират приходи от посещения. Мнението на организаторите е, че местните тур оператори трябва да помислят за предложения по даден маршрут, включващ настаняване, атракции и дори форма на помощ, от които със сигурност ще спечелят.

Минаването по Транс Динарика е напълно безплатно, но оставя възможност за собствениците на бизнеси да се рекламират и появяват на картата с различни услуги.

Създателите на Транс Динарика и хората от GoodPlace са отговорни за създаването на Словенски Зелени Вело Маршрути - проектът вече е интегрална част от националната туристическа стратегия на страната.

По изчисления на Словения, колоездачите са донесли близо 10 милиона евро за последните 18 месеца. Алекс споделя, че повече от 13 хиляди души са свалили приложението за словенски вело маршрути, а по негови скромни изчисления, средната инвестиция за вело уикенд е коствала около 100 евро на ден за храна и настаняване на определена локация, както и допълнителни услуги като поддръжка, резервни части и други.

Вело туризмът става все по-сериозно перо в Европа и има достатъчно инвеститори, които с удоволствие решават да се включат в това начинание. Финансиране идва и от САЩ, както и от EDGE - Economic Development, Governance and Enteprise Growth.

Транс Динарика ще има за цел да засили икономиката и да затопли отношенията между всички страни, през които ще минат авантюристите. Освен Хърватска, колоездачите ще преминават през Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово, Албания и Северна Македония.

Снимка: iStock by Getty Images

Стартът на маршрута е от Западна Словения и се преминава през някои от най-големите национални паркове. Организаторите умишлено пропускат някои от най-натоварените пътища и насочват участниците към Босна. Преминава се през Западните Балкани, където се разкрива уникална гледка към Сараево и след това пътят продължава към Подгорица, Скопие и Прищина.

Снимка: iStock by Getty Images

Алекс признава, че има някои по-стръмни пътища, но посочва, че човек спокойно може да се движи и с хибриден велосипед - комбинация между шосеен и планински велосипед. На всяка една граница има повече любопитни погледи, отколкото някаква форма на тежки и щателни проверки. Някои служители трудно приемат факта, че човек може да измине подобно разстояние с велосипед.

До проверки е възможно да се стигне, но практиката е показала, че самите колоездачи не носят много багаж със себе си и реално нямат какво да декларират.