В стария център на Мусомели празнеството току-що започва. Около 6000 души са натъпкани в тесните улички около църквата "Дева Мария на Чудесата", телата им се притискат едно към друго, очаквайки шоуто да започне. Улиците са озарени, сякаш е Коледа: арки, осветени в неоново синьо, бяло, зелено и проблясъци на червено. Бароковата фасада — от кремав камък с двойни колони — е ярко осветена, а над вратата свети надпис "W MARIA" ("Да живее Мария") в небесносин цвят.
И тогава тя се появява: дървена статуя на Дева Мария, почти изцяло покрита с ценни златни бижута, дарени от местните жители. Висока почти два метра и поставена на платформа от масивно дърво, тя се носи от около 20 мъже. Те я изнасят надолу по стъпалата на църквата, нагоре по стръмната улица към центъра на града и след това в шествие нагоре, надолу и из целия този град на ръба на скала за около два часа, придружени от музика на оркестър, фойерверки,и хиляди хора, които ги следват на всяка крачка.
Добре дошли в живота на града с къщи за едно евро и с невероятно чувство за общност — общност, в която вече се включват хора от цял свят. Мусомели, в централна Сицилия, е може би най-известният от градовете в Италия, които продават стари къщи за едно евро,разкрива в свой репортаж CNN.
Разбира се, тези къщи се нуждаят от пълна реконструкция, но проектът включва и "премиум" домове, които изискват по-малко ремонти и често са напълно обитаеми, като цените им започват от около 11 000 евро. Общинският съвет пусна първата партида къщи за продажба през 2017 г. и оттогава са продадени около 450, включително 150 къщи за едно евро, според Чинция Сорче от агенцията за недвижими имоти Agenzia Immobiliare Siciliana, която стартира проекта.
Когато хората чуят за къщи, продавани за едно евро, реакцията обикновено варира от любопитство до скептицизъм. Как може една къща да струва по-малко от чаша кафе? Колко зле е състоянието ѝ? И наистина ли някой живее в този град, или е полупусто планинско село, отдалечено с часове от цивилизацията? Сигурно има някаква уловка, нали?
В случая с Мусомели — може би една от причините за популярността му — отговорът е, че в този град с около 5000 жители все още се случват много неща. Въпреки че няма вериги магазини, има магазини на главната улица. Има лекари, ветеринари, механици, супермаркети и спортни съоръжения. Има болница и частна медицинска клиника. Има ресторанти, пицарии, кафенета и барове. Има и редовни събития — от концерти на живо, които завладяват градските площади през повечето летни вечери, до многобройните католически шествия, най-голямото от които е на 8 септември, денят на "Мадона ди Мусомели". Ясно е, че това не е умиращ град.
"Очаквах, че Мусомели е изоставен град, където нищо не се случва, и бях изненадана, че греша", казва Барбара Меркл, германка, която се премести тук през 2024 г., купувайки "премиум" къща, която в момента ремонтира. "Градът е много оживен през лятото, почти всеки ден има събития. Религиозни фестивали, музикални фестивали, танци, групи на живо. Това беше голяма изненада."
Тези, които живеят в Мусомели, не съжаляват
"Живях в Торино за кратко заради работа, но исках да създам семейство на юг, така че когато избирах между град и провинция, избрах провинцията", казва Сорче. Щастливо върнала се в родния си град със съпруга и децата си, тя се усмихва на идеята, че би могла да живее някъде другаде. "Не попадам в задръствания. Връщам се у дома по време на обедната почивка. Без да шофирам, имаме барове, кино, пицарии, ресторанти. През зимата се разхождам в 23 часа вечерта. Не бих могла да го правя в голям град."
Барбара Меркл, която е германка, е представителка на една от 18 различни националности, живеещи в Мусомели.
Дори децата ѝ харесват града. "Ако попитам 19-годишната си дъщеря: ‚Да се преместим ли в Палермо?", тя не би искала. Харесва ѝ спокойствието на Мусомели."
Нови приятелства
Докато образът на Италия в световното въображение е свързан с драматични крайбрежия и древни градове, пълни с художествени шедьоври, тези, които избират Мусомели, търсят нещо различно.
Говорейки с чужденци, които живеят в Мусомели или са си купили домове там, всички изткват топлотата и гостоприемството на местните.
"Хората ме карат да се чувствам много комфортно и добре приета — затова реших да остана", казва Меркл.
"Бяха много гостоприемни и отворени", казва Тахира Хан от Сингапур, която пристига през декември 2024 г. "Това е малък град, така че е лесно да те опознаят. Много е различно от големия град."
За жителите на Мусомели "accoglienza", или посрещането на чужденци, е част от живота.
Миналата година, заедно с брат си Микеле и снаха си Мония, Мария Анна Валенца открива "Манфредомус", луксозна къща за гости с изглед към замъка "Манфредонико", замък от 14 век, вграден в скалист хълм, който доминира пейзажа на Мусомели. Къщата за гости бързо спечели почти перфектни оценки от гостите в сайтовете за ревюта, не само заради удобните стаи и стилните мебели (изработени от съпруга ѝ Микеле), но и заради топлотата на семейството — когато в града има фестивал или събитие, Валенца винаги е там с гостите си.
За гостите това е вкус на истинското южноиталианско гостоприемство. Валенца казва, че и тя печели от това. "Харесва ми да се срещам с чужденци, защото светът им е толкова различен от нашия", казва тя. "Те ни разказват различни неща, имат различен живот, така че винаги научаваш нещо от тях. Винаги ги питам дали искат да излязат с нас. Мисля, че е хубаво да им покажем неща, които нямат в собствените си страни."
За тези, които познават по-добре Северна Италия, разликата е осезаема. Тази непринудена откритост, която хората свързват с Италия, всъщност е по-характерна за юга.
"Всъщност цяла Сицилия има отворени и гостоприемни хора, защото сме преживели чуждо управление", казва кметът на Мусомели Джузепе Катания. "Това е в нашето ДНК — да се адаптираме и да сме отворени към нови хора." Преди няколко десетилетия тази вътрешна част на Сицилия е била по-затворена, казва той, но това вече не е така. Отчасти заради технологиите, които носят външния свят; отчасти защото младите хора днес пътуват. Но също и заради проекта с къщите за едно евро: "Винаги казвам, че освен осезаемите ползи, културният обмен е също толкова важен. Той отвори града и определено има значителен ефект."
За Хан миналото на Сицилия като "смесица от множество култури" е особено привлекателно, когато решава къде да се премести.
Селските райони на Сицилия са изненадващо прогресивни. През 2013 г. съдии в Трапани са първите в Италия, които постановяват, че трансжена има право на женски паспорт без да преминава през операция за смяна на пола. Съдии в Калтанисета, близо до Мусомели, издадоха подобно решение четири години по-късно.
Сорче приписва отвореността на сицилианците на вълните от емиграция, когато островитяните заминават за по-добър живот другаде.
"Мусомели винаги е бил обитаван от хора, които идват и си отиват", казва тя. "Много хора заминаха да работят в чужбина. Някои успяха да се върнат; други не, но го сториха техните деца или внуци. Хора с външен произход винаги са били приемани като нещо добро тук. Винаги е имало имиграция и емиграция." Кметът Катания наскоро попадна в новините, когато уреди лекари от Аржентина да имигрират в Мусомели, за да работят в селската болница. Сега в града има процъфтяваща аржентинска общност. По-важното е, че болницата също процъфтява.
Като сцена от коледна картичка
Пейзажът е друг магнит за чужденците. Въпреки че повечето чужденци свързват Сицилия със зашеметяващото ѝ крайбрежие, вътрешността на острова, или entroterra, е също толкова впечатляваща. Пейзажът около Мусомели — високи, вълнообразни хълмове, които се простират на километри — е като от друг свят.
"Когато дойдеш в Мусомели и видиш историческия център, оставаш очарован", казва Сорче, имайки предвид стария град. "Има много малки къщи, сякаш окачени във въздуха върху скалите. Прилича на коледна картичка или на Гърция с белите и сини къщи по планините. Хората идват заради красотата на града и спокойствието."
Хан смята, че "някои части приличат на Канада, други са типично средиземноморски".
Не е изненада, че най-популярните къщи за чужденците са тези в най-високата част на града, с изглед към пейзажа.
Има много какво да се прави в района. От другата страна на долината, увита около друг скалист хълм, е Сутера, още един живописен град. На час източно, през вълнообразни хълмове, които биха могли да са в Тоскана, е Калтанисета, провинциалната столица — най-известна като родното място на канолото и дом на едни от най-уникалните великденски празненства в Европа.
Отвъд Калтанисета, на 90 минути от Мусомели, е Пиаца Армерина, зашеметяващ бароков град. На неговите покрайнини е Вила Романа дел Казале, древно римско имение, чиито подове са покрити с мозайки — включително една известна с жени атлети в бикини — описана от ЮНЕСКО като "най-фините мозайки на място в римския свят".
На час южно от Мусомели е Агридженто, чиято Долина на храмовете е древно гръцко селище, където светилищата все още стоят сред бадемови дървета, които цъфтят в розово всяка пролет. Наблизо е родното място на носителя на Нобелова награда Луиджи Пирандело, което сега е музей. Неговите теории за желанието на хората да носят маски са поразително актуални за ерата на социалните медии.
На 90 минути северозападно е Палермо — а по пътя, в Чефала Диана, има арабско-нормански бани, в които все още тече термална вода. Катания е на около два часа на изток, с Етна, Таормина и Сиракуза отвъд нея.
Що се отнася до толкова важния бряг, най-близкият плаж е само на 40 минути с кола, а известната в социалните медии Скала деи Турки е малко над час от Мусомели.
Голяма промяна за едно евро
Проектът с къщите за едно евро оказа огромно влияние върху града, казва Катания, който пое поста през 2015 г. и наследи опустял стар център и намаляващо население. Градът — който някога е имал близо 18 000 жители в разцвета си — преживя вълни на следвоенна емиграция, като семейства заминават за Великобритания и САЩ (фестивалът "Мадона ди Мусомели" се празнува всяка година в Бъфало, Ню Йорк). Историческият център, който се спуска по хълма, може и да е красив, но с тесните си, стръмни улички, през които едва минава статуя на Мадона, не е най-практичното място за живеене. Така, когато от края на 70-те години започват да се строят жилищни блокове в по-равна зона над града, семействата се преместват в "новия град", оставяйки историческия център да опустее.
Катания е избран в момент, когато центърът на града е изоставен. "Озовахме се пред исторически център, който трябваше да бъде възстановен и отново населен", казва той. Те също искаха да внесат нотка на "интернационалност" във вътрешността. След като разгледаха различни планове, решиха, че проектът с едноевровите къщи ще работи най-добре: възстановяване на разрушените домове в историческия център, съживяване на части от града, където местните вече не искаха да живеят, и борба с намаляващите демографски показатели. Осем години по-късно изглежда, че планът работи: с 18 националности, които сега живеят постоянно в града, Катания казва, че през 2023 г. броят на жителите е достигнал нивото отпреди 10 години за първи път от две десетилетия.
Проектът също стимулира местната икономика. Строителите са затрупани с работа — купувачите вече трябва да се записват в списъци за най-добрите от тях — и нови места за настаняване и ресторанти се отворят благодарение на проекта. Мусомели вече е на радара и за туризма. Катания казва, че броят на регистрираните туристи е нараснал с 919% от 2016 до 2024 г. Докато оставят възторжени отзиви за места като "Манфредомус", все повече хора пристигат на тяхно място.
Сорче казва, че проектът с едноевровите къщи е "най-прекрасното нещо, което сме имали. Промени манталитета, отвори умовете, разруши предразсъдъците."
Засега не са убедени, че има недостатъци. Първоначално местните се притеснявали какви хора ще пристигнат, казва Катания, но досега всички чужденци са приели начина на живот и традициите. "На всеки няколко седмици празнуваме друг светец и шествия минават през града", казва Меркл. "Наистина е красиво да го изживееш. Освен това тук хората празнуват, без да се напиват. Пият, за да празнуват живота, а не да го забравят."
Катания, който е живял и в Рим, и в Болоня, не би заменил Мусомели за нищо.
"Дори когато работех 20 години в Агридженто" — на час път — "предпочитах да се връщам у дома всеки ден", казва той. "Върнах се, защото бях лудо влюбен в Мусомели."
Изглежда, той не е единственият.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}