На остров Гоф, британска територия в южната част на Атлантическия океан, няма постоянно население. Той се намира на около 2400 км от африканския континент - и тъй като няма летище, достигането до Гоф изисква седемдневно пътуване с лодка от Южна Африка. Това пътуване вече е извършено от Ребека Гудуил и Люси Дорман, които в момента работят на Гоф, пише BBC.

Те са сред седемте служители на пълен работен ден и осемте милиона птици, които наричат Гоф свой дом. Двете работят за Кралското дружество за защита на птиците (RSPB). Преди да се премести в Гоф, Люси работи в Антарктида, а Ребека - в RSPB в Шотландия.

Годината на Ребека на острова ще приключи през септември, затова RSPB търси нов полеви служител със заплата между 28 000 и 30 000 евро.

Работата включва "дълги дни" за проследяване на морски птици и изисква от кандидатите да се адаптират добре към живота в "предизвикателна и отдалечена субантарктическа среда".

Снимка: .unesco.org

Кандидатите трябва също така да имат "научна степен или еквивалентен опит в съответната област", както и "опит в работата с диви птици/животни и в наблюдението на място".

А Ребека и Люси предупреждават потенциалните служители, че ще трябва да се справят с тежките метеорологични условия и да се примирят с липсата на прясна храна в продължение на една година.

"Мисля, че като британки с Бека бяхме убедени, че сме свикнали с дъжда", казва Люси. "Но тук има много дъжд. Тя добавя: "Намираме се на ръба на ревящите четиридесет, ние сме просто на една малка скала в средата на южния Атлантически океан, така че имаме доста екстремно време."  Ревящите четиридесет описват зоната между 40 и 50 географска ширина на юг от екватора - известна със силните си ветрове.

Снимка: iStock by Getty Images

С какво се храните, когато сте на хиляди километри от най-близката страна? Пригответе се за пакетирани или замразени храни. "Това определено беше едно от нещата, за които ни предупредиха преди да дойдем - че за много хора липсата на храна и на пресни продукти е най-мъчителното", казва Люси.

"Основното нещо, което със сигурност ми липсва, е просто един хрупкав морков или възможността да отхапя хубава ябълка."

Снимка: iStock by Getty Images

Пресните плодове и зеленчуци представляват твърде голям риск за биосигурността, тъй като могат да покълнат и да се разпространят из целия остров. Вместо това храната се набавя основно от два фризера, които се зареждат веднъж годишно. "Единият е пълен със замразени зеленчуци и плодове, другият - със замразено месо", казва Ребека.

Периодът за смяната на "караула" е веднъж годишно, през септември, когато част от служителите в Гоф се прибират и се връщат по домовете си, а новите работници поемат работата.

А що се отнася до социалната изолация? "По някакъв странен начин чувствам, че съм по-свързана с приятелите и семейството си тук, отколкото вероятно съм била, когато работех в Шотландия", казва Ребека.

Двойката казва, че с интернет в базата поддържането на връзка е толкова лесно, колкото и преди - а подкрепата на малкия екип компенсира трудните моменти.

"Тук има много приятна общност, така че можем да споделяме истории, да се учим един от друг и да се подкрепяме", добавя Ребека.

Като част от международния научен екип на RSPB за опазване на околната среда, Люси и Ребека проследяват движението на различни застрашени птици.

През деня те смело се изправят пред лошото време и излизат на терен - обикновено екипирани с непромокаеми якета, панталони и ботуши - за да открият птиците. Събират данни за малките на острова и за борбата с мишките, инвазивен вид на острова, който застраша популацията на птиците.

RSPB подозира, че мишките са били "внесени" в Гоф от моряци през 19-ти век, и групата работи за намаляване на броя им.

Така че за тези, които се интересуват от една година на Гоф - включително птици, мишки, замразена храна и най-отдалеченото място на света - крайният срок за кандидатстване е следващия понеделник.