Ирсина, дълбоко в южната част на Базиликата, е дом на над 300 чужденци от 12 различни държави, както и на 4000 местни жители. До 60-те години на миналия век населението на селцето върха наброява 12 000 души, но заради масовата емиграция, съчетана с тежките условия на живот, през 60-те години на миналия век в стария исторически център живеят едва 4500 души.
Днес нещата са различни. Ирсина през 2023 г. е рай, в който живеят предимно пенсионери и американци, в сбъднатата италианска мечта.
Повече от 15 семейства от САЩ и Канада са закупили стари имоти в това отдалечено село, известно с житните си поля и маслинови горички. И продължават да купуват къщи и да разширяват имотите си, разпространявайки навсякъде мълвата за това мечтано място, което сякаш е застинало във времето. Всеки път, когато се завръщат, те са придружени от роднини и приятели, които с удоволствие харчат между 20 000 и 150 000 евро за просторно жилище с романтична гледка.
По тесните улички могат да се чуят всякакви акценти - американски, канадски, френски, норвежки. Има дори улица, която местните жители са прекръстили на "Белгийската улица" заради белгийците, които живеят там.
Дивият "космат хълм"
Старото име на Ирсина е Монтепелосо, или "косматият хълм". Селцето датира от праисторически времена. Различни предмети, инструменти, оръжия и керамика, използвани от пещерните хора, са изложени в музея на селото.
Старият квартал, ограден с високи стени, представлява лабиринт от украсени каменни портали, средновековни наблюдателни кули и елегантни палати, принадлежали някога на богатата селска буржоазия. Но тесните улички без автомобили, които чужденците обичат, не са това, което местните жители искат. Много от обитателите на Ирсина се местят през 60-те години на миналия век в по-нови квартали на града, оставяйки историческия център до голяма степен празен.
Ирсина е известна със своите "bottini" - подземни тунели, по които се е пренасяла вода към градските цистерни, както и с "човешките кули" - всяка година през май актьори, облечени като земеделци, скачат върху раменете на други, облечени като селски благородници, за да създадат форма, която представя социалните йерархии в миналото.
Селцето се слави и със сочните си ястия със странно звучащи имена. A laghën(e) pu m'r'cutte е ръчно изработена паста със смокини, варени във вино и черен пипер, а callaridde са деликатеси от овче и козе месо.
Как пристигнаха чужденците?
Въпреки че животът в Ирсина невинаги е идиличен, а тежките зими изолират града за дни, мигрантите тук казват, че изживяват мечтата си.
Първият чуждестранен "пионер", който си купува къща в Ирсина, е Санди Уебстър, 63-годишна писателка от Сан Диего.
Заедно със съпруга си Кийт, 69-годишен шотландски финансов мениджър, тя го посещава през 2004 г. по време на ваканция. Двойката се влюбва в селото, купува стара къща с дебели каменни стени, старинни мебели и я ремонтира в продължение на четири години. След това се местят тук от Лондон през 2012 г.
"През 1989 г. посетих Соренто и харесах Италия, владеех разговорно испански и исках да си купя къща в средиземноморска страна, или в Испания, или в Италия", разказва Уебстър пред CNN.
Решава главоблъсканицата години по-късно, когато двойката обикаля Базиликата за 50-ия рожден ден на Кийт. Тогава научават за имот в Ирсина - това определя съдбата им.
"Карахме и карахме в селската пустош, сякаш все по-далеч от цивилизацията, докато стигнахме до очарователната Ирсина. Тогава имаше само един хотел, отворен за няколко дни в годината", казва тя.
Къщата на семейството от розов камък разполага с четири панорамни тераси и гледка към малък слънчев площад в най-старата част на квартала на селото. Ремонтът им струва четири пъти повече от цената, която са платили (Санди не разкрива сумата). Сметките за комунални услуги не са много по-ниски в сравнение с Великобритания, но казват, че храната тук е по-евтина.
"Преустроихме цялата къща. Имаше само една малка баня, таванското помещение беше превърнато в апартамент за гости и запазихме оригиналната огромна дневна. Ремонтът щеше да ни струва 1 млн. долара в Лондон", казва тя. Семейството и приятелите им често ги посещават и им харесва да са на по-малко от два часа път с кола от плажовете на Метапонто, също в Базиликата, и Бари в съседна Пулия.
Това, което прави Ирсина необичайна сред италианските села, е, че е плоска като палачинка. Тук няма стръмни стъпала или изкачващи се алеи, а само сводести проходи. Селото е разположено на възвишение, което го прави чудесно за разходки - особено за възрастни хора, казва Уебстър. "Не бихме променили нито едно нещо. Понякога може да се оплакваме, че наблизо няма истинска мексиканска или китайска храна, която да вземем като алтернатива на средиземноморската кухня, която е вкусна, но всичко е чудесно", добавя тя.
Не им се е налагало да се сблъскват с главозамайващи бюрократични проблеми, за да купят и променят стила на къщата, благодарение на помощта на местните жители, които са били развълнувани от факта, че в селото им се заселват новодошли.
Единствената пречка остава комуникацията: "Все още говорим италиански като четиригодишни деца и трябваше да пишем бележки на строителния екип, за да им дадем ясни инструкции."
Как другите са тръгнали по техните стъпки?
Уебстър казва, че информацията се разпространява благодарение на местна компания от водопроводчици и архитекти, които обединяват усилията си и рекламират потенциалните ваканционни жилища онлайн. Но голяма част от привлекателността на Ирсина е свързана с италианските корени на идващите тук.
Тифани Дей, 50-годишна бивша финансова съветничка от Нешвил, е неофициалният посланик на Ирсина в САЩ. След като закупила пет къщи за голямото си семейство (пет деца и осем внуци), при всяко посещение със съпруга си Роб тя води със себе си още американски приятели, които купуват имоти в селото. Защо? Усещала е притегателната сила на корените си. Бабата на Дей е родом от Ирсина и тя все още има роднини в селото - като леля ѝ Антониета, която познава всички новодошли.
Дей обича да организира огромни "смесени" партита на елегантната панорамна тераса на своя дворец от XVIII в., където се смесват местни жители и американци. През октомври около 200 гости ще се стекат, за да отпразнуват сватбата на сина ѝ Хънтър.
Нейни приятели също вече имат дом в Ирсина. Купуват почти разрушена къща за 100 000 евро и им струва почти толкова, за да я обновяват. Сега тя изглежда като луксозно имение от лъскаво списание. Дей казва, че местните жители са любезни и скромни, а красотата на Ирсина е омагьосваща.
"Когато пристигнахме тук през 2016 г., над 80% от населението беше се преместило в по-новия квартал, старата Ирсина беше празна и ни хареса как изглежда. Селото просто се нуждаеше от малко внимание, трябва да го видите с други очи, да откриете скритата стойност." Чуждестранният интерес към стария квартал подтиква местните жители също да облагородят къщите си, предизвиквайки възраждането на Ирсина, според Дей.
Нещо магическо
Канадката Дебра Семенюк, 65-годишна пенсионирана зъболекарка от Ванкувър, иска да живее в нетуристическа част на Европа и избира Ирсина през 2019 г., след като забелязва обява за наем в интернет. Останала в селцето заради пандемията. Това ѝ позволило да изпита напълно живота в Ирсина и да опознае хората. Сега вече се е установила. "Първоначално наех къща от една ирландка, а след това реших да я купя. Да имам база в Ирсина, която да ми позволява да пътувам из Европа, беше чудесна идея", казва тя.
Семенюк добавя, че елегантната ѝ къща от затворен тип в историческия център на Ирсина е била много по-евтина от който и да е апартамент в Канада - макар че подобно на Уебстър не иска да каже колко е струвала. Имотът е с директен достъп до частен парцел земя и маслинови горички, което го прави уникален в историческия център.
"Тук всички са много дружелюбни, има политика на отворени врати и е много забавно. Начинът на живот е здравословен. Единственият проблем е, че не мога да науча италиански, тъй като всички говорим английски."
Дейв Томлин от Западна Вирджиния, също избира Ирсина за база на ваканционния дом на семейството си. "Искахме евтина къща, тъй като всяка година пътувахме до Европа", казва той. "През 2008 г. купихме стара едностайна къща с големи сводести тавани и тераса 24 000 евро". Заедно със съпругата си Кери, която работи в банковия сектор, Томлин купува втора, по-голяма къща през 2012 г. Сега те притежават и двете и прекарват шест месеца годишно в Ирсина.
"Израснал съм в малко селце с едва 700 души, така че това място е добре за мен. Имам си хобита, грижа се за къщата и тъй като Кери все още работи, идваме и си отиваме, когато пожелаем", казва той и дори обмисля да кандидатства за италианско гражданство.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}