Под крехката и ерозираща повърхност на Кападокия един феномен, със също толкова впечатляващи размери, лежи скрит от векове. Подземният град, който може да бъде убежище на до 20 000 жители в продължение на месеци.
Древният град Еленгубу, известен днес като Деринкую, се вкопава на повече от 85 метра под повърхността на Земята, обхващайки 18 нива от тунели. Най-големият подземен град в света, той е бил постоянно обитаван в продължение на хиляди години - от фригийците през персите до християните.
Изоставен е през 20-те години на миналия век от кападокийските гърци, след като те са изправени пред поражение по време на гръцко-турската война и бягат в Гърция. Не само, че неговите подобни на пещери стаи се простират на стотици мили, но се смята, че повече от 200 малки отделни подземни града, които също са открити в региона, може да са свързани с тези тунели, създавайки масивна подземна мрежа.
Деринкую е "преоткрит" едва през 1963 г. от местен жител, който непрекъснато губел кокошките си. Домашните птици изчезвали в малка пукнатина, създадена по време на реконструкцията на дома му, и никога повече не се връщали. След по-внимателно проучване и разкопаване той открива тъмен проход. Той е първият от повече от 600 входа, открити в частни домове, водещи до подземния град Деринкую.
Разкопките стартират незабавно и разкриват заплетена мрежа от подземни жилища, складове за суха храна, конюшни, винарни, трапезарии, оръжейни, параклис.
На по-ниските нива се открива църква във формата на разпятие, зала с три носещи колони, както и тъмница. До залата се намира кръговиден проход, за който се счита, че е служил като изповедалня.
Под най-ниското ниво на града се намират 52 вентилационни шахти и кладенци. Между отделните етажи е имало и пътища за евакуация, както и такива водещи извън града. За един от тях се смята, че е до друг известен подземен град - Каймаклъ, който се намира на 9 км от Деринкую.
Това е забележителна цивилизация, скрита на сигурно място под земята.
Пещерният град бързо се превръща в туристическа атракция за онези, които не страдат от клаустрофобия, и през 1985 г. регионът е добавен към списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Точната дата на изграждането на града все още е спорна. Но в Anabasis на Ксенофонт, считана за най-старата писмена работа, Деринкую се споменава. В книгата той пише за анадолски хора в или близо до района на Кападокия, живеещи под земята в изкопани домове, а не в по-популярните пещерни жилища на скали, които са добре известни в района.
Според Андреа Де Джорджи, доцент по класически изследвания в университета във Флорида, Кападокия е изключително подходяща за този вид подземно строителство заради липсата на вода в почвата и нейната ковка, лесно оформяема скала. "Геоморфологията на региона е благоприятна за копаене на подземни пространства", казва той, обяснявайки, че местната скала туф би била доста лесна за издълбаване с прости инструменти като лопати и кирки. Същият този пирокластичен материал е естествено изкован в приказните комини и фалически кули, издигащи се над земята.
Но на кого да припишем творението на Деринкую все още остава загадка, макар и вече с известно разкритие. Разпростиращата се мрежа от подземни пещери често се приписва на хетите, "които може да са изкопали първите няколко нива в скалата, когато са били нападнати от фригийците около 1200 г. пр. н. е.", според твърденията на А Бертини, експерт по Средиземноморието и пещерните жилища, в неговото есе за регионалната пещерна архитектура. Добавяйки тежест към тази хипотеза, в Деринкую са открити хетски артефакти.
По-голямата част от града обаче вероятно е била построена от фригийците, висококвалифицирани архитекти от желязната епоха, които са имали средствата да създадат сложни подземни съоръжения. "Фригийците са били една от най-известните ранни империи на Анатолия", обяснява Де Джорджи. "Те се развиват в западен Анадол около края на първото хилядолетие пр. н. е. и монументализират скални образувания, като създават забележителни изсечени в скали жилища. Макар и неуловимо, тяхното царство се разпространява, за да включи по-голямата част от западен и централен Анадол, включително района на Деринкую.", обяснява пред Би Би Си ученият.
В началото Деринкую вероятно е бил използван за съхранение на стоки, но основното му предназначение е било като временно убежище от чужди нашественици. Кападокия била под обсадата на различни доминиращи империи през вековете. Влиянието на империите върху Анадола обясняват създаването на подземни убежища като Деринкую. По времето на ислямските набези през 7 век тези жилища са били използвани в най-голяма степен.
Докато фригийците, персите и селджуките, наред с други, населяват региона и разширяват подземния град през следващите векове, населението на Деринкую се увеличава до своя връх през византийската ера, когато 20 000 жители живеят под земята.
Днес можете да изпитате мъчителната реалност на живота под земята само за 60 турски лири. Тесните, къси коридори принуждават посетителите да се движат в лабиринта леко приведени в една редица - очевидно неподходяща позиция за натрапници.
Слабо осветени от светлината на лампата, половин тонни кръгли камъни блокират вратите между всяко от 18-те нива. Малки, идеално кръгли дупки в центъра на тези масивни врати биха позволили на жителите да пронизват нашествениците, като същевременно поддържат сигурен периметър.
Всяко ниво на града е внимателно проектирано за специфични цели. Животните са държани в конюшни най-близо до повърхността, за да се намали миризмата и токсичните газове, както и да се осигури топъл слой изолация през студените месеци.
На втория етаж е разположено традиционно византийско мисионерско училище. Тези специализирани помещения показват, че жителите на Деринкую са били готови да прекарат месеци под повърхността.
Но най-впечатляващата е сложна вентилационна система и защитен кладенец, които биха снабдили целия град с чист въздух и чиста вода. Всъщност се смята, че ранното изграждане на Деринкую е съсредоточено около тези два основни елемента. Повече от 50 вентилационни шахти, които позволяват естествения въздушен поток между многото жилища и коридори в града, са разпределени из целия град. Кладенецът е изкопан на повече от 55 м дълбочина.
Въпреки че конструкцията на Деринкую е наистина гениална, това не е единственият подземен град в Кападокия - той е най-големият от 200 подземни града под Анадолските равнини. Повече от 40 от тези по-малки градове са на три или повече нива дълбоко под повърхността. Много от тях са свързани с Деринкую чрез внимателно изкопани тунели. Всички те са оборудвани с аварийни евакуационни пътища, в случай че е необходимо незабавно връщане на повърхността. Но подземните тайни на Кападокия все още не са разкрити. През 2014 г. под района на Невшехир беше открит нов и потенциално още по-голям подземен град.
Живата история на Деринкую завършва през 1923 г., когато гърците от Кападокия се евакуират. Повече от 2000 години след вероятното създаване на града той е изоставен за последен път, но оставен на науката. Проучванията продължават и с всяко от тях се разкриват нови и нови неподозирани факти.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}