Нова година се отбелязва навсякъде по света, макар и водена от различни календари и летоброене. Макар да има места в Азия, където празненствата да продължават с дни или дори седмици, малко известен факт е, че и в Европа има държава, в която за Нова година се пирува поне три дни. Добре дошли в Шотландия!
"Хогманей" (Hogmanay) е шотландската дума за последния ден от годината или новогодишната нощ, но празненствата започват още на 30 декември. Това е най-важният шотландски празник в годината, който задминава по ентусиазъм и популярност дори Коледа.
Причината? Коледа на практика не се отбелязва в Шотландия в продължение на около 400 години. Шотландската църква забранява Коледа през 1640 г., защото смята, че не е "достатъчно протестантска". Това продължава чак до 50-те години на миналия век, когато много шотландци работят по Коледа и най-големият им зимен празник е Нова година, когато семейството, съседите и приятелите се събират за парти и за размяна на подаръци.
Днес най-големите, най-пищните и най-трудно описуеми тържества за Хогманей се организират в столицата Единбург. Традицията на грандиозното отбелязване на Нова година в столицата започва през 1993 г. и през годините еволюира, за да се превърне в един от най-големите празници на открито в навечерието на Нова година в света.
Хогманей на теория е само един ден, но празникът на Хогманей в Единбург (както и на други места в Шотландия) продължава 3 или 4 дни. Големите събития включват факелно шествие, масово улично парти на открито, концерт на живо и фойерверки и маршрут с безплатни културни събития из целия град. По време на шествието музиканти с гайди и барабани отмерват ритъма и водят хиляди хора с горящи факли през столицата - наистина впечатляваща гледка, особено ако имате късмета да гледате някъде отвисоко.
Освен че си слагат празничните дрехи и се приготвят за парти, на 31 декември шотландците правят и традиционно цялостно почистване на дома, за да се отърват от всичко ненужно и да започнат новата година "на чисто".
По традиция веднага след полунощ в новогодишната нощ хилядите празнуващите се хващат за ръце и пеят известната песен по текст на Робърт Бърнс "Auld Lang Syne" - преди да продължат да се забавляват до малките часове. Големите емигрантски вълни от шотландци са причина тази песен да се превърне в новогодишна емблема и на много други места по света, включително Щатите.
Бърнс пише текста на легендарната си поема през 1788 г. на по това време замиращия шотландски език, като повдига духа и националната гордост на шотландците. В превод "Auld Lang Syne" означава "Много време мина", а в текста се разказва за стари приятели, които се срещат след дълга раздяла. Мелодията е композирана от Джордж Томсън някъде между 1799 и 1801 г. и е същата, която се пее и днес.
Когато настъпи 1 януари, шотландците имат още интересни традиции. Най-смелите (и най-пияните) скачат в ледените води на река Форт за освежаващо къпане. В домовете си хората следят кой ще бъде първият, който ще прекрачи прага им, често със символичен подарък в ръка (някога въглен за камината, днес бутилка уиски за още наздравици и маслени бисквити).