Езерото Маракайбо във Венецуела - най-наелектризираното място на Земята

14:55 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Езерото Маракайбо във Венецуела - най-наелектризираното място на Земята

„Мълнията никога не удря едно и също място два пъти“ не се отнася за венецуелското езеро Маракайбо и така наречените Светкавици на Кататумбо (Catatumbo lightning), които се случват само в тази част на света

ТЕМА #Приключения

14:16 | 17 октомври 2022 | Автор : Галина Чолакова 0 2366 Снимка: iStock by Getty Images

Със своите 13 210 кв. км езерото Маракайбо някога било най-голямото в Южна Америка. Също така то е смятано за едно от най-старите езера на Земята. Въпреки това, Маракайбо е включено в "Книгата на световните рекорди на Гинес" по друга причина.

По време на дъждовния сезон, който започва около октомври, районът на това иначе спокойно езеро започва да свети почти непрекъснато заради впечатляващите средно 28 светкавици в минута. Всъщност, това място има най-високата концентрация на мълнии в света - средно 233 светкавици на кв. км всяка година. Затова наскоро е обявено за световната столица на светкавиците въз основа на проучване на НАСА, пише списание National Geographic.

Феноменът е известен като Светкавиците на Кататумбо (Кататумбо означава Къщата на гръмотевицата на езика на местните жители). Макар учените да предлагат няколко хипотези за това какво причинява тази забележителна концентрация на мълнии, досега нито една от тях не е доказана.

Снимка: iStock by Getty Images

Атмосферното явление се случва над устието на река Кататумбо, където се влива в езерото Маракайбо, обикновено над блатото, което се образувало точно в тази точка.

Светкавиците на Кататумбо се произвеждат от масивни буреносни облаци, които се намират на надморска височина над 1 км. Явлението продължава от 140 до 160 нощи в годината, 9-10 часа на ден, с огромна честота - от 16 до 40 светкавици в минута.

Снимка: iStock by Getty Images

Смята се, че бурите Кататумбо са резултат от ветровете, духащи над езерото Маракайбо и блатистите равнини около него. Тези въздушни маси срещат високите била на Андите, хребета Сиера де Перия (3750 м) и планинската верига Кордилера де Мерида (5007 м), които затварят равнината от три страни. Учените предполагат, че топлината и влагата, които се събират и натрупват в равнините, създават електрически заряди и в крайна сметка генерират мощна гръмотевична буря, като резултат от дестабилизираните въздушни маси. Феноменът се характеризира с почти непрекъснати светкавици.

Интересното е, че мълнията произвежда голямо количество озон, въпреки че е малко вероятно да оказва някакъв ефект върху озоновия слой поради своята нестабилност. Във всеки случай, това определено е най-наелектризираното място на изумителната ни планета.