Всеки празничен сезон коледните базари превръщат главните площади на европейските градове в зимни чудеса. Дървени колиби, украсени с блещукащи светлини и клонки от холи се редят по улиците. Производители продават ръчно резбовани украси и фигурки на Рождество Христово, както и горещи чаши glühwein (греяно вино), а коледните песни изпълват въздуха. Днес, само в Германия, откъдето произлиза тази традиция, се провеждат между 2500 и 3000 коледни базари всяка година.
Някои историци смятат, че германските коледни базари трябва да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, наред с турското кафе, ямайската реге музика и фестивалите на огъня на лятното слънцестоене в Пиренеите.
"Това, което прави базарите толкова важни, не е просто пазаруването на украшение", казва Дирк Спенеман, доцент по управление на културното наследство в Австралийския университет "Чарлз Стърт" и съавтор на доклади за културната стойност на коледните базари. "Това е цялостно изживяване на звук, ухания, визуализация. Но също така, тези базари имат сближаваща роля за хората в общностите."
През своята многовековна история, коледните базари се адаптират към променящата се политика и социални практики на всяка нова епоха - от индустриалната революция до възхода на нацистката партия, пише списание National Geographic.
Първите коледни базари
Коледните базари в Европа датират от Средновековието, когато германските територии покриват обширна част от континента. Някои германски коледни базари водят началото си от XV век. Базарът в Дрезден например, се провежда за първи път на Бъдни вечер през 1434 г.
Зимният базар обикновено е най-големият за годината. Чрез него местните занаятчии имат възможност да продават керамика, месо, печени изделия и др.
Запазени илюстрации изобразяват богати германци, които се суетят на главния пазарен площад, докато бедните пазаруват от задните сергии. Но Спенеман казва, че тези изображения по-скоро представляват украшения сами по себе си, създадени от художници от по-късни епохи, които изразяват своите копнежи за едно идилично коледно минало, където "всяка социална класа е на мястото си".
В началото на XIX век индустриалната революция оказва дълбок отпечатък върху коледните базари. Повишаващият се стандарт на живот и появата на работническата класа подхранват развитието на коледните базари. В Берлин, например, коледният базар нараства от 303 сергии през 1805 г. до около 600 през 1840 г.
Появата на работническата класа и евтините подаръци на коледните базари, не е по вкуса на градските елити. Дори полицията се оплаква от непокорните тълпи от работници, които ги посещават.
Капиталистическите сили също се обръщат срещу базарите. Собствениците на нови универсални магазини в центъра провеждат кампания, чиято цел е те да бъдат преместени, и така да избегнат тяхната силна конкуренция. В резултат, базарите са изтласкани в покрайнините, а провеждането им в градовете е преустановено за десетилетия.
Коледните празненства на нацистите
През 30-те години на XX век коледните базари се завръщат в градските центрове в цяла Германия с помощта на Националсоциалистическата германска работническа партия.
Коледа става политически инструмент. Политиците се опитват да прекроят традициите, така че да обслужват техните антикапиталистически или атеистични наклонности. Когато Адолф Хитлер става канцлер през 1933 г., партията му трансформира Коледа от религиозен празник в националистически, който възхвалява германското наследство. В сцени на Рождество се промъкват нацистки образи и партийна пропаганда. Дори коледни песни като "Тиха нощ" са пренаписани.
В разгара на Голямата депресия нацистките лидери вярват, че продажбите на стоки, произведени в Германия, могат да помогнат за стимулиране на икономиката и повишаване на духа на гражданите.
И това наистина се случва. В Берлин 1,5 милиона души посещават коледния базар през 1934 г. Този рекорд е подобрен две години по-късно, когато посетителите наброяват два милиона души. Еуфорията приключва с началото на Втората световна война, когато базарите отново са затворени.
Идеята за германска Коледа има "дълбоки корени". Смята се, че много традиции - от адвент календарите до коледни елхи, произхождат от Германия. На Мартин Лутер се приписва първото поставяне на светлини на коледната елха след нощна разходка из германска гора под звездно небе.
Разцвет на следвоенните коледни базари
С края на войната коледните базари не само се завръщат в Германия, но и стават още по-големи през следващите десетилетия. Икономическият бум през 60-те и 70-те години и възходът на консуматорското общество влива сила на коледното пазаруване. Точно тези икономически промени превръщат коледните базари в масови културни събития. Пътниците от хиляди туристически автобуси посещават германските коледни базари всеки уикенд.
През следващите две десетилетия коледните базари в Германия стават толкова обичани, че се превръщат в "култура за износ". Градове в много страни по света, включително САЩ, Япония и Индия, стават домакини на собствени коледни базари в германски стил, пълни с братвурст, glühwein и мигащи светлини. Във Великобритания броят им се увеличава от около 30 през 2007 г. до повече от 100 през 2017 г.
Нематериалното културно наследство на Германия
Междувременно, в Германия броят на коледните базари също нараства през последните 50 години - от около 950 през 70-те до около 3000 през 2019 г. Местните туристически центрове ги използват, за да привличат туристите през най-мрачните дни на зимата. А туроператорите предлагат нови услуги - от автобусни обиколки до речни круизи по време на коледните базари със спирка в градовете по поречието на Дунав - от Германия до Унгария.
Чрез документиране на историята на германските коледни базари, учените се надяват да положат основите, ако Германия реши да кандидатства за признаване от ЮНЕСКО. Но Спенеман казва, че "опазването на пазарите не означава да ги предпазите от промяна, защото именно промяната ги поддържа живи."
"Нематериалната култура е жив израз, който се променя. Така че трябва да позволите тази промяна. Нематериалните културни традиции, като коледните базари, са толкова значими, защото еволюират по начин, който показва кои сме във всеки един момент - за добро и, да, понякога за лошо."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}